Георги Ифандиев
|
||||||||
Георги Ифандиев е български журналист, писател и телевизионен водещ. Някои свои книги е подписвал с псевдонима Дъглас Уейн
Съдържание |
[редактиране] Биографични данни
Ифандиев е роден на 11 април 1950 в София. Женен, с една дъщеря, родена 1975. Баща му е съден, а имуществото му - национализирано. Завършил е тогавашния Висш икономически институт „Карл Маркс“ (днес УНСС). Сам се шегува, че има диплома за висше образование, но му липсва самото образование. Защото са му преподавали само марксизъм, и то зле. А и той го е изучавал точно толкова зле.
От края на април до началото на август 1992 г. е бил говорител на Федерация „Царство България“. Негова е идеята за създаване на правозащитно гражданско сдружение „Българска антиклеветническа лига“ — по аналог на американската еврейска Антиклеветническа лига (Anti-Defamation League — adl.org). Заедно с Петър Гогов, Николай Галев, Пламен Анакиев и т.н. той е и сред съучредителите на организацията (януари-февруари 2006 г.).
[редактиране] Журналистическа дейност
Георги Ифандиев започва работа по разпределение в тогавашното ДТП „Филателия“. Твърди, че с връзките от работата си в отдел „Реклама“ на предприятието и с „филателен рушвет“ успява да се докопа до длъжността „кореспондент“ на твърд месечен хонорар от 50 лева във в. „Вечерни новини“. Преди това изпраща информации за нови пощенски марки по пощата. След като започват да ги публикуват, 4 години сътрудничи на икономическия и културния отдел на вестника. По-късно става щатен спортен журналист във в. „Софийски новини“ („Sofia News“), издание на Агенция „София прес“, и коментатор във в. „Футбол“, откъдето в края на 1988 г. е уволнен по политически причини. До май 1990 г. не му дават никаква работа. След промените през 1989 г. е работил във вестниците „Софийски вести“, „Вести“, „Демокрация“, „Подкрепа“, „Българска корона“, „Експрес“ и „Балканите днес“. От май 1990 г. заедно със съдружници започва да редактира и издава първия частен спортен вестник „Шампион“. Излизането му спира поради липса на хартия. През 1993 г. заедно с друг съдружник - Пламен Анакиев, издава свободния антикомунистически двуседмичен вестник „Огледало“. Заради яростната му антикомунистическа позиция литературният и кинокритик Георги Дряновски определя, че единица мярка за антикомунизъм е ифандий. Един от издателите на неговите книги Пламен Анакиев твърди, че според много от читателите им така трябва да се нарича и единицата мярка за ерудиция.
Ифандиев бе водещ на публицистичното предаване „Между редовете“ по Национална телевизия Скат. То представляваше тридесетминутен преглед на утрешната преса. Дългият петъчен вариант на „Между редовете“ включваше и участието на гости. В рамките на 55 минути авторът обсъждаше със своите събеседници актуални теми от живота на съвременното българско общество. Характерно е с това, че водещият не кани известни личности от областта на политиката. Ифандиев отделя голямо внимание на дейността на лица от еврейски произход. За да избегне подозрението в антисемитизъм, той ги нарича „ционисти“, „хазари“ и др. Предаването „Между редовете“, което Георги Ифандиев започва да води на 4 април 2005 г., e сочено като пример за систематична пропаганда на нетърпимост и внушаване на етническа нетолерантност. Мария Стефанова, член на Съвета за електронни медии (СЕМ) обявява в „Преди всички“ по БНР, че СЕМ има сериозни основания да проведе задълбочен мониторинг на неговото предаване. Мониторингът приключва със заключението, че обвиненията са без основание. По неофициални данни към началото на 2006 г. предаването „Между редовете“ на телевизия СКАТ с водещ Георги Ифандиев е сред трите най-гледани телевизионни програми в България със среднодневна аудитория не по-малко от един милион зрители. През април 2006 г., възмутен от прокомунистическите речи на лидери на учредената от телевизия СКАТ политическа партия "Атака" (Волен Сидеров, Велизар Енчев) и от редакционната политика на медията, обявява, че напуска. Ръководителите се съгласяват да му предоставят пълна свобода на словото. Половин година по-късно, в нарушение на дадената дума и споразумението за пълна свобода на мненията, заради критиките му към политическа партия "Атака" и към някои водещи в медията, свързани с Държавна сигурност, предаването му е свалено от екран (31 октомври 2006 г.). От 10 май 2007 Ифандиев води предаването „Диагноза“ по кабелната телевизия „Евроком-България“. Схемата на предването е сходна с тази на „Между редовете“, прегледът на утрешния печат е заменен от публицистични коментари на актуалните събития и на исторически факти. В петъчните издания Ифандиев кани гости, с които обсъжда разнообразни обществено-политически, исторически и други теми. След като „Диагноза“ се превръща в любимо предаване на извънредно много зрители, на 24 октомври 2008 г. новият собственик на „Евроком-България“, пловдивският олигарх и член на ръководството на БСП Георги Гергов го сваля от екран. Две седмици по-късно предаването е възстановено. Но по нареждане на изпълнителния директор на телевизията Иван Чомаков — бивш депутат от СДС и кмет на Пловдив, на 12 ноември 2008 г. „Диагноза“ окончателно е извадена от програмата на „Евроком-България“. Журналистите и медиите мълчат.
От януари 2009 пише 'напълно доброволно и безплатно' за електронната медия „Форумът“ (http://forumat-bg.com/). Очаква се през април 2011 г. да заработи собственият му електронен всекидневник "Диагноза с Георги Ифандиев". Влизането в него ще става срещу месечен абонамент от 2 лева. От 20 юни 2011 г. възстановява предаването "Диагноза с Георги Ифандиев" в ефира на НКТ "Евроком" - София. Съобщава, че това е станало с ходатайството на неговия приятел Николай Колев-Босия. Предаването върви на живо всеки понеделник и петък от 20:30 часа. В него за първи път от 20 години гостува политическият затворник Петър Гогов, а от шест лета - Янко Янков, провъзгласен от "Амнести Интернешънъл" за политически затворник № 1 на комунистическия режим у нас и № 3 в Европа.
[редактиране] Литературна дейност
Първата му книга е озаглавена „Би-боп-а-лула или историята на рок-енд-рола“. Тя се появява през есента на 1992 г. и се радва на голям успех. На представянето ѝ свирят и пеят Георги Минчев, Петър „Пеци“ Гюзелев и Петър Цанков от „Щурците“, Иван „Вачо“ Милев от „Бъндараците“, Дечо Чипилов, Александър „Пинго“ Кипров и други „стари муцуни“ на българския рок. Две години по-късно излиза и вторият том на тази книга.
Вторият двутомник на Ифандиев е компилацията „Книга на фактите, рекордите и куриозите“. Тя е подписана с псевдонима Дъглас Уейн, тъй като той смята, че творбите от български автори са по-трудно продаваеми.
След 2002 г. Георги Ифандиев пише редица книги, посветени на истинската история, които някои определят като занимаващи се със световната еврейска конспирация.
Първата част на „Сянката на Цион“ излиза през 2002 г., впоследствие претърпява още две издания. Тя има претенциите да бъде фундаментално изследване на зародиша и развитието на ционизма, на неговото влияние върху историята на света през последните повече от два века. Осемтомният труд е основан на стотици хиляди страници текстове (вж. академичното позоваване и справочния апарат в края на всяка книга), открити {цитират се стотици автори, като са посочени източниците с име на автора, заглавие, място и дата на издаването, страница, а често пъти и връзката за намиране на източника в интернет}, обработени и ситематизирани от автора. Той си поставя за цел изграждането на стройна хронологична историческа версия, както и на подробен политико-социален разрез и анализ на събитията в съвременната летопис на човечеството. След появата на втората част, с книгата се заема издателска къща „Огледало“.
Следващата му книга, „Световното правителство: Каква е цената на човечеството?“ е един от бестселърите {многократно присъства в класациите на книжарската верига „Хеликон“ и на в. „Труд“, понякога с по две заглавия едновременно} на 2005 г. Двата тома са продадени в десетхиляден тираж. Георги Ифандиев излага своята версия за атентатите в САЩ от 11 септември 2001 г. Вторият том е смятан дори от университетски преподаватели (проф. Милен Семков, н.с. Стоян Трендафилов за най-сериозния историко-политологически труд, излизал у нас през последните десетилетия {изказват мненията си по време на представяне на книгите пред стотици свидетели}.
В епилога на книгата „Сянката на Цион“, част III, том 2, се твърди, че премиерата на част III, том 1 в книжарница „Писмена“ в Националния дворец на културата, е прекъсната и забранена под натиска на политици и посолството на Израел, като за това има повече от сто и петдесет свидетели, сред тях Петър Гогов, Пламен Анакиев, Никола Алтънков.
Георги Жеков, водещ на предаването „Безкомпромисно“ на националната телевизия СКАТ, посвещава една емисия на книгите на Георги Ифандиев. В нея самият автор се самоопределя като публицист, защото за него писател е нещо високо, което смята, че все още не е заслужил.
[редактиране] Библиография
- „Би-боп-а-лула или историята на рокедрола“, том 1, Издателство „Гутуранов и син“, София, 1992 г.
- „Би-боп-а-лула или историята на рокедрола“, том 2, Издателство „Гутуранов и син“, София, 1994 г.
- „Книга на фактите, рекордите и куриозите“, част I, под псевдонима Дъглас Уейн, ИК „Огледало“, София, 1995 г.
- „Книга на фактите, рекордите и куриозите“, част II, под псевдонима Дъглас Уейн, ИК „Огледало“, София, 1996 г.
- „Сянката на Цион“, част I, Издателство „Жарава 2002“, София, 2002 г.
- „Сянката на Цион“, част II, Издателство „Жарава 2002“, София, 2002 г.
- „Сянката на Цион“, част III, том 1, ИК „Огледало“, София, 2003 г.
- „Сянката на Цион“, част III, том 2, ИК „Огледало“, София, 2003 г.
- „Сянката на Цион“, част I, второ издание, ИК „Огледало“, София, 2003 г.
- „Световното правителство: Каква е цената на човечеството?“, том 1, Издателство „Юнион-21“, София, 2005 г.
- „Сянката на Цион“, част IV, том 1, ИК „Огледало“, София, 2005 г., три издания
- „Световното правителство: Каква е цената на човечеството?“, том 2, Издателство „Юнион-21“, София, 2005 г.
- „Сянката на Цион“, част IV, том 2, ИК „Огледало“, София, 2005 г.
- „Сянката на Цион“, част V, том 1, Издателство „Юнион-21“, София, 2006 г.
- „Сянката на Цион“, част V, том 2, Издателство „Юнион-21“, София, 2006 г.
- „Сянката на Цион“, част I, том 1, Издателство „Юнион-21“, София, 2006 г.
- „Сянката на Цион“, част I, том 2, Издателство „Юнион-21“, София, 2006 г.
- „Спомени за изгубения живот“, том 1, Издателство „Virtual Works“, София, 2007 г.
- „Чудовището“, Продължение на „Спомени за изгубения живот“, ИК „Огледало“, София, 2009 г.
- „Името на звяра“, Продължение на „Чудовището“, ИК „Огледало“, София, 2010 г.
- „Хитлер в Патагония“, , ИК „Огледало“, София, 2011 г.
Предстои:
- „1915 - Холокостът" - за древния произход на българи, евреи, арменци и турци, за геноцида над арменците, но и на българите, асирийците и гърците - истинския холокост.
Преводи:
- Израел Шахак — „Еврейска история, юдейска религия — бремето на 3000 години“, ИК „Огледало“, София, 2004 г., второ издание 2008 г.
- Д-р Йожи Ландовски — „Червена симфония: Протоколи от разпитите на Кръстьо Раковски в НКВД“, ИК „Огледало“, София, 2009 г.
- Филип Корсо — „Денят след Розуел“, Том 1 и 2, ИК „Огледало“, София, 2009 г.
- Джефри М. Смит - "Семената на измамата", Издателство "Оргон", София, 2012 г.
Предстоящи преводи:
- Джим Марс — „Терористичният заговор“, Издателство „Дилок“, София, 2010 г.
- Милтън Уилям Куупър — „И видях… сив кон“, ИК „Огледало“, София, 2011 г.
[редактиране] Външни препратки
- СЕМ ще прави мониторинг на телевизия „Скат“, статия от Днес.бг
- Тройна атака срещу „СКАТ“ в СЕМ, статия в Сега.бг