Георги Алексиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Алексиев Иванов
Псевдоним Георги Алексиев
Роден 10 септември 1927 г.(1927-09-10)
с. Якимово, България
Починал 26 юни 2011 г.
гр. Пловдив, България
Професия главен редактор на списание "Тракия" (1975–1988 г.), депутат в 7 Велико народно събрание
Националност българин
Жанр епос
Дебютни работи “Засука се вихрушка”

Георги Алексиев Иванов е български белетрист и представител в 7 Велико народно събрание. Често е сравняван с Йордан Йовков и е наричан "българският Маркес".

Биографични бележки[редактиране | edit source]

Георги Алексиев Иванов е роден на десети септември 1927 година в село Якимово, северозападна България. Учи в Пловдив, а след това завършва право в софийския университет "Св.Климент Охридски". По-късно работи като заместник-главен редактор в списание "Тракия", а след 1975 година - като главен редактор, в най-силния период на списанието (1975 - 1978 г.). През 1990 - 91 г. година участва в 7-то Велико народно събрание. На 75-та си годишнина през 2002-ра година той представя кингата си "Заключване на гроб." Почива на 26-ти юни 2011-та година след кратко боледуване.

Творчество[редактиране | edit source]

Георги Алексиев дебютира със сборника разкази “Засука се вихрушка” (1971) и малцина очакват, че живеещият в Пловдив от 1957 г. автор ще достигне до национално значими постижения в прозата. Това се дължи на романите “Кръстопът на облаци” (1973), “Духовете на Цибрица” (1976), “Горещници” (1978), образували впечатляваща трилогия. Георги Алексиев изхожда от яркото своеобразие на родния си северозападен Ломски край, за да създаде сагата за село Драговец, обхващаща времето от освобождението на България от турско робство, през войните и Септемврийското въстание от 1923 до новите времена. Изображението е многопланово, изпъкват ярко портретирани герои, чиято съдба представя драматизма на българското историческо битие. (Сред стълпотворението им паметни са образите на митичната баба Вида Толовска и на фашиста Крум Мислиев.)

В следващите си книги “Разпятие” (1978), “Разсечено небе” (1984), “Сказание за Млечния път” (1987), “Върколакът” (1997), “Заключване на гроб” (2002) писателят остава близък на символно-алегоричното визионерство, черпещо своята сила от езическите корени на народностните представи за битието. В другите творби на Георги Алексиев като “Добър ден, неудачнико” (1988) и “Господ е болен” (1991) доминира остро полемичното отношение към съвременността.

Награди[редактиране | edit source]

Получава националната литературна награда "Йордан Йовков" през 1971 г.

Георги Алексиев е почетен гражданин на град Пловдив от 2001 г.

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]