Георги Лозанов (психолог)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За медийния експерт вижте Георги Лозанов.
Георги Лозанов
български психиатър, психотерапевт
Георги Лозанов 
Роден: 22 юли 1926 г.(1926-07-22)
София, Царство България
Починал: 6 май 2012 г. (на 85 г.)
Сливен, България

Проф. д-р Георги Кирилов Лозанов, д.м.н. е български учен, доктор по медицина, специализирал психиатрия и неврология, а по-късно и физиология на мозъка, завършил и второ висше образование по педагогика и психология [1]. Създател на наука за внушението, наречена Сугестология и нейното приложение в педагогиката — Сугестопедия.

Семейство[редактиране | edit source]

Проф. Лозанов е роден на 22 юли 1926 г. в София. Баща му е асистент в Софийския университет, след това училищен инспектор, директор на училище и учител по история, а майка му — юрист.[1]

Образование и специализации[редактиране | edit source]

Завършва гимназия като първи по успех, учи шест години медицина в Софийския университет и веднага след това три години специализира психиатрия и неврология, като се насочва главно към психотерапията. Подготвя дисертация в БАН и получава специализация по физиология на мозъка. Едновременно с това следва в Софийския университет второ висше образование по педагогика и психология. Междувременно завършва първите си експерименти по сугестопедия и в тази област защитава дисертация за доктор на науките през 1972 г. Присъдена му е титла старши научен сътрудник I ст., което за научен институт е равно на професор. [1]

Лекарска практика[редактиране | edit source]

По време на специализацията си и след това, общо пет години работи в най-големите психиатрични болници в страната (Бяла и Курило), като последните две години е директор на болницата в Курило. Работи девет години в Градския психоневрологичен диспансер - София, психиатрия с приходящо болни и две години в института за следдипломна квалификация ИСУЛ, където обучава лекари по психотерапия. Едновременно с тези дейности, извън работното си време провежда експериментална работа в БАН върху функциите на мозъка. [1]

Работа като сугестолог[редактиране | edit source]

Във връзка с лекарската работа достига до изводи за действителното съществуване на значителни по обем и качество резерви на мозъка (неоползотворени функции, които не познаваме) и за възможността да се създадат учебни, лечебни, възпитателни и изобщо комуникативни методи за оползотворяването им. Поради високата ефективност на тези методики му се поверяват различни научни звена:

  • Създава и ръководи 20 години Държавен научно-изследователски институт по сугестология, който достига 100 служители щатен персонал и който успява да снабди с най-модерната за времето електро-физиологична лаборатория
  • Създава и ръководи 10 години Научен център (факултет) по сугестология и развитие на личността към Софийския университет
  • Създава и ръководи 6 години в Австрия Научен институт за изследване на ученето
  • До смъртта си на 06.05.2012г. създава и ръководи методически десетки институти и учебни школи на петте континента в целия свят. [1]

Научна дейност[редактиране | edit source]

От средата на 50-те години започва да търси безопасни пътища за разкриване на скритите резерви на човешкия мозък/ум. На основата на своите експериментални опити и теоретични проучвания слага началото на науката сугестология, която има за свой предмет един нов тип сугестия. Далеч от хипнозата и клиничното внушение, които се характеризират със своя команден и потискащ свободната и творческа изява на човека характер, при този тип общуване се дава възможност на личността да избира, едновременно разсъдъчно и интуитивно, според своята структура и диспозиция измежду широк спектър от комплексни стимули, които сложно се асоциират, сгъстяват, кодират, символизират и усилват. Изборът става поради външната оркестрация на символите, в съответствие с психофизиологичните закономерности на личността. Стимулите постъпват отвън или възникват в личността не само в тесните рамки на съзнанието, но едновременно и в по-голяма степен — и в различните многобройни нива на парасъзнанието. Периферните перцепции и емоционалните стимули са два основни физиологични механизма, които поради своята важност са широко застъпени в теорията за внушението на д-р Лозанов.

От средата на 60-те години на ХХ век д-р Лозанов започва експериментирането и разработването на една здравно-учебна система, сугестопедия, базирана на теорията за внушението. Чрез хармонизиране на учебния процес се десугестират — освобождават участниците в него от наложените социални исторически норми за ограничените възможности на човешкия мозък/ум и едновременно с това се сугестира — стимулира цялата личност — и интересите, и възприятията, и интелектуалната активност, и мотивацията, и креативността и се постига един благоприятен психохигиенен, психотерапевтичен ефект.

Най-разпространена в целия свят е сугестопедичната методика за обучение по чужди езици.

Издадени научни трудове и книги[редактиране | edit source]

  • Ем. Шаранков, Г. Лозанов, Ат. Атанасов, „Ръководство по психотерапия”, Изд. "Медицина и физкултура", София, 1963
  • Георги Лозанов, „Сугестология”, Изд. "Наука и изкуство", София, 1971
  • Георги Лозанов, „Сугестопедия – Десугестивно обучение”, Изд. "Св.Климент Охридски", София, 2005
  • Г. Лозанов, Е. Гатева, „Сугестопедично практическо ръководство за преподаватели по чужди езици”, София, 1981, издадена на английски и италиански
  • Lozanov, G. (1978). Suggestology and Outline of Suggestopedy. New York: Gordon and Breach Science Publishers, USA
  • Lozanov, G. (1978). Suggestology and suggestopedia: theory and practice, working document for the UNESCO Expert Working Group on Suggestology and Suggestopedia, Sofia
  • Lozanov, G. (2009). Suggestopedia/Reservopedia Theory and practice of the liberating-stimulating pedagogy on the level of the hidden reserves of the human mind, Sofia
  1. Gateva, E., Lozanov G., König E. (1991). The Return. An English Suggestopedical textbook, St. Kliment Ohridski University Press, Sofia

Кончина[редактиране | edit source]

Умира на имения си ден на 6 май 2012 година в град Сливен[2].

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д Георги Лозанов, „Сугестопедия – Десугестивно обучение”, Изд. "Св. Климент Охридски", София, 2005, стр.11-13, ISBN 954-07-2137-7
  2. Почина проф. д-р Георги Лозанов — създателят на сугестологията,vesti.bg, 7 май 2012 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]

  1. Личен уебсайт на д-р Лозанов
  2. Професор д-р Г. Лозанов говори на конференцията „Диалог за бъдещето, 11.03.2011
  3. Видео запис от представянето на Сугестопедията във Варна, август 2012г. — показани са архивни кадри, които са увековечили някои от проведените от проф. Лозанов експерименти
Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.