Георгиос Касториотис
Тази статия е за гръцкия общественик. За Георги Кастриоти, по-известен като Скендербег, вижте Скендербег.
| Георгиос Касториотис Γεώργιος Καστοριώτης | |
| влашки дипломат | |
| Роден | |
|---|---|
Георгиос Димитриу Касториотис или Кастриотис (на гръцки: Γεώργιος Δημητρίου Καστοριώτης, Καστριώτης; на румънски: Gheorghe Castriotul) е гръцки общественик и влашки дипломат от XVIII век по време на управлението на Константин Бранковяну[1].
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в западномакедонския град Костур, Османската империя[1]. Установява се във Влашко, където е направен постелник и велик комес (граф) от войводата Константин Бранковяну (1704-1706). Изпратен е като посланик в двора на цар Петър Велики в Москва между 1697 и 1703 година. В същия период е посланик на Бранковяну и при хетмана на Украйна Иван Мазепа в Батурин[1].
При завръщането си във Влашко получава от Бранковяну къща в Букурещ. Касториотис поддържа кореспонденция с Фьодор Алексеевич Головин, шефа на Посолския приказ на Петър Велики, а след смъртта на Головин в 1706 година - с неговия приемник Гаврил Головкин. През 1710 година, в продължение на повече от месец, е посланик на Бранковяну в Яш в двора на новия владетел на Молдова Николай Маврокордат[1].
През 1705 година Кастриотис основава в махалата Музевики на родния си град Училище за свещени писания[2]. За издръжката на това училище Касториотис депозира 13 000 дуката във Венеция през 1708 г.[1] Дарява пари и на Йерусалимската патриаршия[1].
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Cernovodeanu, Paul. Note și comentarii // Scurtă povestire despre stârpirea familiilor lui Brâncoveanu și a Cantacuzinilor. București, Editura Minerva, 1995. с. 40.
- ↑ Παρανίκας, Ματθαίος. Σχεδίασμα περί της εν τω ελληνικώ έθνει καταστάσεως των γραμμάτων από αλώσεως μέχρι των αρχών της ενεστώσης (ΙΘ) εκατονταετηρίδος. εν Κωνσταντινοπόλει, εκ του τυπογραφείου Α. Κορομηλά, 1867. с. 53. Посетен на 20 април 2016.
