Георги Пачеджиев

Георги Пачеджиев
	Георги Пачеджиев
Лична информация
Прякор	Чугуна
Роден	1 март 1916 г. София, България
Починал	12 април 2005 г. (89 г.) София, България
Пост	нападател
Професионални отбори¹
Национален отбор
Треньор
	1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Георги Пачеджиев е български футболист и треньор по футбол. Роден е на 1 март 1916 г. в София.

Състезателна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Играе на пост нападател в Спортклуб (София) от 1932 до 1936 г., АС`23 от 1937 до 1943 г., Чавдар от 1944 до 1946 г., в Левски от 1947 до 1949 г. и Славия (тогава Строител) от 1950 до 1953 г. За „белите“ след 1950 г. играе малко, защото тогава получава тежка контузия.

Шампион на България е през 1935 със Спортклуб и през 1947 и 1949 г. с Левски, носител на купата през 1941 с АС`23, през 1949 с Левски и през 1952 г. със Славия, вицешампион през 1948 с Левски и през 1950 г. със Славия. Голмайстор през 1939 г. с 14 гола за АС`23. За българския национален отбор дебютира на 20 октомври 1935 г. срещу Германия (2:4). На 7 ноември 1937 година България печели първата си точка в квалификации за Световно първенство по футбол като завършва наравно със световния вицешампион Чехословакия на наш терен – 1:1, а автор на гола за България е Георги Пачеджиев. Има 10 мача и 2 гола за „А“ националния отбор и 2 мача за „Б“ националния отбор в периода 1935 – 1950 г. Бърз, техничен и изключително жилав и издръжлив, заради което е известен с прякора „Чугуна“. За Левски има 37 шампионатни мача с 13 гола, 9 мача и 4 гола за купата на страната, 12 международни срещи с 2 гола.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 1956 до 1959 г. е треньор на „Левски“, с който е носител на купата през 1956, 1957 и 1959 г., на Николай Лъсков и на Черноморец от 1966 до 1968 г. Има 21 мача начело на националния отбор. Заедно с Кръстьо Чакъров извеждат България за първи път на финали на Световно първенство по футбол през 1962 г. в Чили. Има и 4 мача начело на „Б“ националния отбор. Треньор на кипърския Омония – шампион през 1966 г. Заслужил майстор на спорта от 1961 г. и Заслужил треньор от 1980 г. Един от авторитетите в треньорската професия в България.