Георгиос Пулос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георгиос Пулос
Γεώργιος Πούλος
гръцки офицер
Роден
1889 г.
Починал
11 юни 1949 г. (60 г.)

Георгиос Пулос (на гръцки: Γεώργιος Πούλος) е гръцки полковник, нацистки колаборационист по време на Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георгиос Пулос участва в „Зондеркомандо 2000“ (на немски: Sonderkommando 2000), немски план, целящ да инфилтрира шпиони в гръцката съпротива. Работи за Националния съюз на Гърция (ЕЕЕ), антисемитска партия, спонсорирана от СС.

Като лидер на паравоенната крайно дясна „Национална армия на Гърция“, съставени предимно от понтийски гърци, с база в Пласничево Пулос организира и извършва много престъпления в Егейска Македония. На 28 март 1945 атакува село Ранци, като част от жителите са избити, а други 50 са принудени да емигрират в България. Най-големите зверства извършва в сътрудничество с немския сержант Фридрих Шуберт и „Тагмата Асфалияс“ на 24 април в Катраница и на 15 септември в Енидже Вардар, в които са убити съответно 318 и 103 души, предимно членове на Българския червен кръст и на Централния българомакедонски комитет.

Георгиос Пулос е осъден на смърт и екзекутиран заради военни престъпления.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Mark Mazower, Inside Hitler's Greece. The Experience of Occupation, 1941-44, (Greek translation), Athens: Αλεξάνδρεια, 1994(1993), pp. 365-9.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Georgios Poulos в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​