Георги Джагаров
|
||||||||
Георги Георгиев Джагаров е български поет и драматург.
Завършва литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Работи като редактор във вестник „Литературен фронт“ и като драматург в Младежкия театър. Членува в редакционните колегии на списанията „Пламък“ и „Родна реч“. Развива обществена дейност като председател на Съюза на българските писатели и заместник-председател на Държавния съвет.
Като член на ЦК на БКП на пленума през 1973, на който се обсъжда идеята България да стане 16 република на СССР, казва: "Едва ли е нужно и аз да подчертавам, че и с този доклад другарят Тодор Живков прояви онези качества, които ние отдавна познаваме, за които го уважаваме и обичаме като мъдър и прозорлив ръководител на България, онези качества, които му спечелиха име на един от най-изтъкнатите дейци".[1]
Автор е на пиесата „Прокурорът“ и стихосбирките:
- „Моите песни. Стихотворения“ (1954; 1955; 1985),
- „Лирика“ (1956),
- „В минути на мълчание. Стихове“ (1958; 1985),
- „Стихотворения“ (1969; 1970; 1971; 1972),
- „Понякога. Избрани стихове“ (1975; 1979),
- „Сезони. Стихотворения“ (1981).
Умира от рак на 30 ноември 1995 г. във Военна болница, София.[2]
На 13 юни 2004 г. Съюзът на българските писатели учредява на негово име поетичната награда „Георги Джагаров“.
[редактиране] Литературна награда
Ежегодно на 14 юли (рождения ден на поета) се връчва национална награда „Георги Джагаров”. Досегашни нейни носители са Михаил Белчев, Ваня Петкова, Ивайло Балабанов, Никола Инджов, Филип Хорозов.[3]
Наградата за 2010 г. е връчена на поетесата Надя Попова.[4]