Георги Белев (революционер)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Белев.
Георги Белев
български революционер
Роден
Починал
1945 г. (76 г.)
Учил вСофийски университет
Солунска българска мъжка гимназия
Семейство
ДецаАлександър Белев
Георги Белев в Общомедия

Георги Иванов Белев (изписване до 1945 година: Георги Ивановъ Бѣлевъ) е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и просветен деец, директор на Солунската българска гимназия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Белев е роден в 1868[1] или според други източници в 1875 година[2][3] в град Охрид, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва с четвъртия випуск на Солунската българска гимназия в 1889 година[4] и математика в Софийското Висше училище в 1893 година. Първоначално учителства в Държавната мъжка гимназия „Княз Борис“ в Русе и в Габровската гимназия „Васил Априлов“. Член е на Младата македонска книжовна дружина. На IX конгрес на Върховния комитет става негов член[5] и през 1901 – 1902 година е касиер на крилото на Стоян Михайловски и генерал Иван Цончев. По време на Илинденско-Преображенското въстание е секретар в четата на ВМОК на Юрдан Стоянов в Сярско.[6] Банков служител в Никопол, Лом и Видин.

От 1905 до 1911 година е директор на Търговската гимназия в Бургас.[7] През 1912 – 1913 година е последен директор на Солунската българска гимназия преди закриването ѝ от новите гръцки власти.[8] След войните е началник на отделение при Дирекция на държавните дългове.[9]

Към 1928 година е в ръководството на Охридското македонско братство, след убийството на братовчед си Наум Белев излиза с доклад, в който отхвърля обвиненията на протогеровистите, че роднината му е убит от михайловистите. Според Иван Михайлов зад убийството на Наум Белев стоят протогеровистки дейци.[10]

В 1934 година е избран в Националния комитет на македонските братства.[11]

Умира през 1945 година в София.[12][13][14]

Белев е автор и на ценни спомени, публикации и брошури за македоно-одринското движение, като много от тях са печатани на страниците на списание „Илюстрация Илинден“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Алманах: Софийски университет (1893)
  2. ↑ Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 163.
  3. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 122.
  4. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 90.
  5. ↑ Списък на членовете на Върховния македоно-одрински комитет (март 1895 – февруари 1903 г.) pdf
  6. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 46.
  7. ↑ Търговска гимназия, Бургас, архив на оригинала от 7 октомври 2008, https://web.archive.org/web/20081007221135/http://www.ti-bs.org/history.html, посетен на 21 май 2008 
  8. ↑ Николов, Стоян. „Съдбата на българите в Солун преди и по време на Балканските войни (1912 – 1913 г.)“. Списание „Македонски преглед“, кн. 2, София, 2008, стр. 70.
  9. ↑ Георги Ив. Бѣлевъ // Илюстрация Илиндень 1 (41). Илинденска организация, Септемврий 1932. с. 10.
  10. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 307 - 308.
  11. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 470.
  12. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 17.
  13. ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, Тинапрес, 1993, стр. 27.
  14. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 267.
Тодор Дечев → директор на Солунската българска мъжка гимназия
(1912 – 1913) 		→ последен
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Белев_(революционер)&oldid=12212936“.