Георги Папанчев
|
||||||||
Георги Илиев Папанчев е български офицер (поручик) и революционер, войвода и военен инструктор в Лерински революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
[редактиране] Биография
Георги Папанчев е роден в сливенската махала Клуцохор около 1870 година в родолюбиво семейство - баща му Илия Папанчев е член на Сливенския революционен комитет преди Освобождението, а брат му Александър Папанчев загива като офицер в Сливнишкото сражение в 1885 година. Георги Папанчев завършва IV клас на Сливенската гимназията, след това в 1894 година Военното училище в София и става подпоручик в българската армия, като служи в Шестнадесети пехотен ловчански полк. През есента на 1902 година Лазар Поптрайков и Тома Давидов привличат поручик Папанчев във ВМОРО, за да замести загиналия лерински войвода Марко Лерински. Първоначално е в Костурско, а след няколко месеца през октомври 1902 година Георги Папанчев се установява в леринското село Баница с 15 души чета, като негов помощник войвода е Митре Влаха. Там през февруари 1903 година се среща с идващата от България чета на Борис Сарафов и при него остава бомбаджията на Сарафовата чета Дачо Георгиев.
От 27 февруари (стар стил) до 15 март 1903 година четата е преследвана от турски аскери. Дава няколко сражения, в които загиват повечето четници, а останалите се установяват в село Пътеле, където към четата се присъединява учителката Екатерина Динова. На 7 март четата дава седемчасово сражени при Баница, като разкъсват обръча с атака на нож водена от Папанчев и фелдфебел Дачо Георгиев. На 27 март при село Спанци четата дава поредна битка. От 50 души аскер падат 22, а четниците дават 1 убит и 2 ранени. Четата се разпръсва, като Георги Папанчев оставя офицерските си дрехи и преоблечен като селянин с учителката и една селянка преминава хитро през турските постове, взривява склад със муниции и бомби и докато стреснатите турци се окопитят, останалите четници под ръководството на Дачо Георгиев се измъкват. Четата се събира с войводата си в село Сребрено. Там Георги Папанчев се среща с костурските войводи Иван Попов и Коте Христов.
На 10 април при село Лесковец четата дава ново сражение на турците, като с помощта на 100 души милиция от Баница успява да измъкне. На 17 април получава писмо от Борис Сарафов да замине за село Смилево, той оставя четата на Дочо Георгиев и на Георги Чакаров и сам заминава. На Смилевския конгрес е делегат от леринския район и недочакал края на съвещанието на 4 май се прибира при четата си.
След убийството на Тома Давидов неговите четници се присъединяват към Георги Папанчев и така тя става общо 46 души. На 14 май става известно, че Георги Папанчев е назначен за районен началник в леринско за предстоящото Илинденско-Преображенско въстание, а за негов заместник е избран Михаил Чеков. Четата се разделя на три като войводата остава с помощниците си в село Белица, където имат за задача има да правят бомби и да ръководят предстоящото въстание. От 15 до 17 май е на среща с другите войводи като координират общи действия за въстанието. На 27 май се прибират в Баница със събрани муниции от съседните райони.
На 28 май четата е предадена от шпиони и ден по-късно в битка с турски аскер загиват войводите Георги Папанчев, Евстрати Дачев, Васил Попов и Силян Пардов, и 13 четници загиват.[1] Погребани са в двора на църквата „Свети Никола“.[2] Днес негова плоча има в родния му град Сливен.[3][4]
[редактиране] Външни препратки
- Спомени на Георги Папанчев - на македонски литературен език
[редактиране] Бележки
- ↑ Николов, Борис Й. „Вътрешна македоно-одринска революционна организация . Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник”. София, 2001, стр. 123.
- ↑ Биографични данни от библиотека на ВМРО-София
- ↑ Спомени на Дачо Георгиев за Георги Папанчев
- ↑ Енциклопедия „България“, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |