Георги Георгиев-Гец
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Георгиев.
|
||||||||
Георги Иванов Георгиев - Гец (1926 - 1996) е Български драматичен и киноактьор. Роден е през 1926 в село Разпоповци, днес квартал на град Елена. През 1953-91 е в Народния театър в София. Създава ярко очертани образи от българската класическа и съвременна драматургия. Филми - "А бяхме млади", "Осмият", "Селянинът с колелото", "Матриархат (филм)", "Баща" и др. Една от най-добрите му и известни роли в киното е ролята на Йордан в „Селянинът с колелото“. За нея той получава награди на Варненския и Московския кинофестивал. След като се пенсионира, продължава да играе с пътуващи театри.
Получава инсулт по време на представление в Стара Загора. Закаран е в местната болница. Съсътоянието му се влошава. След 3 дни го оперират в София, но се оказва твърде късно и Гец умира без да дойде в съзнание.
[редактиране] Филмография
- Неспокоен път (1955) — Казака
- Животът си тече тихо... (1957) — Петко
- Законът на морето (1958) — Петър
- Първи урок (1960) — брата на Пешо
- А бяхме млади (1961) — Младен
- Нощта срещу 13-ти (1961) — генералът
- Стръмната пътека (1961) — Иван Дивия
- Златният зъб (1962) — капитан Продан Липовски, Златният зъб
- Черната река (1964) — Добри
- Между двамата (1966) — Халата
- С дъх на бадеми (1967) — Михаил Никодимов
- Най-дългата нощ (1968) - Нелегалният
- Небето на Велека (1968) — Мартин (не е показван, спрян е от цензурата)
- Прокурорът (1968) — прокурора Миладин Войнов (не е показван, спрян е от цензурата)
- На всеки километър (1969) — Войводата
- Първият ден
- Магарешката пътека
- Осем без десет
- Шлеповете
- Осмият (1969) — Осмият
- Тръгни на път (1969) — Ради Радулов
- Цитаделата отговори (1970) — майор Петър Хариев
- Няма нищо по-хубаво от лошото време (1971) — Емил Боев, Морис
- Татул (1972)
- Последният ерген (1974) — полковникът
- Селянинът с колелото (1974) — Йордан
- Зарево над Драва (1974) — майор Боян Василев
- Допълнение към закона за защита на държавата (1976) — Човекът с цигарата
- Матриархат (1977) - Милор
- Сами сред вълци (1979) — Гешев
- Пътят към София (1979) — Климент Будинов
- Уони (1980) — Иван Гяуров-Уони
- Трите смъртни гряха (1980) — Куздо Каракозов
- Милост за живите (1981) — бай Стефан
- Равновесие (1983) — Сценариста
- Откога те чакам (1984)
- Стената (1984) — Чичов
- Мечтание съм аз... (1985)
- Денят на владетелите (1986) — Дилон
- Васко да Гама от село Рупча (1986) — Капитанът
- Те надделяха (1986) — бай Драган
- Вечери в Антимовския хан (1988) — Калмука
- Право на избор (1989)
- Баща (1989) — бащата
- Под игото (1990) — Чорбаджи Марко
- Кръговрат (1993) — Шанов
