Георги Калоянчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Калоянчев
Георги Калоянчев - Калата-01.jpg
Име Георги Тодоров Калоянчев
Роден 13 януари 1925 г.(1925-01-13)
Бургас, България
Починал 18 декември 2012 г. (на 87 г.)
София, България
Брачни партньори Валя Калоянчева
Деца Ивайло Калоянчев, Явор Калоянчев

Георги Тодоров Калоянчев (Калата) е български актьор роден в Бургас на 13 януари 1925. След отбиване на военната си служба, се записва в бившето театрално училище в София.Сред състудентите му в класа на професор Сърчаджиев били още Катя Зехирева, Коста Цонев и Катя Динева.

Биография[редактиране | edit source]

През 1951 година руският режисьор Борис Бабочкин (по онова време поставил три пиеси в Народния театър) забелязва младия актьор и как превъплъщава образа в “Буря” на Островски с хумор и драматизъм. Веднага след завършването на института, Калоянчев е приет в трупата на Народния театър.

Дебютира в киното с филма Утро над родината (1951) - в ролята на циганчето Сали е душата на компанията. Но след това за известен период от време не получава почти никакви роли. Точно в този период Калоянчев преминава от Народния в трупата на скоро създадения Сатиричен театър. Следва и поредица от незабравими образи в незабравими филми – щангистът в Специалист по всичко” (1962), Кондов във “Вълчицата”, инспекторът в “Инспекторът и нощта”, фокусникът в “Най-дългата нощ” (1969), Риксата в “Привързаният балон” (1969), Джордано Бруно в италианската продукция Галилео Галилей” (1969), Езоп в “Езоп” (1971), “Нощните бдения на поп Вечерко” (1981), “Бон шанс, инспекторе!” (1984), “За къде пътувате?” (1990)… общо повече от 50 игрални филма.

През 1990 година по сценарий, режисьорът Иван Ничев засне “Бай Ганьо заминава за Европа” с Георги Калоянчев в ролята на прочутия българин. Оказа се, че това е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те.

През 2006 г., излиза своеобразното продължение “Бай Ганьо се завръща от Европа”. Сценарият е писан специално за големият актьор, но десет години по-рано и дълго време не се намират пари за реализацията му. Всичко това налага нов актьор за ролята на бай Ганьо. Огромното си уважение към таланта на Калоянчев Иван Ничев доказва като въвежда нов, несъществуващ герой в класическото произведение на Алеко Константинов – духът на Бай Ганьо. През 2006 година след многото други призове и отличия, Калоянчев получава и Наградата на Съюза на артистите за цялостно творчество.

Но най-голямата награда за него си остава званието Народен артист – в най-истинския му смисъл на актьор всенароден любимец от близо половин век.

Едни от най-известните филми, в които участва, са Бай Ганьо тръгва по Европа (1991), Неочаквана ваканция (1981) и Бон шанс, инспекторе! (1983). Зад гърба си има над 50 години във филмовата индустрия.

През 1952 г. завършва актьорско майсторство в ДВТУ „Кръстьо Сарафов“. Автор е на автобиографичната книга Жив съм, ваш съм! (2003).

Умира на 18 декември 2012г. в София на 87 годишна възраст.[1]

Отличия[редактиране | edit source]

  • Димитровска награда – 1959 г.
  • Заслужил артист – 1962 г.
  • Народен артист – 1967 г.
  • Награда “Кирил и Методи” – I, II и III степен
  • Награда “25 години народна власт”
  • Награда “1 300 години България”
  • Народна република България – I степен
  • Награди от Национални прегледи на българската драма и театър
  • Награда на София
  • Герой на социалистическия труд

Роли[редактиране | edit source]

Сатиричен театър[редактиране | edit source]

Другарят Велосипедкин „Баня” от Владимир Маяковски. Постановка Стефан Сърчаджиев - 1957 г.

Децата „Баба, дядо, мама, татко и ние” от Енчо Багаров и Нейчо Попов. Постановка Енчо Багаров и Нейчо Попов. 1957 г.

Марио „Кралят отива на война” от Борис Априлов и Венцеслав Георгиев. Постановка Стефан Сърчаджиев и Рангел Вълчанов. 1957 г.

Делчо Малчев „Тайни” от Боян Дановски и Петър Славински. Постановка Боян Дановски. 1958 г. I награда за актьорско изпълнения от Първия национален преглед на българската драма и театър – София юни 1959 г. III Димитровска награда за театрално изкуство

Остап Бендер „Дванайсетте стола” по романа на Иля Илф и Евгений Петров. Постановка Гриша Островски. 1959 г.

Спиридон Църквата „Побеснялото агне” от Аурел Баранга. Постановка Михай Райку 1959 г. III Димитровска награда за театрално изкуство

„Криво седи – право съди!” от Нейчо Попов и Енчо Багаров. Постановка Гриша Островски. 1959 г.

Присипкин „Дървеница” от Владимир Маяковски. Постановка Боян Дановски. 1959 г.

Ламбурт „Главата на другите” от Марсел Еме. Постановка Гриша Островски. 1960 г.

Иванчо Йотата „Чичовци” от Иван Вазов. Драматизация и постановка Методи Андонов. 1960 г.

Полицай „Балът на манекените” от Бруно Ясенски. Постановка Гриша Островски. 1961 г.

Цабр „Свинските опашчици” от Ярослав Дитл. Постановка Методи Андонов 1962 г.

Бояджията „Третото желание” от Вратислав Блажек. Постановка Методи Андонов. 1963 г.

Тончо Папучков „Червен смях” по материали на Георги Кирков, Христо Смирненски, Гео Милев, Александър Жендов, Крум Кюлявков, Георги Караславов, Орлин Василев. Постановка Боян Дановски, Гриша Островски, Методи Андонов. 1964 г.

Калю Янчев „Мачово бърдо” от Мирон Иванов. Постановка Методи Андонов. 1964 г.

Сила Силич Копилов „Смъртта на Тарелкин” от А. В. Сухово-Кобилин. Постановка Методи Андонов. 1965 г.

Бидерман „Бидерман и подпалвачите” от Макс Фриш. Постановка Гриша Островски. 1965 г.

Иван Александрович Хлестаков „Ревизор” от Гогол. Постановка Методи Андонов. 1966 г.

Големанов „Големанов” от Ст. Л. Костов. Постановка Нейчо Попов. 1966 г.

Телериг „Старчето и стрелата” от Никола Русев. Постановка Методи Андонов. 1969 г. I награда за актьорско майсторство на IV национален преглед на българската драма и театър

Кочкарьов „Женитба” от Н. В. Гогол. Постановка Нейчо Попов. 1971 г.

Тонко Папучков „Фаталната депеша” от Орлин Орлинов. Постановка Борис Спиров. 1971 г.

Марин Дулев „Хипотезите около подпалването на Ловчанския мост на 3 август 1925 г.” от Георги Мишев. Постановка Гриша Островски. 1972 г.

Швейк „Швейк през Втората световна война” от Бертолт Брехт. Постановка Лучиян Джуркеску. 1973 г.

Чико „Кораб с розови платна” от Васил Априлов. Постановка Никола Петков. 1974 г.

Новоселцев „Служебен роман” от Рязанов и Брагински. Постановка Йосиф Венков. 1974 г.

Кшищоф Максимович „Час пик” от Йежи Стефан Ставински. Постановка Николай Люцканов. 1975 г.

Чиновникът „Сако от велур” от Станислав Стратиев. Постановка Младен Киселов 1976 г. Награда на САБ за сезон 1976/1977. I награда за актьорско майсторство на VI национален преглед на българската драма и театър

Филка „Интервенция” от Лев Славин. Постановка Валентин Плучек. Режисьор Юлиан Козловски 1977 г.

Живота Цвийович „Д-р” от Бранислав Нушич. Постановка Анастас Михайлов. 1978 г.

Разумен „Рейс” от Станислав Стратиев. Постановка Младен Киселов. 1980 г.

Поп Стайко „От много ум… Вражалец” от Ст. Л. Костов. Постановка Асен Шопов. 1980 г.

Г-н Люлин „Госпожице, да му отпуснем края (Кабаре “Парнас”)” от Любомир Пеевски. Постановка Маргарита Младенова и Младен Киселов. 1981 г.

Професорът „Биволът” от Иван Радоев. Постановка Младен Киселов. 1982 г.

Йоната „Кошници” от Йордан Радичков. Постановка Младен Киселов. 1982 г.

Алцест „Мизантроп” от Молиер. Постановка Бранко Плеша 1983 г.

Ганьо Балкански „Господин Балкански” от Георги Данаилов. Постановка Иван Добчев. 1985 г.

Максим Кузмич Варавин „Дело” от А. В. Сухово-Кобилин. Постановка Крикор Азарян. 1986 г.

Бай Ноно „Одисей пътува за Итака” от Константин Илиев. Постановка Иван Добчев 1986 г. I награда за актьорско майсторство на VIII Национален преглед на българската драма и театър, районен етап София май 1989 г.

Сватанак „Балкански синдром” от Станислав Стратиев. Постановка Иван Добчев 1987 г.

Ноздрьов „Мъртви души” от Николай Гогол. Постановка Здравко Митков. 1989 г.

Илия Чворович „Балкански шпионин” от Душан Ковачевич. Постановка Николай Поляков 1990 г.

Сава коминочистачът „Клаустрофобична комедия” от Душан Ковачевич. Постановка Борислав Чакринов 1991 г

Големанов „Големанов” от Ст. Л. Костов. Постановка Борислав Чакринов. 1992 г.

Водещ и Кантонерът „Пет бременни пиеси” от Дарио Фо и Франка Раме. Постановка Пламен Марков. 1993 г.

Четвърти старец „От другата страна” от Станислав Стратиев. Постановка Пламен Марков 1993 г.

Амеде Букчиниони „Амеде” от Йожен Йонеско. Постановка Елена Цикова 1995 г.

Лило „Зимните навици на зайците” от Станислав Стратиев. Постановка Пламен Марков 1996 г.

Ромул Август „Ромул Велики” от Фридрих Дюренмат. Постановка Здравко Митков 1996 г.

Фесте „Дванайста нощ” от Шекспир. Постановка Мариус Куркински 1997 г.

Пенсионираният дух „Преди последния спектакъл” от Любомир Пеевски. Постановка Илия Добрев 1998 г.

Анто „Вчерашни целувки” от Юрий Дачев. Постановка Бина Харалампиева. 2000 г.

Мила Родино „45 години не стигат (Българската мечта)” от Иван Кулеков. Постановка Рашко Младенов. 2002 г.

Кръстьо Чокоев (Сокол 1) „Космонавти” от Илко Иларионов. Постановка Димитър Стоянов 2005 г.

Реджиналд Паджет „Квартет” от Роналд Харвуд. Постановка Десислава Боева 2006 г.

Телевизионен театър[редактиране | edit source]

Криворазбраната цивилизация по Добри Войников

Филми[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Източник[редактиране | edit source]

  1. Отиде си Калата. Георги Калоянчев почина на 87