Георги Наджаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За българския физик, академик Емил Наджаков вижте Емил Наджаков.
Георги Наджаков
български физик
Роден: 7 януари 1897*
Дупница, България
Починал: 24 февруари 1981  (на 84 години)
София, България

Георги Стефанов Наджаков е изтъкнат български физик, талантлив преподавател, активен обществен деец, автор на първото българско откритие-фотоелектретното състояние на веществото. Създател е на Физическия институт при Българската академия на науките и дългогодишен негов директор. Днес Институтът по физика на твърдото тяло към БАН носи неговото име.

Съдържание

[редактиране] Биография

Георги Наджаков е роден в град Дупница[1] на 7 януари 1897 година (26 декември 1896 година стар стил).

На 16 години остава сирак и поема отговорността за 5-членното си семейство. През 1915 г. завършил с пълно отличие Трета софийска мъжка гимназия, той постъпва във физико-математическия факултет на Софийския университет. През октомври 1915 г. България влиза в Първа световна войната. Минал е едва един семестър, когато Георги Наджаков е мобилизиран и изпратен в Школа за запасни офицери в Княжево. Завършва като отличник на випуска, но категорично отказва кариерата на кадрови офицер. След края на войната, през есента на 1918 г., той се връща в Университета. Работи напрегнато, за да догони своите колеги — фактически учи само четири семестъра.

През 1920 година завършва физика и математика във Физико-математическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. През 1921 година е назначен за асистент по експериментална физика в същия факултет, а през 1937 година оглавява катедрата по опитна физика.

От 1925 до 1926 е на специализация във Франция, където работи с Пол Ланжвен и Мария Склодовска-Кюри. В лабораторията на Пол Ланжвен Г. Наджаков провежда първото си научно изследване, посветено на явлението фотопроводимост в твърди диелектрици. Поставя си задачата да изследва фотоелектричните свойства на някои от тях — сяра, шеллак, парафин. Подробните изследвания на фотопроводимостта на сярата са в основата не само на откриването на фотоелектретното състояние, но и на установяването на контактно потенциалния фотоволтаичен ефект (наречен по-късно ефект на Наджаков и Андрейчин). Резултатите от тези свои изследвания Г. Наджаков включва в първата си обширна научна статия, публикувана в две части в Годишниците на Софийския университет за 1925—1926 и 1926—1927 г. Въз основа на тях той е избран за доцент при Катедрата по експериментална физика.

Десет години след завръщането си от Франция, в трудни, както сам ги нарича, „фарадеевски условия“ Г. Наджаков продължава своите изследвания на фотоелектричните процеси, започнати при Пол Ланжвен.

През 1937 г. Наджаков прави първото си голямо откритие[2] — създава ново стабилно състояние — при едновременно действие на електрично поле и светлина върху диелектрици и полупроводници в образеца възниква постоянна поляризация, която на тъмно се запазва, а при осветяване се разрушава с протичането на деполяризационен ток[3]. Веществата, при които това явление може да се наблюдава, Наджаков нарича фотоелектрети[4].

Втората световна война и голямата обществена и орзанизационна ангажираност на Георги Наджаков му попречват да продължи изследванията си върху фотоелектретното състояние. Той отново се връща към тях в края на 40-те години. В средата на 50-те години интересът към откритието в света рязко нараства. През 1955 г. в САЩ са публикувани две независими статии, третиращи въпроси за фотоелектретното състояние, като и в двете се признава приоритетът на българина Георги Наджаков.

Признато му е откритието на фотоелектретите, което представлява откритие №1 на български учен.Има приноси към развитието на лазерните технологии, както и на технологията за производство на чисти силициеви кристали.

Публикувал е повече от 60 научни труда, посветени на проблемите на твърдотелната физика: фотоелектрична проводимост, външен фотоелектричен ефект при диелектрици и полупроводници (ефект на Наджаков — Андрейчин), перманентна фотоелектрична поляризация — фотоелектрети, електростатични и електрометрични измервания, фотоволтаични ефекти при диелектрици и полупроводници, Ланжвенови йони, латентен фотографски образ и др.

Той е един от основателите и член на Пъгуожкото движение на учените (1958) и на Световното движение за защита на мира, член и почетен председател на Световния съвет на мира (1970 - 1980).

През 1967 г. му е присъден златен медал на мира Фредерик Жолио-Кюри.

[редактиране] Научна кариера

  • доцент (1927)
  • извънреден професор по физика (1932)
  • ръководител на катедра Опитна физика (1937-1962) (бившата Експериментална физика)
  • декан на Физико-математическия факултет на СУ (1939-1940, 1944-1947)
  • академик (1945)
  • ректор на Софийския университет (1947-1951)
  • член-кореспондент на Гьотингенската академия на науките (1939)
  • член на Академията на науките на СССР (1958)
  • член на Американската Асоциация за напредък на науката (1965)

[редактиране] Цитирана литература

  1. ↑ Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984
  2. ↑ Г. Наджаковъ, ВЪРХУ ЕДИНЪ НОВЪ НАЧИНЪ НА ПЕРМАНЕНТНА ПОЛЯРИЗАЦИЯ ПРИ ДИЕЛЕКТРИЦИТЕ. ЕДИНЪ НОВЪ ТИПЪ ЕЛЕКТРЕТИ: ФОТОЕЛЕКТРЕТИ, Годишникъ на Софийския Университетъ, Физико-математически факултетъ, т. XXXIII, № 1, с. 409–420 (1937). //
  3. ↑ Г. Наджаковъ, ВЪРХУ ПОЛЯРИЗИРАНОТО СЪСТОЯНИЕ ПРИ ДИЕЛЕКТРИЦИТЕ. ТЕРМОЕЛЕКТРЕТИ И ФОТОЕЛЕКТРЕТИ, Юбилеенъ сб. на Физ-математическото др. въ София, по случай 40-год. му юбилей, София, с. 125–130 (1939). //
  4. ↑ Фотоелектретно състояние. //

[редактиране] Източници

  1. С. Иванов, П. Лазарова, Очерк за Георги Наджаков, София, Унив. изд (1989)
  2. С. Иванов, Академик Георги Наджаков, сп. Физика (1988) кн. 1, с. 29 – 34
  3. С. Иванов, Академик Георги Наджаков - научна преподавателска и обществена дейност (По случай 90 години от рождението му), Списание на БАН (1987) кн. 1, с. 71 – 75
  4. С. Иванов, Академик Георги Наджаков на 70 години, Списание на Физико-математическото дружество (1967) с. 163 – 170
  5. С. Иванов (ред), Академик Георги Наджаков. Юбилеен сборник. Т. 1, Обществена дейност, Изд. БАН, София (1959)
  6. П. Лазарова, Изложба “90 години от рождението на акад. Г. Наджаков”, Бюлетин на ДФБ (1988) кн. 2, с. 23 – 25
  7. П. Лазарова, А. Ваврек, Европейските корени на българската физика, Наука (2003) кн. 2, с. 3 – 10.
  8. П. Лазарова, Академик Георги Наджаков – строител на съвременната българска физика, Разпространение и развитие на физико-математическите знания в България, София, ИФТТ (2007) с. 111 – 120
  9. П. Лазарова, Академик Георги Наджаков - патриарх на българската физика, сп. Наука (2006) кн. 6
  10. А. Ваврек, Сто години от рождението на академик Георги Наджаков, Списание на БАН (1996) кн. 6, с. 58 – 62
  11. А. Ваврек, Тържествено събрание по случай 90 годишнината от рождението на акад. Георги Наджаков, Физико-математическо списание (1987) кн. 3, с. 219 – 222
  12. А. Ваврек, Половин век от откриването на фотоелектретите, Бюлетин на Дружеството на физиците в България (1986) кн. 4, с. 36 – 40
  13. А. Апостолов, Георги Наджаков, сп. Физика (1987) кн. 2, с. 22 – 25
  14. Н. Кашукеев, Фотоелектрети и фотоелектретно състояние (за Г. Наджаков), Физика (1987) кн. 2, с. 25 – 28
  15. Н. Кашукеев, Делото на Академик Георги Стефанов Наджаков (По случай 90 години от рождението му), Природа (1987) кн. 3, с. 88 – 91
  16. С. Габраков, Един век от откриването на фотоефекта, Бюлетин на Дружеството на физиците в България (1987) кн. 1, с. 33 – 38
  17. Из приветствието на академик Георги Наджаков по случай 90 годишнината на Софийския университет, 6 декември 1978, Бюлетин на Дружеството на физиците в България (1986) кн. 4, с. 34 – 36
  18. В. Рельовска, Р. Казанджиева, Г. Клисарски, К. Илиев, Първият български откривател. – В: Български откриватели и изобретатели. София, Техника (1986) с. 13 – 19<br /
  19. Г. Сесслер, Очерк по истории исследовании электретов, – В: Электреты. Москва, Мир (1983) с. 13 – 17
  20. М. Борисов, А. Ваврек, Виден български учен. Деветдесет години от рождението на академик Георги Наджаков виден български учен, в. Вечерни новини, бр. 25 (30.І.1987) с. 1
  21. М. Борисов, В. Кусев, А. Ваврек, Георги Наджаков и българската физика, Списание на БАН (1982) кн. 3, с. 80 – 87
  22. М. Борисов, А. Ваврек, В трудни фарадеевски условия (за Г. Наджаков), в. АБВ (октомври 1981)
  23. М. Борисов, Академик Георги Стефанов Наджаков (26.12.1896 – 24.02.1981), Физика (1981) кн. 3, с. 9 – 10
  24. М. Борисов, А. Ваврек, Георги Стефанов Наджаков (1897 – 1981). – В: Бележити български физици, София, Народна просвета (1981) с. 51 – 102
  25. М. Борисов, Академик Георги Наджаков на 80 години, Физико-математическо списание (1977) кн. 4, с. 351 – 356
  26. М. Борисов, Академик Георги Наджаков и българската физика, Физика (1977) кн. 2, с. 1 – 8
  27. М. Борисов, Акад. Георги Наджаков на 75 години, Физико-математическо списание (1971) кн. 1, с. 75 – 77
  28. М. Борисов, Българската физическа класика 100 години от рождението на акад. Г. Наджаков Светът на физиката (1997) кн. 1, с. 40 – 47
  29. М. Борисов, Признателност за моя учител, Зора, бр. 41 (1 февруари 1994)
  30. В. Врански, Академик Георги Наджаков – бележит български физик. – В: Проблеми на висшето образование, г. 16 (1978) кн. 4, с. 50
  31. Хр. Я. Христов, Академик Георги Наджаков на 75 години, Известия на Физическия институт с АНЕБ, т. 24 (1973) с. 5 – 12
  32. Х. Христов, Виден физик и общественик. Академик Георги Наджаков на 75 години, в. Работническо дело, бр. 259 (23 декември 1971)
  33. Георги Стефанов Наджаков. – В: Сто години Българска Академия на Науките 1869 – 1969. т. 1. Академици и член-кореспонденти. София (1969) с. 453 – 457
  34. Академик Георги Наджаков – Герой на социалистическия труд, Сп. БАН (1967) кн. 1, с. 100
  35. К. Братанов, Г.Наджаков, в. Работническо дело (08.01.1967)
  36. Честване на академик Георги Наджаков в Дубна, Сп. БАН (1967) кн. 1, с. 101
  37. 70-годишен юбилей на академик Георги Наджаков, Сп. БАН (1967) кн. 1, с. 100 – 101
  38. Прощаване с академик Георги Наджаков, в. Вечерни новини, бр. 41 (26 февр. 1981) с. 2
  39. В. М. Фридкин, И. С. Желудев, Фотоэлектреты и электрографический процесс, Москва, Изд. АН СССР (1960)
  40. Е. Джаков, Академик Георги Наджаков и неговата научна дейност. – В: Академик Георги Наджаков. Юбилеен сборник. Т. 2, София (1959) с. 5 – 16
  41. Е. Джаков (ред), Академик Георги Наджаков. Юбилеен сборник. Т. 2. Научна дейност. Изд. БАН, София (1959)
  42. Акад. проф. Георги Стефанов Наджаков. – В: Лауреати на Димитровски награди в областта на науката 1950 – 1953, Биобиблиографски справочник, София, Изд. БАН (1955) с. 30 – 32
  43. И. Азманов, Един ден с професор Наджаков, Разпространение и развитие на физико-математическите знания в България, София, ИФТТ (2007) с. 135 – 138
  44. И. Азманов, Професор Г. С. Наджаков и Софийският университет, Сп. БАН, т. 33 (1987) кн. 4, с. 66 – 76
  45. Н. Балабанов, Ролята на академик Георги Наджаков в създаването на пловдивската университетска физика, Разпространение и развитие на физико-математическите знания в България, София, ИФТТ (2007) с. 121 – 124
  46. С. Балабанов, Електрометрични методи, развивани от акад. Г. Наджаков и сътрудници за изследване на физиката на повърхността на метали, полупроводници и диелектрици, Разпространение и развитие на физико-математическите знания в България, София, ИФТТ (2007) с. 125 – 129
  47. Г. Камишева, Извори за Георги Наджаков в Музея по история на физическите науки в България, Разпространение и развитие на физико-математическите знания в България, София, ИФТТ (2007) с. 139 – 143
  48. К. Коленцов, Откривателски и изобретателски приноси на академик Георги Наджаков – бележит учен и организатор на българската физика през 20 век, Разпространение и развитие на физико-математическите знания в България, София, ИФТТ (2007) с. 130 – 134
  49. М. Стаменов, Акад. Наджаков - авторът на откритието, от което се роди фотокопирната машина, в. Сега (9.11.2005)
  50. Г. Димитрова, Наджаков нощ и ден работеше с Мария Кюри, в. Нощен труд, (април 2004) с. 9.
  51. Е. Петров, Бащата на копирната машина, в. Труд (18 март 2004) с. 17
  52. В. Фридкин, Първият ксерокс, Светът на физиката (2003) кн. 1, с. 43 – 50, превод Е. Наджакова (Наука и жизнь, 2002, кн. 10, с. 111 – 115)
  53. К. Коленцов, Професор Георги Стефанов Наджаков - бележит учен и откривател, Интелектуална собственост (2002) кн. 9, с. 28 – 29
  54. Н. Балабанов, 100 години от рождението на българския физик Георги Стефанов Наджаков (26.12.1896 – 24.02.1981), Светът на физиката (1995) кн. 4, с. 44
  55. К. Момчев, Плодовете на моя труд бяха добри: Първото българско откритие: фотоелектретното състояние на веществата. Автор Георги Наджаков, Вечерни новини, бр. 98 (1992)

[редактиране] Външни препратки

Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9D%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2&oldid=4428255“.
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици