Георги Първанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Първанов
Георги Първанов
Мандат
22 януари 2002 – 22 януари 2012
Премиер Симеон Сакскобургготски
Сергей Станишев
Бойко Борисов
Вицепрезидент Ангел Марин
Предшестван от Петър Стоянов
Последван от Росен Плевнелиев
Роден 28 юни 1957  (1957-06-28) (на 54 г.)
Сирищник, България
Съпруга Зорка Първанова
Полит. партия: БСП

Народен представител в:
XXXVII НС   XXXVIII НС   XXXIX НС   

Георги Седефчов Първанов (роден на 28 юни 1957) е български историк и политик, трети президент на България от 2002 година (преизбран през 2006 година) до 2012 година. До избирането му за президент Първанов е народен представител и председател на Българската социалистическа партия (1996–2001). Работил е като научен сътрудник в Института по история на БКП и е бивш сътрудник на Държавна сигурност.

Съдържание

[редактиране] Ранни години и научна кариера

Георги Първанов е роден в село Сирищник, Община Ковачевци, Област Перник на 28 юни 1957, израства в съседното село Косача. По-късно родителите му се преместват в Перник, където през 1975 г. завършва математическа гимназия.

През 1981 г. се дипломира в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. През 1981 г. постъпва на работа в Института по история на БКП като научен сътрудник, като през 1988 г. защитава докторска дисертация по история на тема „Димитър Благоев и българският национален проблем 1879-1917“ и от 1989 г. е старши научен сътрудник. През периода 1992 — 1996 е директор на Центъра за исторически и политологически изследвания към ВС на БСП.[1]

Автор е на монографии и книги - „От Бузлуджа до театър 'Корона'. Един опит за нов прочит на страници от социалдемократическия период на БСП“ (1995); „Българската социалдемокрация и македонският въпрос в края на XIX век до 1918 г.“ (1997), „Преди и след Десети“ (2001), и десетки научни статии.

[редактиране] Политическа кариера

Георги Първанов, Роженски фолклорен фестивал (2006)

[редактиране] Членство в БКП/БСП

Георги Първанов е член на БКП/БСП от 1981 до 2001 [1]. През декември 1989 е сред учредителите на националистическата организация Общонароден комитет за защита на националните интереси. На 40-ия конгрес на БСП (декември 1991 г.) е избран за член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет. На 41-ия конгрес на БСП (3-6 юни 1994) е избран за заместник-председател на ВС на БСП. На 42-ия извънреден конгрес на БСП (21 — 23 декември 1996) е избран за председател на ВС на БСП. На 43-ия (1 — 2 май 1998) и на 44-ия конгрес на БСП (6 — 7 май 2000) е преизбран за председател на ВС на БСП. Напуска БСП след избирането му за президент на България през 2001 г.

[редактиране] Народен представител

Народен представител е в 37-ото Народно събрание (1994-1997), 38-ото Народно събрание (1997-2001) и 39-ото Народно събрание [1] (през 2001, след избирането си за Президент прекъва своя мандат като народен представител). Председател на парламентарната група за дружба с Гърция и член на парламентарната Комисия по радио и телевизия (1994-1997), председател на Парламентарната група на Демократичната левица (1997-2001) и на Парламентарната група на „Коалиция за България“ в 39-то Народно събрание.

[редактиране] Президент

Broom icon.svg
 Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: форматиране, виж Беседа:Георги Първанов#Имена на раздели. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.

[редактиране] Първи президентски мандат (2001 - 2006)

 Основна статия: Президентски избори в България (2001)
Георги Първанов (2001 г.)

При изборите за президент през 2001 Георги Първанов не е смятан за фаворит и е извън очакванията за възможен балотаж, през 2001 за гласовете на избирателите се борят тогавашния президент Петър Стоянов, спечелил убедително предходните избори, и Богомил Бонев - друго име от политическото дясно.

Това показват и предварителните социологически проучвания. Ситуацията се променя, когато Стоянов в публичен дебат показва компромат за Бонев, което отнема гласове реално и от двамата кандидати, за Стоянов - заради разочарование от действията му, от Бонев - заради породените съмнения. Така Георги Първанов привлича към себе си много от гласовете на разочарованите или още нерешилите за кого да гласуват. Той е подкрепен и от ДПС.

Георги Първанов, след парада по случай 125 годишнината от Сръбско-българската война. До него е кметът на Сливница Георги Георгиев (18 ноември 2010 г.)

На балотажа на 18 ноември 2001 г. Първанов успява да убеди 54,13% от гласоподавателите и да се наложи над Петър Стоянов. Избран е за президент на Република България в екип с Ангел Марин за вицепрезидент. Първанов и Марин полагат клетва на 19 януари и встъпват в длъжност на 22 януари 2002 г. Обещава да бъде „социален президент“[източник?].

През 2007 г. във връзка с разкритието, че Христо Марински (член на комисията Андреев и по-късно съветник на Първанов в ролята му на президент) е бил в резервния щат на КДС се появяват мнения, че избирането му за президент е било незаконно [2].

[редактиране] ИТ

Създава Съвет за информационни технологии като консултативен орган към президентството 2001.

[редактиране] Иницииране на Тройната коалиция (2005)

Виж още Тройна коалиция и Формиране на тройната коалиция.

След като се провалят два проучвателни мандата за създаване на правителство, Първанов връчва на 15 август 2005 трети на третата по големина парламентарна група ДПС (съгласно чл. 99, ал. 3 от Конституцията за последния опит той не е обвързан с големината на групата), като посочен от ДПС за министър председател е Сергей Станишев [3]. Това става след като КБ и НДСВ постигат споразумение за коалиционно управление и са проведени преговори между четири парламентарни партии за кабинет от третия мандат БСП, НДСВ, ДПС и БНС [4]. Все пак коалицията БСП-НДСВ-ДПС, която управлява България след парламентарните избори през 2005, широко се приема като инициирана от Първанов и като негова отговорност, заради неговото активно участие в инициирането ѝ; но въпреки че тя първоначално въплъщава идеята за социаллиберален модел, който Първанов лансира още като лидер на БСП [5], коалицията се концентрира основно върху европейската интеграция и приемането на България в ЕС, и се отклонява сериозно от идеята за социал-либерална политика [6], което обаче не е коригирано с вето върху закони или забележки от страна на президента, за разлика от политиката му по време на първия мандат на НДСВ. [7] Това се смята обичайно и за негова "мълчалива подкрепа" на коалиционното управление с основно участие на БСП.

[редактиране] Преизбиране за президент (2006)

 Основна статия: Президентски избори в България (2006)
Гласуване по райони - първи тур, 22 октомври 2006

През лятото на 2006 обявява намерението си да се кандидатира за втори президентски мандат. Участва в изборите през октомври 2006, като кандидатурата му е издигната от инициативен комитет и е подкрепена от БСП и ДПС.

По време на кандидат-президентската кампания през 2001 отказва явяване на предизборен телевизионен дебат, а през 2006 се среща на дебат с Неделчо Беронов в Нова телевизия [8].

В първия етап на президентските избори на 22 октомври двойката Първанов-Марин получава 1 780 119 гласа от 6 450 920 избиратели според основните избирателни списъци [9]. Поради ниската избирателна активност (под 50%) на 29 октомври се провежда балотаж между действащата президентска двойка и следващите в класирането, двойката Сидеров-Шопов. Първанов-Марин печелят втория етап с 2 050 488 гласа от общо 2 757 441 подадени [10] и стават първите български президент и вицепрезидент, преизбрани за втори мандат. Президентът полага втора клетва на 19 януари 2007 г. Официално встъпва в длъжност за втория си мандат на 22 януари 2007 г.

[редактиране] Отношение към Православното Християнство и БПЦ

[редактиране] Подкрепа за Българска православна църква

[редактиране] 2001 - 2003

В края на 2002 г. Първанов подписва приетия от Народното събрание Закон за вероизповеданията, въпреки протестите на 18 религиозни и неправителствени организации [11]. В закона Българската православна църква (БПЦ), при твърдяно противоречие с Конституцията на Република България, според която източноправославното вероизповедание е традиционна религия в България (чл. 13), е определена като представител на „традиционното вероизповедание“ в страната. Законът трябва да съдейства и за преодоляване на разкола в Българската православна църква, като разрешението е в полза на БПЦ с ръководител патриарх Максим. По този повод, разколниците на Инокентий заплашват с „кръв ще се лее“ [12].

Прилагането на закона довежда до отказ за регистрация на т. нар. алтернативен синод на Инокентий. Впоследствие, през нощта на 20 срещу 21 юли 2004 г., от храмовете са принудително изведени отлъчени като разколници православни свещеници. По-късно се установяват груби злоупотреби с имуществото на църквата от страна на разколниците, включително откриване на баничарница в криптата на черквата „Света Неделя“.

Като президент Първанов е избран за лауреат на премията на Международния фонд за единството на православните народи през 2000–2001 и през 2002 г. [13] На церемонията на 21.01.2003 г. патриархът на Москва и на цяла Русия Алексий II пояснява, че премията се дава за личните заслуги в укрепването на единството и авторитета на Българската православна църква. В отговора си Първанов обрисува премията като израз на високите отношения между църква и държава, каквито могат да бъдат проследени в съвременната динамика [13]. Паричната част от премията е 20 000 щатски долара, според информация в някои печатни медии [14].

[редактиране] Решение на ЕСПЧ и среща с Московския патриарх (2009)

През 2009 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) със седалище в Страсбург установява накърняване на правото на вероизповедание от българската държава и я отсъжда да плати обезщетение. Заинтересовани страни коментират, че българските институции вероятно няма да разпоредят връщане на имотите от БПЦ [15].

По време на посещението си в Москва през февруари 2009 г. Първанов моли новоизбрания руски партиарх Кирил I за намеса срещу разкола на българската православна църква и съдействие във връзка с решението на ЕСПЧ. С тази си постъпка според някои български медии Първанов не зачита българската конституция.[16].

„ От решението на Съда в Страсбург не произтича автоматично едно или друго задължение на българското правителство. Разбира се, това е формално-правната страна на въпроса. Другата, морално-политическата страна е нещо, върху което ние, държавниците, политиците, трябва сериозно и стратегически да помислим. “

—Георги Първанов на съвместна пресконференция с президента на Македония Цървеновски [17] при завръщането си в България

По повод това изказване в. „Капитал“ пише дописка, озаглавена „Първанов открито нападна съда в Страсбург“ [18].

[редактиране] Религиозно обучение в училищата

Запазвайки тенденцията да подкрепя БПЦ през септември 2010 Първанов подкрепя идеята за задължително религиозно обучение в училищата. [19]

[редактиране] Българската Коледа (2003 - 2010)

Джордж У. Буш и Първанов (11 юни 2007)

Георги Първанов е автор на инициативата за благотворителна дейност „Българската Коледа“. Със средствата от кампанията се осигурява лечение на тежко болни деца, организира се модернизация на здравни заведения и др. През 2006 г. са събрани рекордните 2 473 982 лева (в предишните три години бяха събрани общо 4 734 953 лв., с които е подпомогнато лечението на над 80 български деца). Списъкът на 35 деца, които ще бъдат лекувани с парите от 2006 г. и на болничните заведения, които ще получат нова техника, е публикуван във вестник „Дума“ на 3 януари 2007 г. [20]

[редактиране] Въпросът за Македония

[редактиране] Други

Също както и всички предишни президенти, правителства и депутати до 2009 г. не е предлагал на Народното събрание насрочване на референдум. Съгласно Закона за допитване до народа (чл. 6 и сл), междувременно отменен, предложението до Народното събрание за произвеждане на Национален референдум подлежи на гласуване от парламента, при което именно парламентът определя въпроса, на който гласподавателите трябва да отговорят.

Тъй като няма право да се кандидатира за трети-последователен мандат Георги Първанов планира след приключването на мандата му да се завърне в БСП в позицията си на партиен лидер [21].

[редактиране] Спорни въпроси

[редактиране] Отношение към НАТО (1999 - 2006)

По време на въздушните бомбени атаки над Югославия през 1999 г. Първанов и парламентарната му група гласуват против резолюцията, позволяваща на НАТО да навлиза в българското въздушно пространство. В сръбската преса се появява писмо до Слободан Милошевич, което обяснява, че БСП е за неучастие на България във войната, а приобщаването към НАТО е „авантюристично решение, което създава трайни предпоставки за застрашаване на националната сигурност на страната“ [22].

„ Раздухването от страна на управляващите на моето писмо до югопрезидента Милошевич е активно мероприятие, което има за цел да отклони общественото мнение от проблема Косово. “

—Георги Първанов [23]

По-късно, през 2006 г., твърди, че не е бил против НАТО, а само против военната операция на НАТО в бивша Югославия [24].

През 1999 БСП се обявява категорично за европейска и евроатлантическа интеграция на България, но през 2000 г. Георги Първанов е на мнение, че трябва да се отчете мнението на Русия за приемането на България в НАТО и с него да се съобразят темповете на интеграцията [25].

[редактиране] Подкрепа за изборите и помилване на Цветелин Кънчев (2001/2005)

На 14 ноември 2001 г., след потвърждаване на окончателната му присъда за побой и изнудване, с което става първият осъден след 1947 г. действащ български народен представител, Цветелин Кънчев - лидер на ромската организация Евророма, дава подкрепата си за Първанов на предстоящите президентски избори [26]. Осъдилата Кънчев съдия Нели Куцкова, кандидат за вицепрезидент (на кандидантпрезидента и президент от периодна 1997–2002 Петър Стоянов и опонент на Първанов), изпраща отворено писмо до Първанов, в което го укорява за това, че приема политическа подкрепа от престъпник, с въпрос дали ако бъде избран няма да го помилва [27]. Синият вестник Демокрация излиза със статия, озаглавена „Подкрепа за помилване?“ [28]

През април 2005 г. остатъкът от присъдата на Цветелин Кънчев е помилван от вицепрезидента Ангел Марин. Според някои, помилването е с цел Кънчев да се кандидатира за депутат, въпреки че по това време той е бил предсрочно условно освободен от съда [29]. Самият Ангел Марин заявява, че мотивът за помилването е доброто поведение на Кънчев в затвора [30]. Някои медии определят помилването му от Ангел Марин като сделка между Кънчев и президента Първанов за гласовете на ромската общност в България на президентските избори през октомври 2006 г.[31]

[редактиране] Назначаване на Никола Филчев за посланик (2006)

На 21 март 2006 г. президентът Георги Първанов подписва указ за изпращането на скандалния бивш главен прокурор Никола Филчев за посланик в Казахстан [32], като номинацията, както и всички други предложения за посланици, е направена от Министерския съвет - правителство на Сергей Станишев [33]. С това назначение де факто е прекъснато съдебно дело, в което към Филчев са отправени обвинения за убийство [34]. Назначението и последващото поведение на Филчев предизвикват серия от скандали — Филчев първоначално се укрива в България [35] и не изпълнява задълженията си; псува журналист по време на телефонно интервю, излъчено от БНР [36]. По-късно при заминаването си за Казахстан, той се връща в София още на следващата седмица и отново е в неизвестност. Първанов и българските власти като цяло не реагират и Филчев остава посланик до "оставката си", след като от месеци не изпълнява задължението си и е освободен в началото на 2009 от поста посланик с указ на Първанов [37]. По-късно Европейския съд по правата на човека [38] осъжда Р. България да заплати обезщетение, че не е независимо проверена версия за поръчка на убийство от Филчев, Филко Славов и Алексей Петров (понастоящем следствен по други дела) [39] и на прокурор от ВКП Николай Колев.

[редактиране] Подкрепа за министър Румен Петков (2008)

След разкрития за връзки с престъпността по най-високите етажи на МВР и много обвинения срещу самия министър на вътрешните работи Румен Петков, Първанов заявява, че в президентството не е постъпила информация по случая и че той бил целенасочено изолиран [40]; няколко дни по-късно заема позиция, че Петков може да реформира системата и проблемът е в липсата на доверие в МВР сред обществото [41]. Това става само ден преди показното убийство на писателя Георги Стоев (7 април 2008), който в предаване на Би Ти Ви („Сеизмограф“) седмица преди това също обвинява Петков (и други) във връзки с престъпността [42].

[редактиране] Скандали

[редактиране] Сътрудник на Държавна сигурност 1989 - 1993 (2006)

След дългогодишно мълчание по темата, но под натиска на опозицията, през 2006 Първанов съобщава, че съществува папка под псевдоним "Гоце" за него в архива на Държавна сигурност (ДС), но тя била съставена без неговото знание [43]. Една година по-късно, на 19 юли 2007, Комисията по досиетата установява официално неговата принадлежност към ДС в периода 1989–1993, като става ясно, че Първанов изрично е демонстрирал желание за сътрудничество [44]. Така с Решение № 7 от 19.07.2007 г. и Решение № 12 от 1.08.2007 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА се оповестява агентурната дейност на Георги Седефчов Първанов в качеството му секретен сътрудник с псевдоним "Гоце" [45][46][47].

Това разобличава Първанов в лъжа, защото по време на предизборната си кампания за втори мандат той изрично декларира, че не е знаел, че работи за тайните служби [48].

Според досието, достъпно на сайта на президентството [49], сътрудничеството на Първанов е в качеството му на специалист от Института по история към Българска академия на науките, добре подготвен по македонския въпрос. Задачата му е да помогне при написване на биографична книга за българския македонец Методи Димов чрез издирване на исторически източници; с което се е занимавал от 1989 до 1990 г. През 1990 г. връзката с него е била прекратена, а делото е свалено в архив през 1993 г. Остават основателни съмнения, че досието е непълно, тъй като по номерацията на страниците може да се види, че някои липсват[50].

[редактиране] Петрол срещу храни 1998 (2004)

През 2004 доклад на Специалната комисия на Организацията на обединените нации (ООН) относно машинациите със средствата по програмата „Петрол срещу храни“ уличава във взимане на подкупи от режима на Саддам Хюсеин ръководената (през 1998 г.) от Първанов БСП и близки до нея фирми [51].

Първанов отрича ръководството на БСП да е получавало подобни средства [52]. Казусът остава неразяснен поради факта, че българската прокуратура, начело с главния прокурор Борис Велчев (бивш президентски съветник на Първанов), отказва да инициира разследване по случая по искане на парламентарната група на ДСБ [53]. Прокуратурата постановява, че няма доказателства, които да свързват партията със злоупотребите в „Петрол срещу храни“.[54]

[редактиране] Скандалът около журналиста Иво Инджев (2006)

По време на кандидатпрезидентската кампания през 2006 г. на 8 октомври в предаването „В десетката“ по Би Ти Ви водещият Иво Инджев съобщава, че е получил анонимни електронни писма, в които се твърди, че Георги Първанов притежава мезонет на стойност 100 хил. евро на централен булевард в София, подарен му от наградения от него с орден оръжеен търговец Петър Манджуков. От предизборният щаб на президента обявяват информацията за клевета. Впоследствие Инджев доброволно напуска Би Ти Ви, а по новините е прочетено изявление на управителя на телевизията, в което той изказва съжаление за това, че Инджев си е позволил „грубо нарушаване на журналистическата етика и основни принципи на сериозната журналистика.“ Според Инджев върху Би Ти Ви е оказван натиск, а той самият е уволнен от Първанов [55]. Случаят предизвиква скандал, тъй като напускането на Инджев е определяно като политическо уволнение. Комисията за етика в електронните медии (чийто член е и Инджев), сезирана по случая от Българската медийна коалиция (БМК), излиза с решение, че Иво Инджев е спазил напълно изискванията на Етичния кодекс на българските медии. Според БМК, за да свали от себе си отговорността за свалянето на предаването, президентът трябва да се застъпи пред обществото и пред Би Ти Ви за връщането на Инджев на екран. Първанов обаче отговаря, че не се меси в работите на една частна медия [56] В крайна сметка Манджуков в свое интервю във вестник "Уикенд" признава, че във въпросната сграда апартамент има Марияна Николаева Добрева - работеща в протокола на президентството - сестра на Кирил Добрев и дъщеря на Николай Добрев. (Петър Манджуков: Някои жени плащат данък на амбициите си за кариера в. “Уикенд”,13 юни 2009), публикува го и в блога си.. В него Манджуков практически потвърждава, че Иво Инджев е прав и наистина става дума за апартаменти на близки до президента "закупени" в неговия бизнес център. По-точно той казва: "В тази сграда са закупили апартаменти дъщерята на покойния Николай Добрев, апартамент има и бившият вицепремиер Костадин Паскалев".

През 2010 Инджев издава книга „Президент на РъБъ“, в която чрез журналистически разследвания доразяснява детайли около мезонета (оказват се два) и други скандали около Първанов.

[редактиране] Лов

[редактиране] На лов по време на траур (2008)

На 5 март 2008, няколко дена след пожара във влака София - Кардам, в регионалния вестник „Струма“ излиза информация, че на 1 март Георги Първанов е бил на специално организирана за него ловна дружина в околностите на Симитли. В отговор на официално запитване, президентството първоначално отрича, но по-късно уточнява, че президентът е бил в Симитли, но не на лов. Депутатът от БСП Стоян Проданов потвърждава, че той самият е бил на хайка за лов в Симитли. На въпроса дали е бил в компанията на президента той отговаря: „Дори и да знам, не ми е работа да давам информация дали президентът е бил“ [57][58]. Според Правилника за приложение на Закона за лова организирането на хайки за вълци е забранено в периода от 1 февруари до 30 септември [59].

[редактиране] Отстрелване на животно от Червената книга (2003/2008)

Преди официалната си визита в Узбекистан от 24 до 26 ноември 2003 с официална цел "стимулиране на търговско-икономическите отношения между двете държави" [60], Първанов посещава на 7 ноември 2008 Нуратинския държавен резерват (Нуратинский заповедник) [61]. Първанов отстрелва архар, вид, класифициран в Червената книга като "почти застрашен", според информация съобщена от руски сайтове през 2008 [62][63]. Администрацията на президента нито отрича, нито потвърждава случая:

„ По време на посещението си в Узбекистан президентът Георги Първанов е следвал предложената му от домакина програма и през цялото време на визитата е бил придружаван от министър-председателя на Узбекистан. [64] “

По-късно (март 2010), на пресконференция свързана с предложението за импийчмънт, Георги Първанов заявява, като отговор на зададен въпрос, "не съм убил архар" [65]. На 1 юни 2010 Фергана.Ру отново повдига темата за отстрелването на архара след направено журналистическо разследване и съобщава, че президентът е пристигнал в Аяркул (в щраусова ферма за ВИП-гости там), където е бил охраняван от няколко стотин полицая и още при пристигането му за разгрявка са пуснати 40 питомни зайци, по които Първанов стреля. За два дни трасето Джизак-Фариш е било затворено. На следващата сутрин Първанов с още 12 българи посетил таджикското село Хает, Фарширски район, с което впечатлил местните, които по-рано не били удостоявани с подобни височайши визити. Според чиновник от Нуратинския държавен резерват това било заповед от високо (министър-председателя Мирзияев) и те не са били в състояние да направят каквото и да било.[66]

[редактиране] Орден „Стара планина“ за Ахмед Доган

Награждава Ахмед Доган с орден „Стара планина“ I степен „за заслуги към етническия мир и демокрацията в България“. По-късно, през 2004 г. удостоява със същия орден и професора по трудово и осигурително право Васил Мръчков. С патетичната си реч против удостояването му, тъй като Мръчков е бил главен прокурор на НРБ по време на „Възродителния процес“, Иван Костов предизвиква политически скандал, Доган се отказва от ордена [67]. Впоследствие Първанов изменя собстения си указ и награждава Мръчков с орден „Кирил и Методий“.

[редактиране] Скандали между Симеон Дянков и Първанов

След поредица от словесни атаки между Президента и финансовия министър Симеон Дянков, в които септември 2009 по повод икономическия доклад на президента за кризата Дянков заявява, че икономическите идеи на експертите на Първанов са "малоумни" [68], Първанов (октомври 2009) казва например, че Дянков трябва да си "влезне в нишата" [69], а Дянков посочва, че приятелите на Първанов от БАН са "феодални старци", "но това не е наука" [70]. напрежението между двамата кулуминира след предаване на Шоуто на Иван и Андрей, където на въпрос "Млад милиардер ли е Първанов?", мин. отговаря "не е млад, определено" [71] (бел. Първанов е на 52 г.). Първанов отговаря (2 март), че "Това са накърняващи авторитета на държавния глава внушения, направени в едно телевизионно предаване на 1 март", искайки оставката на Дянков, както и споделяйки, че иска извинение от Дянков за казаното на премиера Бойко Борисов. На 5 март Дянков отива за да изясни "недоразумението" в президенството, където казва, че приписваните му думи от Иван и Андрей за "милиардер" по отношение на Първанов не са негови, без обаче да му се извинява, като напускайки президенството казва пред журналисти, че разговорът е бил "конструктивен". Първанов, обаче, посреща министъра в присъствието на двама свои съветници, секретарка и вместо да го изслушва държи монолог, който и записва и по-късно дава на медиите за публикуване под формата на стенограма. Това предизвиква скандал, както и искане за импийчмънт.

Макар че според някои анализатори скандалът е основно заради АЕЦ "Белене" [72] (Дянков: "Няма да дам нито стотинка за АЕЦ „Белене" [73]), искането за импийчмънт се базира на записването на разговора в Президенството без знанието на министъра и неспазване на Конституцията, поради което председателят на Парламента Цецка Цачева изисква аудиозапис от Първанов [74]. Записът е предоставен на журналистите от главния секретар на Президенството (докато Георги Първанов "се крие от журналистите" [75]). Тъй като разпространяването на стенограмата, а по-късно още повече и записът имат изключително негативен ефект върху популярността на президента [76], а веднага след огласяването на стенограмата дори пред президенството се събира флашмоб група под надслов "Свещ за Гоце" [77], президентът свиква пресконференция [78], на която се обявява за работа между институциите, но отказвайки диалог "под сатъра на импийчмънта". На същата пресконференция той отрича да е убивал архар, което според някои също принципно е валиден аргумент за импийчмънт.

[редактиране] Предизвикана катастрофа

На 24 Септември 2010 автомобили от кортежа на Георги Първанов предизвикват пътнотранспортно произшествие в района на Ловеч (без пострадали), информацията е съобщена от БНР и други медии на базата на споделено от свидетели на случилото се. Информацията е първоначално потвърдена от говорителя на полицията в града, но впоследствие е опровергана от началника ѝ. Същия ден Ген. Димитров от Национална служба за охрана заявява пред медиите, че кортежът не е причина за катастрофата[79]. Ръководителят на НСО също отрича кортежът на държавния глава да е замесен в катастрофата.[80] Съставеният акт, обаче, посочва като причина преминаването на кортежа на Президента, което е потвърдено от свидетели в техни интервюта в медиите. [81]

[редактиране] Помилвания разкрити след края на мандата

Седмица преди края на втория мандат на Първанов като президент президентската администрация публикува информация, според която за десет години заместникът на президента, Ангел Марин, е помилвал общо 533 души.[82][83] Скоро след това информационна агенция БГНЕС цитира списък от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието с който твърди, че разполага, в който са изброени 433-ма помилвани, предимно осъдени за тежки престъпления като убийство, кражби, измами и наркотрафик. Имената на помилваните са съобщени само като инициали с мотива, че Законът за защита на личните данни не позволява тяхното огласяване.[84]

[редактиране] Импийчмънт

[редактиране] 2007/2008

През лятото на 2007 по инициатива на Нено Димов, депутат от десницата, са представени мотиви за отстраняването на Първанов като президент, свързани с доказаната му принадлежност към структури на ДС. Тогава искането няма достатъчна парламентарна подкрепа. През юли 2008 отново се появява подобно искане след доклад на ОЛАФ за източени 32 милиона европейски пари по програмата САПАРД [85]. Докладът бива оспорван от Първанов с твърдение, че е имало два доклада на ОЛАФ, като това по-късно е опровергано от ОЛАФ [86], въпреки това лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заявава, че "оставката на Първанов няма да промени нищо" [87] и че президентът си върши работата "дори много добре", посочвайки, че вина за краденето на средства има станишевото правителство, което било "най-крадливото" досега [88] и искането за импийчмънт е изоставено [89].

[редактиране] 2009

През ноември 2009 от ГЕРБ, "Синята коалиция", РЗС и "Атака" поставят въпроса за импийчмънт на президента, като това е направено във връзка с исканията за оттегляне на двама български посланици в Турция и САЩ [90]. Искането първоначално е направено от Атака на 9 ноември 2009 и е провокирано от отказа на Първанов да оттегли двамата посланици в държави, в които според Атака са налице нарушения в гласуването на предходните парламентарни избори и което според тях представлява нарушение на член 98 от Конституцията на България (което се явява правната база за искането) [91]. След постъпилото отсоваване на двамата посланици, искането за импийчмънт е оттеглено от премиера Бойко Борисов [92].

[редактиране] 2010

След разрасналия се скандал между Дянков и Първанов и публикуване на стенограмата от техния разговор в Президенството е поставен от парламентарни партии въпросът за импийчмънт. Седмица преди обсъждането на въпроса в парламента [93] ГЕРБ организира публична дискусия на експерти по темата. Искането се подкрепя от ГЕРБ, ДСБ, депутати от РЗС и независими депутати. Подписка [94] е внесена от депутатите [95], с което се стартира процедура по импийчмънт [96], но при гласуването [97] на 31 март 2010 в парламента не достигат гласове (6 гласа) [98] - причината е, че РЗС, които участват преди това в подписката, в последния момент променят решението си, всъщност отсъстват от залата за гласуване [99]. С това процедурата, за която са необходими гласове на 2/3 от депутатите приключва с отхвърляне на искането.

[редактиране] Семейство

Георги Първанов е женен за Зорка Първанова, с която има двама сина.

[редактиране] Членство

От 12 май 2001 Първанов е член на Интернет общество - България.

[редактиране] Награди и отличия

Георги Първанов е удостоен с почетното звание доктор хонорис кауза на Прешовския университет, Словакия, Бакински университет, Азербайджан, Еревански държавен университет, Армения и големия златен медал на Университета „Томаш Гарик Масарик“, Бърно, Чехия.

[редактиране] Бележки

  1. ↑ а б в Биография, Сайт на Президентство, линк от 19 март 2010.
  2. ↑ "Марински прикри Първанов по време на президентските избори". // kafene.net. Посетен на 2007-3-29.
  3. ↑ Сергей Станишев получи мандат за съставяне на правителство, Сайт на Президенството, 15 август 2005, линк от 9 септември 2010
  4. ↑ Четирима лидери взимат третия мандат, в. Сега, 7 август 2005
  5. ↑ Борисова, Бисерка. Първанов сочи наследник в сряда. // Новинар, 2001. Посетен на 13 февруари 2008.
  6. ↑ Калоян Методиев, Васил Пенев: Възможно е Борисов да оглави ляво-центристко правителство, obshtestvo.net, 29 юни 2006, линк от 9 септември 2010
  7. ↑ Президент или страничен наблюдател?, в.Сега, 23 декември 2006, линк от 9 септември 2010
  8. ↑ Ива Иванова. Първанов и Беронов - 60 минути един срещу друг. // Нюз.бг, 2006-10-15.
  9. ↑ Избори 2006 — Окончателни резултати за Страната по данни на ЦИК за ИПВР
  10. ↑ Избори 2006 — Окончателни резултати за Страната
  11. ↑ Протестно писмо срещу приемането на Закона за вероизповеданията
  12. ↑ Закон за вероизповеданията от 2002 г. - хронология на разкола. // сайт Православието. Посетен на 2009-11-27.
  13. ↑ а б Фонд Единства Православных Народов — Вручение премий Фонда „За выдающуюся деятельность по укреплению единства православных народов“ за 2002 год (на руски)
  14. ↑ За наградата на Международния фонд за единството на православните народи — в. Дума, 21.01.2005
  15. ↑ Съдът в Страсбург ще оповести мотивите по делото на алтернативния синод
  16. ↑ Президентът призова руския патриарх да се намеси в българските църковни дела, mediapool.bg, 6 Февруари 2009
  17. ↑ Съвместна пресконференция на президентите на България и Македония Георги Първанов и Бранко Цървенковски, Сайт на президенството, 10 февруари 2009
  18. ↑ Първанов открито нападна съда в Страсбург, www.capital.bg, 10 февруари 2009
  19. ↑ Първанов: Религията може да помогне на държавата за излизане от духовната криза, dariknews.bg, 25 септември 2010
  20. ↑ Кой ще се лекува с парите от „Българската Коледа“. // Вестник „Дума“, 2007-01-03.
  21. ↑ Президентът Георги Първанов: "Градим България" е по-малко въздействащо от "Строим за родината", Новинарска агенция Фокус, 29 август 2011, линк от 5 септември 2011
  22. ↑ Част от Писмото до Милошевич, цитирана от депутат на заседание на НС от 25.07.2000 г. — на сайта parliament.bg (целия дебат)
  23. ↑ Писмото на Първанов до Милошевич било стандартно. // Вестник „Сега“, 1998-10-21.
  24. ↑ Първанов: Не съм бил против НАТО, а против операцията срещу Югославия. // mediapool.bg, 2006-10-15.
  25. ↑ БСП настоява да питаме Москва за НАТО. // Вестник „Демокрация“, 2000-07-05.
  26. ↑ Жорж, Берон и Евророма застават зад Г. Първанов. // Вестник „Сега“, 2001-11-15.
  27. ↑ Отворено писмо до Първанов от Нели Куцкова. // Вестник „Сега“, 2001-11-16.
  28. ↑ Подкрепа за помилване?. // Вестник „Демокрация“, 2001-11-15.
  29. ↑ Ангел Марин помилва Цветелин Кънчев. // Вестник „Сега“, 2005-04-29.
  30. ↑ Ангел Марин: "Аз помилвах не лидера на „Евророма“, а човека Цветелин Кънчев. // Вестник „24 часа“, 2005-05-05.
  31. ↑ Ангел Марин – президентът, който ще направи от България разграден затвор. // www.razkritia.com, 2010-05-12.
  32. ↑ Никола Филчев ще става посланик в Казахстан, actualno.com, 07/06/2006, линк от 18 март 2010
  33. ↑ Никола Филчев става посланик в Казахстан, в.Сега, Йоана Гъндовска, 9 февруари 2006, линк от 18 март 2010
  34. ↑ „Никола Филчев – физическият убиец на ямболската адвокатка?“ – 10.01.2007
  35. ↑ Посланик Филчев обявен за общодържавно издирванеЙордан Велев, mediapool.bg, 15 Юни 2006, линк от 18 март 2010
  36. ↑ „Филчев напсува журналист“ – 21.06.2006
  37. ↑ Съветник на Румен Петков замести Филчев като посланик в Казахстан, dnevnik.bg, 15 януари 2009
  38. ↑ вж. решение по жалба 1108/02; към 27.11.2009 г. достъпно от сайта на Съда; към същата дата неокончателно.
  39. ↑ Делото за убийството на Николай Колев пред развръзка в Страсбург, Мирела Веселинова, "Правен свят", mediapool.bg, 30 Октомври 2009, линк от 18 март 2010
  40. ↑ „Първанов не бил информиран за скандала в МВР: Президентът натякна, че парламентът го е изолирал от ДАНС“ - в-к За града, 28.03.2008
  41. ↑ „Недоволен от МВР, Първанов защити вътрешния министър“ - в. Сега, 07.04.2008
  42. ↑ „В последното си интервю Стоев изнесе скандални информации за Маджо“ – vsekiden.com, 07.04.2008
  43. ↑ Георги Първанов: Папка „Гоце“ съществува и в нея има информация за мен. // 2006. Посетен на 2006-06-23.
  44. ↑ Първанов бил секретен сътрудник на Първо главно. // 2007. Посетен на 2007-07-19.
  45. ↑ Решение №4 от 19.07.2007 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2007. Посетен на 14 юли 2011.
  46. ↑ Решение №12 от 1.0.2007 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2007. Посетен на 14 юли 2011.
  47. ↑ Първанов е вземал пари от Държавна сигурност, вербуван е през 1989 г., в. „Дневник“, юли 2007 г.
  48. ↑ "Нито ред, нито знак от мен". // 2007. Посетен на 2007-09-02.
  49. ↑ Личното дело на Георги Първанов като секретен сътрудник на Държавна Сигурност
  50. ↑ Папката “Гоце” прочистена месец преди отварянето на досиетата, mediapool.bg, 20 юли 2007
  51. ↑ Петродолари клатят БСП. // Вестник „КЕШ“, 30 януари 2004.
  52. ↑ Президентство на РБ — Първанов отрича БСП да е получавала финансиране от Ирак
  53. ↑ БРИФИНГ на лидера на ДСБ Иван Костов след срещата му с главния прокурор Борис Велчев. // Демократи за Силна България, 30 януари 2007.
  54. ↑ Фотогалерия: Десетте години на Георги Първанов като президент (19/53). // Дневник.БГ, 21 януари 2012.
  55. ↑ Иво Инджев е изгонен от bTV заради скандал с президента. // Нетинфо, 2006-10-10.
  56. ↑ Иво Инджев не е нарушил професионалните стандарти. // mediapool.bg, 2006-10-12.
  57. ↑ Президентът Първанов ловува по време на траур?. // 2008. Посетен на 2008-03-08.
  58. ↑ Първанов бил край Симитли на 1 март, но не на лов. // 2008. Посетен на 2008-03-08.
  59. ↑ По дирите на една хайка за вълци. Божков, Божидар. segabg.com. 11.3.2008
  60. ↑ Държавно посещение в България на президента на Узбекистан Ислам Каримов, Сайт на Президентство, 26-11-2003
  61. ↑ Според информация, получена от заместник-управителя на Нуратинския резерват - доклад на Международната работна група по дивите кози
  62. ↑ Първоначалната информация се появява в края на 2008 г. в електронното издание Фергана.Ру: ((ru)) Наумов, Сергей. Узбекистан: Страсть президента-«архаровца», или О наших баранах. // 2008-12-02. Посетен на 2010-01-24.; В броя на Newsletter of the IUCN/SSC Caprinae Specialist Group от септември 2009 г. информацията се потвърждава официално: ((en)) Stefan Michel. President of Bulgaria kills an endangered Severtzov’s argali in a supposedly protected area in Uzbekistan. // с. 5. Посетен на 2010-01-24.
  63. ↑ За проведената ловната подготовка на мероприятието алармира и друг руски сайт - Болгарский президент за козла не ответит, 4 ноември 2008, линк от 18 март 2010
  64. ↑ Заявлението на Президенството е направено за в. Дневник Първанов world tour, 5 декември 2008, линк от 18 март 2010
  65. ↑ Пресконференция на президента Георги Първанов, Сайт на Президентство, 12-03-2010, линк от 18 март 2010
  66. ↑ Возвращаясь к горным баранам. Президент Болгарии стал гордостью узбекского кишлака Хает, Фергана.Ру, 01.06.2010
  67. ↑ Дърева, Велислава. Орденът на параноята. // Всеки ден/ в. Новинар, 2004-07-07. Посетен на 2009-11-27.
  68. ↑ Вицепремиерът накърнявал авторитета на държавния глава, в.Стандарт, 2 март 2010, линк от 19 март 2010
  69. ↑ Георги Първанов критикува Симеон Дянков, youtube.com видео
  70. ↑ "БАН не прави наука, БАН са феодални, такива, старци, които стоят там, събират някакви заплати, но това не е наука: аудио"
  71. ↑ видео, Шоу на Иван и Андрей
  72. ↑ Евгений Дайнов: "Конфликтът между институциите ще продължи, защото в неговата основа стоят руските енергийни проекти.", "Неделя 150" на "Хоризонт" Евгений Дайнов: Скандалът Първанов-Дянков е заради АЕЦ "Белене", blitz.bg, 14 март 2010
  73. ↑ Симеон Дянков: Няма да дам нито стотинка за изграждането на АЕЦ „Белене“, в. Струма, 27 февруари 2010, линк от 19 март 2010
  74. ↑ Цецка Цачева поиска записа от разговора Първанов – Дянков, от "Дондуков" 2 ѝ го обещаха, mediapool.bg, 6 Март 2010, линк от 19 март 2010
  75. ↑ Първанов прати на Цачева записите от разговора с Дянков, ekipnews.com, видео
  76. ↑ Десет на един за Дянков във "Фейсбук", Бойчо Попов, bnews.bg, 8 март 2010, линк от 19 март 2010
  77. ↑ Facebook поддръжници на Дянков запалиха "Свещ за Гоце", econ.bg, 8 март 2010, линк от 19 март 2010
  78. ↑ Президентът Първанов ще даде специална пресконференция, БНТ, 12 март 2010, линк от 19 март 2010
  79. ↑ Ген. Димитров: Президентският кортеж не е участвал в ПТП, КРОСС, 24 септември 2010
  80. ↑ НСО отрича пътен инцидент с кортежа на президента. // Mediapool, 2010-09-24. Посетен на 2010-09-27.
  81. ↑ Кой е виновен за катастрофата с кортежа на президента?, Нова ТВ, 27 септември 2010
  82. ↑ Дейност на Комисията по помилване за периода 22.01.2002 г. - 15.01.2012 г. // president.bg. 15 януари 2012.
  83. ↑ За десет години Ангел Марин е помилвал 533 осъдени // dnevnik.bg. 25 януари 2012.
  84. ↑ Ангел Марин помилвал предимно убийци // news.bgnes.com. 25 януари 2012.
  85. ↑ Папакочев, Георги. Хеттрик срещу Първанов, Станишев и Масларова?. // Дойче Веле/ уеб-сайт dw-world.de, 2009-11-11. Посетен на 2010-03-16.
  86. ↑ ОЛАФ: Докладът ни е само един. // Еконмедия/ в. Дневник, 2008-07-20. Посетен на 2010-03-16.
  87. ↑ Борисов: Оставката на Първанов няма да промени нищо. // уеб-сайт News.bg, 2008-07-19. Посетен на 2010-03-16.
  88. ↑ Президентът извърши държавна измяна, обяви опозицията. // уеб-сайт News.bg, 2008-07-18. Посетен на 2010-03-16.
  89. ↑ Борисов: Оставката на Първанов няма да промени нищо. // уеб-сайт News.bg, 2008-07-19. Посетен на 2010-03-16.
  90. ↑ Мнозинство в Народното събрание настоява Първанов да оттегли посланиците. // Business Post/ уеб-сайт bpost.bg, 2009-11-11. Посетен на 2010-03-16.
  91. ↑ Панайотова, Диляна. Атака поиска импийчмънт на президента Първанов. // уеб-сайт news.bg, 2009-11-09. Посетен на 2010-03-16.
  92. ↑ Първанов: Играта загрубя. // уеб-сайт mediapool.bg, 2009-12-12. Посетен на 2010-03-16.
  93. ↑ Парламентът ще обсъжда импийчмънта най-рано след десетина дни, в. Дневник, 18 март 2010, линк от 19 март 2010
  94. ↑ 162-ма депутати се подписаха за отстраняването на Първанов, news.bg, 26 март 2010
  95. ↑ Внесоха искането за импийчмънт на президента, Правен свят, 26 март 2010
  96. ↑ Причини, мотиви и аргументи за искането: 1. Статия във в.Дневник преди гласуването - Биляна Борисова,Мотивите за импийчмънт: Първанов прави полупрезидентска интерпретация на Конституцията, в. Дневник, 26 март 2010, 2. в обзор на БНТ след гласуването - Отхвърлиха искането за импийчмънт на президента, БНТ, 31 март 2010
  97. ↑ Парламентът гласува импийчмънт на президента, bnews.bg, 31 март 2010
  98. ↑ Парламентът отхвърли искането за импийчмънт на президента Георги Първанов, БНР, 31 март 2010
  99. ↑ Яне Янев осуети процедурата по импийчмънт на президента, в.Дневник, 31 март 2010
  100. ↑ http://www.1news.az/chronicle/20111114070659372.html

[редактиране] Библиография

  • Първанов, Георги. От Бузлуджа до театър 'Корона'. Един опит за нов прочит на страници от социалдемократическия период на БСП. София, Център за Исторически и Политологически Изследвания, 1995.
  • Първанов, Георги. Българската социалдемокрация и македонският въпрос в края на XIX век до 1918 г.. София, Графимакс, 1997. ISBN 978-954-90036-2-8.
  • Първанов, Георги. Преди и след десети. ПК „Д. Благоев“, 2001. ISBN 978-954-9786-03-3.
  • Георги Първанов, "Първият мандат на Георги Първанов" [1], изд. Захари Стоянов, януари 2011, с.550 - сборник с речи, лекции и изявления
  • Георги Първанов, „Отчетът на президента - събития, факти, идеи“, август 2011

[редактиране] Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Георги Първанов.
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Георги Първанов
п • б • р
Flag of Europe.svg Държавни глави на държавите-членки на Европейския съюз Flag of Europe.svg

Фишер (Австрия) · Албер II (Белгия) · Плевнелиев (България) · Вулф (Германия) · Папуляс (Гърция) · Маргрете II (Дания) · Илвес (Естония) · Макалис (Ирландия) · Хуан Карлос I (Испания) · Наполитано (Италия) · Христофиас (Кипър) · Берзинш (Латвия) · Грибаускайте (Литва) · Анри (Люксембург) · Абела (Малта) · Елизабет II (Обединено кралство) · Коморовски (Полша) · Каваку Силва (Португалия) · Бъсеску (Румъния) · Гашпарович (Словакия) · Тюрк (Словения) · Шмит (Унгария) · Халонен (Финландия) · Саркози (Франция) · Беатрикс (Холандия) · Клаус (Чехия) · Карл XVI Густаф (Швеция)
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2&oldid=4548830“.
Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици