Георги Пирински Старши

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Георги Пирински (старши))
Направо към: навигация, търсене
Георги Пирински
български политик
Роден: 15 август 1901
Банско, България
Починал: 7 декември 1992 г. (на 91 г.)
София, България
Народен представител в:

V НС   VI НС   VII НС   

Георги Николов Зайков, известен като Гео Зайков или Георги Пирински, е комунистически и профсъюзен деец от България, македонист.

Биография[редактиране | edit source]

Зайков е роден на 15 август 1901 година в Банско.[1][2] През размирната за България 1923 г. младият Гео напуска страната и емигрира в САЩ. Пристига в Америка на 2 август 1923 г. Получава популярната още тогава „зелена карта"; тя не осигурява пълни граждански права, но и не създава пречки за пълноценен живот в чуждата страна. Първоначално е миньор, но след година започва работа във фабриката за вагони в Медисън, където влиза в редиците на Комунистическата партия на САЩ. Трудовата му дейност приключва с автомобилните заводи „Дженерал Мотърс“, град Понтиак. После се отдава на организационна работа. Става функционер на Македоно-американския народен съюз - организация на левите македонски емигранти, която е алтернатива на Македонската патриотична организация и чийто председател е Смиле Войданов. Организацията има за цел обединението на Македония в „независима държава на македонски славяни, албанци, евреи, турци и аромъни“. Така, фактически Зайков развива коминтерновска пропаганда, целяща създаването на Балканска федерация.[3]

В редактираните от Зайков вестници „Балканско сдружение", прекръстен в „Трудова Македония" (1934-1938) и „Съзнание" (1935-1936) - официален орган на Българското бюро към националния комитет на КП на САЩ, а след 1938 година и вестник „Народна воля“. Активистите на Македонския съюз се мъчат да спечелят авторитет и пред Международния комитет за политически затворници със седалище Ню Йорк. По нареждане на Москва в Детройт на 19 октомври 1941 г. се създава Славянски конгрес. Половин година по-късно вече съществува Американски славянски комитет със седалище Ню Йорк. Първата жена на Пирински е рускиня, но тук банскалията се запознава с бъдещата си втора съпруга Полина Клопака. В края на 40-те години коминтерновския довереник е обвинен, че проповядва насилствено сваляне на американското правителство. Той е арестуван и осъден на 10 години лишаване от свобода или екстрадиране. Гео предпочита затвора „Елис Айлънд", но на 2 август 1951 г. той все пак е репатриран.

В социалистическа България го посрещат като герой. В родината, от която преди се е отричал, Георги Пирински става зам.-председател на Националния комитет за защита на мира и член на Световния съвет на мира. На 11 декември 1959 г. е предложен за посланик в Англия, където по обясними причини кандидатурата му не е приета. Издава няколко книги и оставя ръкописа „Дълъг път". Доживява зората на демокрацията. На преклонна възраст има куража да признае: „Аз няма да си простя, докато съм жив, че в името на партийната дисциплина в оня фанатичен вид, в който тогава я разбирахме, не проявих историческа далновидност." Съпругата му Полин Пиринска става преподавател по американска литература в СУ „Св. Климент Охридски“, а синът му Георги Пирински се издига като активист на БКП. Умира на 7 декември 1992 година[2] в град София.[4]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Повод за напиване. // Новинар. Посетен на 2008-01-06.
  2. а б 15 години от смъртта на Георги Зайков. // Dir.bg. Посетен на 2008-01-06.
  3. Писмо на Др. Иван Ил.Гаджев до Тодор Живков
  4. Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 554
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.