Георги Попов (актьор, 1892)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Попов.
| Георги Попов | |
 Снимка на Георги Попов, 1926-1927 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден | Георги Попиванов Георгиев |
|---|---|
| Починал | 6 октомври 1964 г. Кюстендил, Народна република България |
| Националност | българин |
| Активност | 1910-1959 г. |
| Георги Попов в Общомедия | |
Георги Попиванов Георгиев, по-известен като Георги Попов е български актьор.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Кюстендил на 1 март 1892 г. Гимназиалното си образование завършва в Кюстендил, след което, през 1910 г., започва театралната си дейност в Кюстендилския народен театър. В него играе до 1911 г. През 1911-1912 г. работи в театър „Корона“ на Матей Икономов. От 1918 до 1948 г. работи последователно в Софийски народен театър, Русенски общински театър, Свищовски градски театър, Хасковски градски театър, Колективен театър, театър „Комедия“, Камерен театър, Софийски областен театър, Кюстендилски читалищен театър, Пловдивски общински театър, Софийски популярен театър, Ломски читалищен театър, Видински градски театър, Съвременен театър, Скопски народен театър, Пернишки работнически театър, Шуменски общински театър, Добрички общински театър. Завършва професионалната си кариера в Кюстендилския театър, където играе от 1949 до 1959 г. Почива на 6 октомври 1964 г. в Кюстендил.[1]
Роли[редактиране | редактиране на кода]
Георги Попов играе множество роли, по-значимите са:
- Странджата – „Под игото“ на Иван Вазов
- Златил – „Боряна“ на Йордан Йовков
- Актьорът – „На дъното“ на Максим Горки
- Яго – „Отело“ на Уилям Шекспир
- Тартюф – „Тартюф“ на Молиер
- Президентът – „Коварство и любов“ на Фридрих Шилер
- Големанов – „Големанов“ на Ст. Л. Костов[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 362-363. (на български)
