Георги Пулевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Пулевски
хайдутин и публицист, ранен македонист
Георги Пулевски 
Роден: 1817 (или 1838)
Галичник, Османска империя
Починал: 13 февруари 1893 (или 1895)
София, България
Триезичникът на Пулевски

Георги М. Пулевски (на македонска литературна норма: Ѓорѓи Пулевски или Ѓорѓија Пулевски) е български революционер и публицист от Македония,[1] ранен македонист, един от първите поддръжници на идеята за отделна македонска нация и македонски език.[2]

Биография[редактиране | edit source]

Георги Пулевски е роден през 1817 година в реканската паланка Галичник, тогава в Османската империя. По професия е майстор строител и пътува често до съседните балкански земи. Според народни предания в Голо Бърдо Пулевски се занимавал и с обири.[3] През 1862 година се записва в сформираната в Белград от Георги Раковски българска легия, а след разпускането й продължава да взима участие в революционната антиосманска дейност.

В края на 60-те години и началото на 70-те на 19 век Георги Пулевски попада в сферата на интересите на сръбската пропаганда в Македония, спонсориран е от сръбските власти[4] и издава два тома речници - „Речник от четири йезика. І, Српско-Албански, II Арбански-Арнаутски. III Турски. IV Гръцки. Скроена и написана от Джорджа М. Пулевски, архитекта у Галичник окружие дибранско 1872 година. І-ва част. Београд, штампария Н. Стефановича и дружине. 1873.“ и „Речник от три йезика с македонски, арбански и турски, книга II. Написао Джордже М. Пульевски, Мияк галички. У Београду у Државной щампарии Таб олумпиш. 1875.“, в който родният му галички диалект се използва за основа на така наречения от него „македонски език“.

През 1876 година Пулевски участва в Сръбско-турската война, а след това и в Руско-Турската война от 1877 година. Заедно с войводите Ильо Марков, Георги Огнянов, Георги Антонов и Димитър Трифонов, Георги Пулевски е в български доброволчески чети. В състава им нерядко са четници произхождащи от Македония.[5] като първо действа срещу башибозук и редовна армия в Троянския балкан, а после и в сраженията при връх Шипка. Пулевски е и сред освободителите на Кюстендил.

След войната Георги Пулевски остава да живее в новоосвободена България. След решенията на Берлинския конгрес участва в Кресненско-Разложкото въстание.

В края на 1878 година издава в София поемата „Самовила Македонска“. Следващата година издава и два тома „Македонска песнопойка“ в два тома в Белград, като включва няколко собствени поеми и народни песни. В 1880 година Георги Пулевски издава „Слогница речовска на славяно-македонското население“ с финансовата помощ на Угрин Джиков, а през 1892 година завършва „Славяно-македонска обща история“, голям ръкопис с повече от 1700 страници. От 1882 г. до края на живота си той получава поборническа пенсия, гласувана от Народното събрание. Георги Пулевски умира в София на 13 февруари 1893 година.

Възгледи на Пулевски по македонския въпрос[редактиране | edit source]

Паметник на Георги Пулевски в Галичник
Слогница Речовска
Четириезичникът

В Република Македония личността на Георги Пулевски се свързва главно с три и четири езичните му речници, в които обособява отделен македонски език. Познат е още с първата си написана македонска история и граматика на македонския език. Подобно на по-късния си последовател Кръсте Мисирков той се смята за един от основоположниците на македонизма. Същевременно съществуват доста противоречия в неговият житейски път, където македонистките му възгледи се редуват с про-български прояви.

Например в своята последната граматика “Язичница. Содержающая староболгарски язик, а уредена ем исправена, да се учат болгарски и македонски синове и керки" той приема македонското наречие за български диалект.[12] Премълчават се фактите, че съвременниците на Георги Пулевски, както българи така и чужденци, многократно го определят за българин. В архивите на сръбското министерство на вътрешните работи се потвърждава българската националност на Пулевски. В единия от тях, носещ датата 14 март 1880 година, се заявява дословно следното: “…жалбата на Георге Пулевски, от Галичник в България…”.[13] В другия, министърът на вътрешните работи на Сърбия, желае в най-скоро време да научи какво е станало с молба на Пулевски, който произлизал от: “…Дебър, в България…”.[14] Руският дипломатически агент и генерален консул Михаил Хитрово, дългогодишен приятел на Пулевски, пише в едно свидетелство:

...С това потвърждавам, че Българинът Георги Пулевски, както на мене добре ми е познато...[15]

Генерал-майор Николай Романович Овсяний си спомня:

...Покрай българското опълчение, във войната от 1877-1878 година, взеха участие и чети от български доброволци... По-късно, г-н Хитрово лично отиде в Белград и Букурещ, където в това време се намираха главните войводи на хайдутските български чети... Войводи на четите бяха Илья Марков, Дмитрий Трифонов, Георгий Пулевский и Георгий Огнянов с Иванчо Роби... Градът (Кюстендил) бе завзет с борба, при която българските чети защитиха околните български селища от башибозуците...[16]

Кузман Шапкарев, в статия си за вестник „Марица“ пише:

Аз знам тука един македонски българин от Дебърското село Галичник, който има много материал, събран от дебърските български села...[17]

Самият Георги Пулевски в молба за поборническа пенсия до Народното събрание на Княжество България от 1882 година изразява своето съжаление за неосъщественото обединение на Македония с Княжеството:

...Господа! Народни представители! Състоянието на бедност ме принуди да представям моите свидетелства, че съм участвал като войвода в Руско-турската война, за освобождението на нашата татковина, но за нещастие нашата земя остана неосвободена и несъединена...[18]

Източници[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Военна история на българите от древността до наши дни, Том 5 от История на Българите, Автор Георги Бакалов, Издател TRUD Publishers, 2007, ISBN 9546212350, стр. 335.
  2. Юлия Митева, Идеята за езика в македонския литературен кръжок - естетически и идеологически аспекти
  3. Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо. Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима, Скопље 1940, с. 21, бел. 14.
  4. Тодев, Илия. Към друго минало, VIGAL, 1999, стр. 72.
  5. Дойно Дойнов, Руско-турската освободителна война и македонските българи
  6. а б Горна Белица или Долна Белица, Стружко или Белица, което обаче е в Кичевска, а не в Охридска каза.
  7. Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 292.
  8. а б Големо Илино или Мало Илино, Демирхисар или Илино, което обаче е в Ресенска каза, а не в Битолска.
  9. Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 293.
  10. Може да се отнася и за село Петрово.
  11. а б Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 294.
  12. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Коста Църнушанов, Унив. изд. "Св. Климент Охридски", София, 1992, стр 41.
  13. Архив Србиjе, МУД, ІІ, Фонд ХІ, № 214, 1880.
  14. Архив Србиjе, МУД, ІІ, Фонд ХІ, № 214, 1880.
  15. ЦДИА. Ф. 708, оп. 1, арх. ед. 397, л. 12
  16. Овсяный, Н.Р, Болгарское ополчение и земское войско, Санкт-Петербург, 1904, стр.56-59.
  17. „Марица“, год. 5 от 13 – 16 април 1882 година.
  18. ЦДИА, София, ф. 708, оп. 1, арх. ед. 397, л. 5-6. и сл.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Georgi Pulevski“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.