Георги Джагаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Джагаров
Djagarov.jpg
Роден 14 юли 1925 г.(1925-07-14)
Бяла, Царство България
Починал 30 ноември 1995 г. (на 70 г.)
София, България
Професия български поет и драматург
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, драма
Известни творби „България - земя като една човешка длан“

Георги Георгиев Джагаров е български поет и драматург.

Биография[редактиране | edit source]

Георги Джагаров завършва литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Работи като редактор във вестник „Литературен фронт“ и като драматург в Младежкия театър. Членува в редакционните колегии на списанията „Пламък“ и „Родна реч“. Развива обществена дейност като председател на Съюза на българските писатели и заместник-председател на Държавния съвет.

Като член на ЦК на БКП на пленума през 1973 г., на който се обсъжда идеята България да стане 16 република на СССР, казва: „Едва ли е нужно и аз да подчертавам, че и с този доклад другарят Тодор Живков прояви онези качества, които ние отдавна познаваме, за които го уважаваме и обичаме като мъдър и прозорлив ръководител на България, онези качества, които му спечелиха име на един от най-изтъкнатите дейци“.[1] Народен представител е в периода 1966-1990 г[2].

Умира от рак на 30 ноември 1995 г. във Военна болница, София.[3]

Творчество[редактиране | edit source]

Автор е на пиесата „Прокурорът“ и стихосбирките:

  • „Моите песни. Стихотворения“ (1954; 1955; 1985),
  • „Лирика“ (1956),
  • „В минути на мълчание. Стихове“ (1958; 1985),
  • „Стихотворения“ (1969; 1970; 1971; 1972),
  • „Понякога. Избрани стихове“ (1975; 1979),
  • „Сезони. Стихотворения“ (1981).

Сред най-известните му творби е стихотворението „България - земя като една човешка длан“.

Литературна награда[редактиране | edit source]

На 13 юни 2004 г. Съюзът на българските писатели учредява на негово име наградата за патриотична поезия „Георги Джагаров“. Наградата се връчва ежегодно на 14 юли (рождения ден на поета). Досегашни нейни носители са Михаил Белчев (2004)[4], Ваня Петкова (2005), Ивайло Балабанов (2006)[5], Минчо Минчев (2007)[6], Никола Инджов (2008)[7], Филип Хорозов (2009)[8], Надя Попова (2010) [9], Петър Андасаров (2011)[10] и Ивайло Диманов (2012)[11].

Източници[редактиране | edit source]

  1. Христо Христов, „Престъпленията по време на комунистическия режим и опитите за тяхното разследване след 10 ноември 1989 г.“
  2. „Приятелите на Джагаров не обитават рая“
  3. Георги Джагаров на сайта Литературен свят
  4. Марко Денев, „Михаил Белчев получи награда „Георги Джагаров“, в. „Сега“, 15 юли 2004.
  5. „Ивайло Балабанов с наградата „Георги Джагаров“, „Словеса“, 15.07.2006.
  6. „Поет от коляното на жертвоготовните интелектуалци”, в. „Нова зора“, бр. 29, 24 юли 2007 г.
  7. „Никола Инджов получи националната литературна награда „Георги Джагаров“, Actualno.com, 15.07.2008.
  8. „Филип Корозов получи литературната награда „Георги Джагаров“, „Булфото“, 15.07.2009.
  9. „Надя Попова е шестият носител на литературната награда „Георги Джагаров“.
  10. Надежда Ушева, „Петър Андасаров с наградата „Георги Джагаров“, в. „Дума“, бр. 160, 15 юли 2011.
  11. Анжела Димчева, „Ивайло Диманов е новият носител на Националната награда „Георги Джагаров“, електронен бюлетин „Културни новини“, 13.07.2012.