Георги Берберов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Берберов
Роден
Починал
неизв.
?, ?
Националност България
Активен период1962-?
Направление„Обществени сгради“
ТворбиДом на съветската наука и култура – София, хотел „Балкантурист“ – Каварна, „Паметник на Г. Димитров“ – Хасково, „Паметник на Г. Димитров“ – Кърджали
Наградиорден „Червено знаме на труда“

Георги Христов Берберов е български архитект.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 април 1939 година в Габрово в семейството на архитект Христо Берберов. През 1962 година завършва софийския Висш инженерно-строителен институт, където изучава архитектура. След дипломирането си, от 1962 до 1965 година работи като архитект-проектант в Добрич, а от 1965 до 1973 година в софийския „Главпроект“. След 1973 година е част от Архитектурния факултет на Висшия институт по архитектура и строителство, където е асистент в катедра „Обществени сгради“.[1]

Негово дело са обществени сгради и паметници. Те включват:

През 1975 година е удостоен с орден „Червено знаме на труда“.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 1 (А-Л), Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1980, стр. 88.
  2. а б * Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 2 (М-Р). Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1987.