Георги Бакалов (медиевист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Бакалов.

Георги Бакалов
български историк

Роден
Починал
22 юни 2012 г. (69 г.)
София, България
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вСолунски университет
Научна дейност
ОбластИстория, византология
Работил вСофийски университет
Институт по балканистика при БАН
Държавна агенция „Архиви“

Георги Петров Бакалов е български историк, работещ в областта на средновековната балканска история, професор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в град Неврокоп (днес Гоце Делчев) през 1943 г. в семейството на учител. През 1963 г. завършва средното си образование в Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски“ в Черепиш, където баща му е бил интерниран. През 1971 г. завършва с отличие Философско-историческия факултет на Софийския университет. До 1975 г. е научен сътрудник в Института по балканистика при Българската академия на науките, секция „Византия и балканските народи през Средновековието“. Специализира в Института за Югоизточна Европа в Румъния през 1972-1973 г. От 1973 г. е назначен за хоноруван, а от 1975 г. — за редовен асистент по история на Византия в Историческия факултет на Софийския университет. През 1981 г. защитава дисертация на тема „Титулатурата на средновековните български царе и византийската титуларна практика“. През 1985 г. получава хабилитация като доцент по византийска история и започва да чете основния курс по предмета. През 1995 г. получава професорско звание с хабилитационния труд „Византия. Културно-политически очерци“ (София, 1993). Специализирал в Солунския университет, както и в Центъра по византийски проучвания в Солун.

През 1986–1990 г. е заместник-директор на Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ при Софийския университет, от 1990 г. е заместник-декан, а от 1993 до края на 1999 г. — декан на Историческия факултет. От 2000 до 2003 г. е ръководител на катедра „История на Византия и балканските народи“. През ноември 2003 г. е избран за заместник-ректор по научноизследователската дейност, а след това и за заместник-ректор по административната дейност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Чел е лекции по история на Византия, византийска култура и обща история на християнството в Югозападния университет „Неофит Рилски“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. През септември 2009 г. е назначен за председател на Държавна агенция „Архиви“, през март 2011 г. излиза в пенсия.

Удостоен е с орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен, както и с почетен знак на Софийския университет със синя лента. Бил е член на Научния център за Българска национална стратегия, директор на Научния център за изследване на Българите при фондация „Тангра-ТанНакРа“, главен редактор на списанията „Български векове“ и „История“, член на няколко редакционни колегии на други научни списания.

През 2009 г. е огласен като бивш сътрудник на органите за сигурност за периода от юни 1989 до февруари 1990 г. (агент с псевдоним „Борис“, Втори отдел към Шесто управление на Държавна сигурност).[1] Георги Бакалов публикува опровержение във вестник „Труд“[2].

Почива на 22 юни 2012 г. в София[3][4]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Георги Бакалов работи научно в областта на византийската политическа и институционална история, на българската средновековна история и християнската култура на Балканите. Автор е на шест книги (в четири от тях в съавторство), 150 статии и студии и 14 учебници и учебни помагала за средното и висше училище.

По-важни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Средновековният български владетел. Титулатура и инсигнии“ (Наука и изкуство) С., 1985 (207 с.)
  • „История на средните векове“ (Изд. „Просвета“), С., 1991 (320 с. + карти; в съавторство)
  • „Въведение в християнството“ (Изд. Булвест 2000), С., 1992 (в съавторство с Тотю Коев)
  • „Византия. Културно-политически очерци“ (Изд. Век 22), С., 1993, 454 с.
  • „Средновековни етюди“ (ИК „Свят. Наука“), С., 1999 (216 с.) (в съавторство с Петър Ангелов)
  • „Религиозни аспекти на държавната идеология в средновековна България“ / Сб. Религия и църква в България (ИК „Гутенберг“), С., 1999
  • „Политическите теории във Византия“ / Философски форум, 1-2 (1999)
  • „История на религиите. Университетски курс лекции“ (ИК „Гутенберг“), С., 1999 (396 с.) (в съавторство)
  • „История на религиите“ (Университетско издателство „Св. Климент Охридски“), С., 2001 (224 с.) (В съавторство с Тотю Коев)
  • „История на Българите. Т.I от Древността до края на XVI век“ (Изд. Знание и Труд), С., 2003 (590 с.) (в съавторство)
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Решение № 105 от 9.12.2009 г.- Печатни издания // comdos.bg, 2010. Посетен на 10 септември 2010.
  2. Георги Бакалов, „Право на защита“, в. „Труд“, 13.12.2009 г.
  3. Почина историкът-византинист проф. Георги Бакалов, dveri.bg, 23.06.2012 г.
  4. Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-09-03.