Георги Зеленогоров
| Георги Зеленогоров | |
| български офицер | |
| Битки/войни | Сръбско-българска война |
|---|---|
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
Георги Иванов Зеленогоров е български офицер, капитан.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Георги Зеленогоров е роден през 1859 година в тетевенското село Ракита, тогава в Османската империя. Завършва Габровското класно училище, след което учителства в Тетевен между 1872 и 1873 година.[1] През 1879 година завършва първия випуск на Военното училище в София. Служи в обсадната батарея на Видинския гарнизон. Завършва Михайловската артилерийска военна академия в Русия (1885).
Участва в Сръбско-българската война (1885). Началник на крепостната артилерия на Видинската крепост и командир на левофланговия участък и белоградчишкия редут. Проявява се в боевете при Видин. Награден е с Орден „За Храброст“ IV ст. и Орден „За заслуга“.
Участва в детронацията на Княз Александър I Батенберг на 9 август 1886 г. и в Русенския бунт на офицерите-русофили на 19 февруари/1 март 1887 г. Осъден е от военнополеви съд на смърт и разстрелян на 22 февруари/6 март 1887 г. в местността Левент табия край Русе заедно с майор Атанас Узунов, майор Олимпи Панов, подпоручик Димо Тръмбешки, подпоручик Кожухарски, подпоручик Енчев, подпоручик Божински, Тома Кърджиев и Александър Цветков[2].
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Прапоршчик (10 май 1879)
- Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
- Поручик (30 август 1882)
- Капитан
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
