Георги Горанов
| Георги Горанов | |
| български композитор | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 23 декември 1905 г.
|
| Учил в | Гимназия „Неофит Рилски“, Кюстендил |
| Георги Горанов в Общомедия | |
Георги Димитров Йовев, приел по-късно името Горанов, е български композитор.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 20 май 1882 година в град Кюстендил[1] в семейство на Йорданка и Димитър Йовеви, македонски българи от Вирче.[2] Завършва Педагогическото училище в родния си град в 1902 година. Като музикант се развива влиянието на учителя си Карел Махан. Членува в Тайния ученически македоно-одрински кръжок „Освобождение“. Участва в самодейния хор и оркестър към училището, а по-късно става техен диригент.[1]
Композира песни, пиески за оркестър, хармонизира и разработва народни песни. Автор на химна „Дружна песен“ („Песен на труда“, 1900) по текст на Георги Кирков. От 1901 година е член на работническото просветно дружество „Класово съзнание“. Диригент на неговия мъжки („хъшовски“) хор и оркестър.[1]
През 1902 година заминава за Загреб да учи музика, но се завръща поради заболяване от туберкулоза. Умира на 23-годишна възраст в Кюстендил.[1]
Композира около 80 песни, инструментални и оркестрови пиеси: „Освобождение“, „Станете, станете“, „Я запей ми, македонко“, „Юнак на гора думаше“, „Прощаване“, „Я развивай“, „Майски песни“. Автор е на много произведения за мандолинен оркестър и цигулка, валсове, мазурки, полки и др., музиката към „Пролетна зора“, „Виктория“, „Край Осогово“, „Овчар“, „Хубава си, моя горо“, „Пролетна нощ“, опус 7, опус 5 и други.[1]
Родната къща на Георги Горанов в Кюстендил, на улица „Георги Горанов“ № 2, е реставрирана и в нея е учредена музейна сбирка. Къщата е паметник на културата.[1]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Льондев, Петър, „Георги Горанов“, Кюстендил, 1964 г.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 138.
- ↑ Живот, кратък като песен! // Струма, 6 юни 2023. Посетен на 18 юли 2023.
|
