Георги Бранкович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Бранкович
моравски деспот
Djuradj Esfigmen.jpg
Лични данни
Управление 1427-1456
Роден около 1377 г.
Починал 24 декември 1456 г.
Смедеревска крепост
Предшественик Стефан Лазаревич
Наследник Лазар Бранкович
Семейство
Династия Бранковичи, Лазаревичи
Баща Вук Бранкович
Майка Мара Лазаревич
Бракове първа неизвестна по име
Ирина Кантакузина
Потомци Елена, Мария Бранкович, Гъргур Бранкович, Стефан Бранкович, Лазар Бранкович, Катерина Бранкович

Георги Бранкович или деспот Георги е балкански владетел, наследил Моравско и Косово от Стефан Лазаревич, изпърво княжество, а след битката при Анкара - деспотство.

Извори[редактиране | edit source]

В османските източници, деспот Георги е познат като Вълкоглу. Заедно с Янку (Ян Хуниади) води солидна кореспонденция с караманския бей. Ето какво пише караманския бей на двамата християнски владетели през 1443 г.:

Ти оттам, аз отсам, да нападнем. Румели да бъде твоя, Анадолът да бъде мой. На Вълкоглу да дадем също неговия вилает.

, като след одринския мир и отказа от престола на Мурад II в полза на сина си на Мехмед II, караманския бей пише на Янку:

Какво чакаш, ето Османоглу полудя. Той даде трона си на единия си син. А самия сред песни и жени яде и пие и ходи по лозя и градини. Той се оттегли от властта. Сега е тъкмо случай за теб и за мен.

, като се обръща и към Вълкоглу:

Какво се оглеждаш? Какво чакате? По-добър случай против турчина няма да ви се удаде.

[1]

Живот и дела[редактиране | edit source]

Георги, срещан в историческата литература и като Джурадж, Джурдже, Гюрг, е син на Вук Бранкович (Вълкашин Бранков) и дъщерята на княз Лазар – Мария (Мара).

След битката при Ангора оспорва властта над бащините му владения в Косово на Стефан Лазаревич, но губи битката при Триполие. След смъртта на Милица през 1405 г. Георги се съюзява с Вук Лазаревич срещу Стефан Лазаревич, но когато през 1410 г. Вук е посечен, се помирява с чичо си деспот Стефан, посредством майка си.[1]

През 1413 г. в битката при Чамурли, Мехмед I побеждава брат си Муса Челеби най-вече благодарение смелостта и дързостта на Георги.

През 1422/26 г. е в Зета, където воюва с венецианците. През 1427 г., след споразумението от Тати наследява деспот Стефан Лазаревич като владетел. По силата на споразумението още в началото на управлението си Георги е длъжен да отстъпи Белград на крал Сигизмунд, а султан Мурад II подозирайки Георги в споразумение с Кралство Унгария превзема Голубац, Крушевац и Ниш. През 1427 г. новият османски султан Мурад II праща известие до Георги Бранкович да му предаде моравското деспотство, като султана твърди според Лаоник Халкокондил, че то му приндлежи по наследство, защото Стефан Лазаревич умрял бездетен. Без да чака отговора на Георги, Мурад II нахлува с войски и превзема редица крепости и територии.

През 1429 г., Георги Бранкович подобно на предшественика си Стефан Лазаревич, получава титлата деспот от византийския император Йоан VIII Палеолог, а през 1435 г. сключвайки споразумение с османците дава дъщеря си Мария Бранкович (Мара) за съпруга на султан Мурад II, като султана му разрешава да изгради крепостта Смедерево, като нов главен град във владението.

Възползвайки се от смъртта на Сигизмунд, Мурад II отпочва поход срещу владението на деспот Георги през 1437 г. През 1439 г. султан Мурад II превзема Смедерево, а деспот Георги бяга в Унгария. В крепостта османския султан пленява, а по-сетне и ослепява синовете на деспота - Григор/ий/ (Гъргур) и Стефан. През 1441 г. османците превземат и Ново Бърдо.[2] Георги Бранкович със сина си Лазар намира по това време убежище в Унгария. В Унгарското кралство имотите му са конфискувани заради безволевото му и безхарактерно поведение спрямо османците, и той се установява в Дубровник.

Деспот Георги активно се включва и участва в първия поход на полско-унгарския крал Владислав III Ягело и Янош Хуниади от 1443/44 г., който цели освобождението на българските земи от османците, и достига до Златица. По силата на сключения мирен договор в Одрин, деспот Георги си възвръща владението. Османската заплаха го кара да е предпазлив, и той предвидливо отказва да се присъедини към втория поход на християнската коалиция под предводителството на младия полско-унгарски крал и Янош Хуниади към Константинопол, завършил злополучно за християнските сили в битката при Варна.

При възкачването си новия османски султан Мехмед II е благоразположен към деспот Георги и той успява да запази владението до смъртта си през 1456 г. След превземането на Константинопол, Мехмед II започва изненадващ поход срещу владенията на деспота. Унгарците подпомагат деспот Георги, но през 1455 г. наново и безвъзвратно е превзето Ново бърдо.

На следващата 1456 г. деспот Георги участва в отбиването османските атаки срещу Смедерево и Белград, а в края на годината умира.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Тодорова, Мария. Подбрани извори за историята на балканските народи (XV - XIX в.), стр. 25-27. Парадигма, ISBN 978-954-326-079-9, 2008.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Стефан Лазаревич Моравски деспот (1427  – 1456) Лазар Бранкович