Георги Лозанов (психолог)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За медийния експерт вижте Георги Лозанов.
Георги Лозанов
български психиатър, психотерапевт
Георги Лозанов 
Роден: 22 юли 1926 г.(1926-07-22)
София, Царство България
Починал: 6 май 2012 г. (на 85 г.)
Сливен, България

Проф. д-р Георги Кирилов Лозанов, д.м.н. е български учен, доктор по медицина, специализирал психиатрия и неврология, а по-късно и физиология на мозъка, завършил и второ висше образование по педагогика и психология [1]. Създател на наука за внушението, наречена Сугестология и нейното приложение в педагогиката — Сугестопедия.

Биография[редактиране | edit source]

Семейство[редактиране | edit source]

Проф. Лозанов е роден на 22 юли 1926 г. в София. Баща му е асистент в Софийския университет, след това училищен инспектор, директор на училище и учител по история, а майка му — юрист.[1]

Образование и специализации[редактиране | edit source]

Завършва гимназия като първи по успех, учи шест години медицина в Софийския университет и веднага след това три години специализира психиатрия и неврология, като се насочва главно към психотерапията. Подготвя дисертация в БАН и получава специализация по физиология на мозъка. Едновременно с това следва в Софийския университет второ висше образование по педагогика и психология. Междувременно завършва първите си експерименти по сугестопедия и в тази област защитава дисертация за доктор на науките през 1972 г. Присъдена му е титла старши научен сътрудник I ст., което за научен институт е равно на професор. [1]

Лекарска практика[редактиране | edit source]

По време на специализацията си и след това, общо пет години работи в най-големите психиатрични болници в страната (Бяла и Курило), като последните две години е директор на болницата в Курило. Работи девет години в Градския психоневрологичен диспансер - София, психиатрия с приходящо болни и две години в института за следдипломна квалификация ИСУЛ, където обучава лекари по психотерапия. Едновременно с тези дейности, извън работното си време провежда експериментална работа в БАН върху функциите на мозъка. [1]

Работа като сугестолог[редактиране | edit source]

Във връзка с лекарската работа достига до изводи за действителното съществуване на значителни по обем и качество резерви на мозъка (неоползотворени функции, които не познаваме) и за възможността да се създадат учебни, лечебни, възпитателни и изобщо комуникативни методи за оползотворяването им. Поради високата ефективност на тези методики му се поверяват различни научни звена:

  • Създава и ръководи 20 години Държавен научно-изследователски институт по сугестология, който достига 100 служители щатен персонал и който успява да снабди с най-модерната за времето електро-физиологична лаборатория
  • Създава и ръководи 10 години Научен център (факултет) по сугестология и развитие на личността към Софийския университет;
  • Създава и ръководи 6 години в Австрия Научен институт за изследване на ученето;
  • До смъртта си на 6 май 2012 г. създава и ръководи методически десетки институти и учебни школи на петте континента в целия свят. [1]

Научна дейност[редактиране | edit source]

От средата на 50-те години на ХХ век започва да търси безопасни пътища за разкриване на скритите резерви на човешкия мозък/ум. На основата на своите експериментални опити и теоретични проучвания слага началото на науката сугестология, която има за свой предмет един нов тип сугестия. Далеч от хипнозата и клиничното внушение, които се характеризират със своя команден и потискащ свободната и творческа изява на човека характер, при този тип общуване се дава възможност на личността да избира, едновременно разсъдъчно и интуитивно, според своята структура и диспозиция измежду широк спектър от комплексни стимули, които сложно се асоциират, сгъстяват, кодират, символизират и усилват. Изборът става поради външната оркестрация на символите, в съответствие с психофизиологичните закономерности на личността. Стимулите постъпват отвън или възникват в личността не само в тесните рамки на съзнанието, но едновременно и в по-голяма степен — и в различните многобройни нива на парасъзнанието. Периферните перцепции и емоционалните стимули са два основни физиологични механизма, които поради своята важност са широко застъпени в теорията за внушението на д-р Лозанов.

От средата на 60-те години на ХХ век д-р Лозанов започва експериментирането и разработването на една здравно-учебна система, сугестопедия, базирана на теорията за внушението. Чрез хармонизиране на учебния процес се десугестират — освобождават участниците в него от наложените социални исторически норми за ограничените възможности на човешкия мозък/ум и едновременно с това се сугестира — стимулира цялата личност — и интересите, и възприятията, и интелектуалната активност, и мотивацията, и креативността и се постига един благоприятен психохигиенен, психотерапевтичен ефект.

Най-разпространена в целия свят е сугестопедичната методика за обучение по чужди езици.

Кончина[редактиране | edit source]

Умира на имения си ден на 6 май 2012 година в град Сливен[2].

Библиография (издадени научни трудове и книги)[редактиране | edit source]

  • Ем. Шаранков, Г. Лозанов, Ат. Атанасов, „Ръководство по психотерапия”, Изд. "Медицина и физкултура", София, 1963.
  • Георги Лозанов, „Сугестология”, Изд. "Наука и изкуство", София, 1971.
  • Георги Лозанов, „Сугестопедия – Десугестивно обучение”, Изд. "Св.Климент Охридски", София, 2005.
  • Г. Лозанов, Е. Гатева, „Сугестопедично практическо ръководство за преподаватели по чужди езици”, София, 1981, издадена на английски и италиански.
  • Lozanov, G. (1978). Suggestology and Outline of Suggestopedy. New York: Gordon and Breach Science Publishers, USA.
  • Lozanov, G. (1978). Suggestology and suggestopedia: theory and practice, working document for the UNESCO Expert Working Group on Suggestology and Suggestopedia, Sofia.
  • Lozanov, G. (2009). Suggestopedia/Reservopedia Theory and practice of the liberating-stimulating pedagogy on the level of the hidden reserves of the human mind, Sofia.
  • Gateva, E., Lozanov G., König E. (1991). The Return. An English Suggestopedical textbook, St. Kliment Ohridski University Press, Sofia.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д Георги Лозанов, „Сугестопедия – Десугестивно обучение”, Изд. "Св. Климент Охридски", София, 2005, стр.11-13, ISBN 954-07-2137-7
  2. Почина проф. д-р Георги Лозанов — създателят на сугестологията,vesti.bg, 7 май 2012 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]

  1. Личен уебсайт на д-р Лозанов
  2. Професор д-р Г. Лозанов говори на конференцията „Диалог за бъдещето, 11.03.2011
  3. Видео запис от представянето на Сугестопедията във Варна, август 2012г. — показани са архивни кадри, които са увековечили някои от проведените от проф. Лозанов експерименти
Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.