Георги Пенков (революционер)
Тази статия е за дееца на ВМОРО и ВМРО. За за други личности на име Георги Пенков вижте Георги Пенков. За за други личности на име Георги Николов вижте Георги Николов.
| Георги Пенков | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1925 г.
|
| Семейство | |
| Съпруга | Зоица Пенкова |
Георги Пенков Николов с псевдоним Г. Сербезов[1] е български революционер анархокомунист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Пенков е роден на 9 март 1890 година в пиринското село Мечкул, тогава в Османската империя. Произхожда от богато семейство, а негов брат е политикът Тома Пенков. Учи в Горна Джумая. В 1903 година завършва I прогимназиален клас в София и става учител в Мечкул. Влиза във ВМОРО и се присъединява към четата на Яне Сандански като секретар и телохранител. След Младотурската революция става член на терористична група в София. Участва в банков обир. Държи дъскорезна фабрика, гатер в Предела. В 1910 година е заловен и осъден на смърт, но в 1913 година успява да избяга от затвора и се връща в Мечкул. След Първата световна война поддържа връзки с ВМРО. Подпомага Алеко Василев в 1923 година при спасяването на лидерите на Септемврийското въстание в Пиринско. През май 1924 година минава в нелегалност и участва като делегат на Серския окръжен конгрес. След убийството на Алеко Василев се самообявява за временно завеждащ Петрички окръг и обикаля с чета в Пирин.[3] През юни 1925 година е заловен в Банско от дейци на ВМРО и е убит в Суходол.[4][5][6][7]
Атанас Джолев пише за него: „Беше много начетен и умен човек, минаваше за анархист, имаше дъскорезница на водна енергия в Предел (Пирин) и там живееше със семейството си и идваше само за конференции и при нас като предварително поканен. Дискутираше по много организационни въпроси и много мъдро.“[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 25, 86.
- ↑ 126 години от рождението и 89 години от смъртта на революционера Георги Пенков // Сите българи заедно. Посетен на 23 септември 2020 г.
- ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 176.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 50.
- ↑ Пърличев, Кирил. Убийството на Тодор Александров: (Изследване и документи). София, Веда МЖ, 2002. с. 19.
- ↑ Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 121.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 350.
- ↑ Една македонистка изповед на войводата Атанас Джолев // Сите българи заедно. Посетен на 23 септември 2020 г.
