Георги Занков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Занков
български революционер
Георги Занков 
Роден: 25 януари 1886
Самоков, България
Починал: 12 юли 1949
София, България
Народен представител в:

XVII ОНС   

Георги Христов Занков с псевдоними Д. Огнянов, Деян, Живко, Първан, Щедрин[1] е български революционер и журналист, деец на Вътрешната македонска-революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация (обединена).

Биография[редактиране | edit source]

Занков е роден в 1886 година в Самоков в семейството на Христо Занков. Брат му Александър Занков е известен скулптор. В 1904 година завършва гимназия в София и се включва в дейността на ВМОРО, като първоначално е четник в Серския революционен окръг, а от 1907 година е начело на самостоятелна чета.

Четите на Лазар Велков и Иван Бърльо, с Георги Занков и Иван Михайлов.

След изпаряването на Хуриета през 1909 година Занков заедно с Дине Дробенов и Стефан Чавдаров се опитва да възстанови организацията в Серския окръг, но четата им е разбита между селата Търлис, Карликьой и Кърчово от 20 жандарми и милиционери българи санданисти, под водачеството на мюдюрина на Горно Броди Владимир Икономов, Таската Серски и Чудомир Кантарджиев. Чавдаров заедно с трима четници бяга в Драмско, Занков се спасява към Горноджумайско, където отново е разбит и ранен, а Дробенов заедно с четирима четници е арестуван и обесен.[2] През 1910 година участва в създаването на Българската народна македоно-одринска революционна организация.

През Балканската война е начело на партизанска чета (взвод) №10 на Македоно-одринското опълчение. По-късно оглавява Серския отряд и служи в 11 серска дружина и участва в освобождаването на Разложко, Банско, Неврокопско, Драма[3] и Серско. Награден е с орден „За храброст“ IV степен и орден „Свети Александър“ VI степен.[4] Назначен е за комендант на Сяр.[5] Там Занков приема посещенията на българските князе. След това заминава с четата си за Булаир, където влиза отново в Македоно-одринското опълчение. През Междусъюзническата война се отличава в сраженията на Султан тепе, Китката, Ковачевица, Главовица, Чуриляк (Конашко и Кратовско), като е в непрекъснат контакт с българската армия[6] За проявена храброст е произведен в първи офицерски чин.[7] Очевидци разказват, че Занков е вървял пръв пред ротата си и с личния си пример на самоотверженост е повдигал духа на борците.[8]

Георги Занков
Димитър Запрянов (първи), Георги Занков (втори). От останалите двама единият е Марков от Долна Джумая, а другият - Хасарджиев.
Георги Занков с друг офицер на фронта, 1917 г.
Георги Занков с брат си Александър Занков, Виена, 1926 г.

В 1914 година Занков е избран в Струмишки окръг за народен представител[21] в XVII Народно събрание от Либералната партия (радослависти). Веднъж при получаване на 240 лв. заплата от Народното събрание като депутат, до вечерта ги изразходва, за да достави на приятелите си и другари по оръжие радостта за Великден да имат модерни пардесюта и нови чепици.[22] Участва и в първата световна война. След Първата световна война 1918г., става общински съветник (1920-1922) и помощник кмет (1921) на София,[23][24][25] а също и един от лидерите на македонската емиграция в България.[26] От април[27] или декември[28] 1921 година е председател на дружествата „Илинден“, а след основаването на „Илинденската организация“ в 1923 година става неин председател. Пише във вестниците „Илинден“ (1921 - 1926) и „Пирин“ (1923 - 1924). През 1923 г. Арсений Йовков и Георги Занков правят документален филм за Македония, а също заснемат и пренасянето на тленните останки на Гоце Делчев в дома на Илинденската организация в София. Документалният филм, се казва „Македония в снимки“, среща се и като „Македония“.[29][30][31]

Участва в подготовката на несполучливия атентат срещу Александър Стамболийски в Народния театър.[32]

През 1924 е обвинен от Иван Михайлов, че е поддържал контакт с хората, които са участвали в убийството на Тодор Александров, но Занков успява да се спаси като емигрира във Виена, където попада в средите на комунистическите функционери и през октомври следващата година участва основаването на прокомунистическата ВМРО (обединена), като е избран за член на Централния ѝ комитет.

През май 1926 година ЦК на ВМРО (обединена), след провала на Лазар Поповски и Христо Цветков, изпраща Занков в Албания, за да създаде база на обединистите и да устрои канал за разпространение на пропагандни материали във Вардарска и Егейска Македония. Занков е привърженик на старата четническа тактика[33] и разкрива[34] план за пленяването на Петър Шанданов и на члена на ЦК на ВМРО Георги Попхристов, за да могат да бъдат съдени от революционен съд. Този план на Занков вероятно е отхвърлен.[35]Връща се през август 1926 г. и се отчита, че в Албания има условия за дейност, и че е организирал канал за пропагандни материали през [36]Корча - Биглища - Връбник за Костурско и Леринско. ЦК на ВМРО (обединена) се отказва от дейност в Албания поради липса на пари и сложната обстановка след преврата на Ахмед Зогу.[37]

В 1927 година Занков е изключен от ВМРО (обединена), тъй като не споделя комунистическия ѝ уклон и работи с другите отцепници националреволюционери около Михаил Герджиков. През ноември 1929 година Герджиков и Занков правят неуспешен опит да създадат нова организация в Цариград. Пише в списание „Федерасион Балканик“ (1924 - 1932) и в „Македонско дело“ (1925 - 1933).

В 1930 година е арестуван във Виена от австрийските власти. В 1931 година Занков се връща в България и срещу ангажимент да не се бърка повече в македонските дела не е преследван от ВМРО. В 1936 година е свидетел на Процеса срещу ВМРО (обединена).[38] Умира в 1949 година.[39][40] Женен е два пъти. За Маргарита Лука Босилкова /почива/ и за Хели Котошек, с която се запознава във Виена. Няма деца.[41]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 31, 34, 42, 72, 81, 106.
  2. Дебърски глас, година 1, брой 29, 17 октомври 1909, стр. 3-4.
  3. Манов, Румен, Приказка за България, раздел: Забравена памет: Почит към българските революционери Борис Сарафов и Георги Занков, Агенция Европрес, София, 2014г.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 263, 892, 894.
  5. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр. 125.
  6. Ацев, Петър.Спомени, Алфаграф, София, 2011г.,стр. 242.
  7. Манов, Румен. Приказка за България, Агенция Европрес, София, 2014г.
  8. „Камбана“, бр. 1870, 6 април 1914 г., стр. 1.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 41.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 76.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 26.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 41.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 47.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 52.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 28.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 14.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 19.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 49.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 74.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 33.
  21. в. Камбана, бр. 1870, 6.04.1914г., стр.1.
  22. в. Камбана, бр.1870, 6.04.1914г., стр.1
  23. Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 343.
  24. Марков, Георги и колектив, Алманах на българските национални движения след 1878 г., Академично издателство „Марин Дринов“, София, 2005, стр. 298.
  25. в. Правда, бр.105, 20.10.1931г.
  26. Силянов, Христо, Освободителните борби на Македония след Илинденското възстание, том II, изд. на Илинденската организация, София, 1943г., стр.578.
  27. История на България по дати, Труд, София, 2008, стр. 242.
  28. Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 343.
  29. http://www.eurochannel.com/en/macedonian-cinema.html
  30. Заговорът против Тодор Александров, Дике, София, 1924, стр. 57-58
  31. http://www.moviemoviesite.com/Years/1921-1930/1923_other_films_of_note.htm
  32. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 535. ISBN 954321056X
  33. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 56.
  34. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр.57.
  35. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София, 1993, стр.58.
  36. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр.58.
  37. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 57.
  38. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 235.
  39. Биографични данни от библиотека на ВМРО-София
  40. Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 343.
  41. Личен семеен архив.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Портал
Портал „Военна история на България“ съдържа още много статии, свързани с военната история на България.
Можете да се включите към Уикипроект „Военна история на България“.