Георги Ацев
| Георги Ацев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Георги Ацев в Общомедия | |
Георги (Гога) Ацев Хаджикостадинов Симоновски, известен като Сърцето,[1] е български революционер, прилепски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Георги Ацев е роден на 30 май 1883 година в прилепското село Ореовец, тогава в Османската империя[3]. Баща му Аце Хаджикостадинов е убит от помаци при тиквешкото село Сирково.[4]
Георги Ацев завършва българското педагогическо училище в Скопие и учителства в Тиквешко (село Страгово.[5][6]
Убива селянин шпионин и през зимата на 1904 година става нелегален в четата на брат си Петър Ацев. От февруари 1904 година, след заминаването на Петър Ацев за България, го замества като войвода на чета.[5][6] Георги Ацев води редица сражения с османски части и чети на сръбската и гръцката пропаганда в Македония, като това с турци при хана в Църновец.[6] През лятото на 1905 година при село Полог разбива андартска чета от 10 критяни и 15 милиционери от близките гъркомански села,[7] като войводата и 12 четници са убити, а 2 са заловени.[6]
През лятото на 1906 година е предаден при изпълнението на наказателна акция в село Крапа и четата му е нападната от сърбоманската чета на Григор Соколов - Ляме. При престрелка със сръбски чети в местността Куртов камък в планината Даутица е ранен и за да не бъде заловен жив се самоубива.[8][9] В сражението загива и войводата Панчо Константинов[2] и трима четници.[6]
За Ацев остава народната песен:
| „ | Айде пушка пукна, бре джанъм, Пушка пукна; Айде пушка пукна, бре джанъм, От Балкана. Айде ми го удри, бе джанъм, Баш юнакот; Баш юнакот, бре джанъм, Георги Ацев. Айде викна юнак, бре джанъмъ, Та заплака: - Кой ке носи моята пушка? - Нек я носи брат ми Петре.[2] |
“ |
За войводата се пее и в друга народна песен:
| „ | Извикал Делче войвода от високана планина: - Слушайте, брайкя топличани, утре е света недела - църквата отворете я, литургия да служите - четата ке я причестам! Сите ред-редум влезоя, сал Гйорги Ацев не влезе: големи гревой сторило - турсконо дете фатило, с лева го рака подфърлил, с десна го на нож дочекал.[10] |
“ |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 94.
- ↑ а б в Адамовъ, Тодоръ п. Покойници учители-революционери въ Прилепъ, в: Сто години новобългарско училище въ гр. Прилепъ 1843 - 1943. Скопие, „Българско дѣло“, 1943. с. 145.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 32.
- ↑ Адамовъ, Тод. попъ. Прилепъ въ революционнитѣ борби // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). София, Издание на Илинденската Организация, май 1940. с. 5.
- ↑ а б Ацев, Петър. Спомени. София, 2011. с. 109-110.
- ↑ а б в г д Адамовъ, Тод. попъ. Прилепъ въ революционнитѣ борби // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). София, Издание на Илинденската Организация, май 1940. с. 6.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 212.
- ↑ Енциклопедия „България“, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 161.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 13.
- ↑ Църнушанов, Коста. Български народни песни от Македония, София, 1990, с. 426, № 903.
