Георги Първанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Първанов
Георги Първанов
Първи мандат
22 януари 2002 – 22 януари 2007
Вицепрезидент
 - 2002-2007 Ангел Марин
Министър-председател
 - 2002-2005 Симеон Сакскобургготски
 - 2005-2007 Сергей Станишев
Предшественик Петър Стоянов
Втори мандат
22 януари 2007 – 22 януари 2012
Вицепрезидент
 - 2007-2012 Ангел Марин
Министър-председател
 - 2007-2009 Сергей Станишев
 - 2009-2012 Бойко Борисов
Предшественик той сам
Наследник Росен Плевнелиев
Роден 28 юни 1957 г. (1957-06-28) (57 г.)
Сирищник, България
Съпруг(а) Зорка Първанова
Полит. партия БКП (1981-1990)
БСП (1990-2001, 2011-2014)
АБВ (2014-...)
Резиденция Бояна, София
Университет СУ „Св. Климент Охридски“
Професия историкполитик
Подпис Signature of Georgi Parvanov.png
Портал  Портална икона   Политика

Гео̀рги Седѐфчов Първа̀нов е български историк, политик и 3-ти президент на Република България, между 22 януари 2002 (преизбран през 2006 г.) и 22 януари 2012 г. До избирането му за президент Първанов е народен представител и председател на Българската социалистическа партия (1996–2001). Работил е като научен сътрудник в Института по история на БКП и е бивш сътрудник на Държавна сигурност. От 2012 до 2014 отново е член на БСП. На 7 март 2014 е изключен от партията.

Съдържание

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот и научна кариера[редактиране | edit source]

Георги Първанов е роден на 28 юни 1957 г. в с. Сирищник, Община Ковачевци, Област Перник. Израства в съседното село Косача. По-късно родителите му се местят в Перник, където през 1975 г. завършва математическа гимназия.

През 1981 г. се дипломира в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. През 1981 г. постъпва на работа в Института по история на БКП като научен сътрудник, като през 1988 г. защитава докторска дисертация по история на тема „Димитър Благоев и българският национален проблем 1879-1917“ и от 1989 г. е старши научен сътрудник. През периода 1992-1996 г. е директор на Центъра за исторически и политологически изследвания към ВС на БСП.[1]

Автор е на монографии и книги – „От Бузлуджа до театър 'Корона'. Един опит за нов прочит на страници от социалдемократическия период на БСП“ (1995); „Българската социалдемокрация и македонският въпрос в края на XIX век до 1918 г.“ (1997), „Преди и след Десети“ (2001), и десетки научни статии.

Политическа кариера[редактиране | edit source]

Георги Първанов, Роженски фолклорен фестивал (2006)

Членство в БКП/БСП[редактиране | edit source]

Георги Първанов е член на БКП/БСП от 1981 до 2001 г.[1]. През декември 1989 е сред учредителите на националистическата организация Общонароден комитет за защита на националните интереси. На 40-ия конгрес на БСП (декември 1991 г.) е избран за член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет. На 41-ия конгрес на БСП (3-6 юни 1994 г.) е избран за заместник-председател на ВС на БСП. На 42-ия извънреден конгрес на БСП (21-23 декември 1996 г.) е избран за председател на ВС на БСП. На 43-ия (1-2 май 1998 г.) и на 44-ия конгрес на БСП (6-7 май 2000 г.) е преизбран за председател на ВС на БСП. Напуска БСП след избирането му за президент на България през 2001 г. и възстановява членството си през 2012 г. след изтичане на втория му президентски мандат.

На 7 март 2014 Националният съвет на БСП изключва Георги Първанов от БСП заедно с Румен Петков, Евгений Желев, Росица Янакиева, Ивета Станкова–Пенкова и други членове на НС на БСП[2].

Народен представител[редактиране | edit source]

Народен представител е в 37-ото Народно събрание (1994-1997), 38-ото Народно събрание (1997-2001) и 39-ото Народно събрание [1] (през 2001, след избирането си за президент прекарва своя мандат като народен представител). Председател на парламентарната група за дружба с Гърция и член на парламентарната Комисия по радио и телевизия (1994-1997), председател на Парламентарната група на Демократичната левица (1997-2001) и на Парламентарната група на „Коалиция за България в 39-то Народно събрание.

Президент[редактиране | edit source]

Първоначално избиране за президент[редактиране | edit source]

При изборите за президент през 2001 г. за фаворит e смятан дотогавашния президент, Петър Стоянов, спечелил убедително предходните избори и с одобрение от над 50% според някои проучвания, а Първанов се очаква да е втори. При един от публичните дебати обаче, Стоянов представя компромат за друг десен кандидат, Богомил Бонев, което в последствие се оценява като политическа грешка, която се очаква да отнеме гласове и от двамата. [3] Според много наблюдатели именно този компромат става причина за загубата на Стоянов на изборите. [4]

Георги Първанов, след парада по случай 125 годишнината от Сръбско-българската война.
п  б  р
Резултати от президентските избори в България на 11/18 ноември 2001 година
Кандидат-президент Кандидат-вицепрезидент Издигнати от Гласове I тур % I тур Гласове II тур % II тур
Петър Берон Стоян Андреев Съюз България 31 394 1,11%
Петър Стоянов Нели Куцкова инициативен комитет 991 680 34,95% 1 731 676 45,87%
Богомил Бонев Атанас Железчев Гражданска партия на България 546 801 19,27%
Жорж Ганчев Веселин Бончев Блокът на Жорж Ганчев 95 481 3,36%
Георги Първанов Ангел Марин Коалиция за България 1 032 665 36,39% 2 043 443 54,13%
Ренета Инджова Кръстю Илов Демократичен алианс 139 680 4,92%
Общо: 2 837 701 3 775 119

  десница и център   левица

На балотажа на 18 ноември 2001 г. Първанов, който е подкрепян и от ДПС, успява да убеди 54,13% от гласоподавателите и да се наложи над Петър Стоянов. Избран е за президент на Република България в екип с Ангел Марин за вицепрезидент. Първанов и Марин полагат клетва на 19 януари и встъпват в длъжност на 22 януари 2002 г. Обещава да бъде „социален президент“. [5]

През 2007 г. във връзка с разкритието, че Христо Марински (член на комисията Андреев и по-късно съветник на Първанов в ролята му на президент) е бил в резервния щат на КДС, Методи Андреев казва, че заради Марински не са провели процедурата при кандидатирането на Първанов за първия му мандат, защото тогава Марински е поставил под съмнение изпълнението на тогавашния закон.[6].

ИТ[редактиране | edit source]

Създава Съвет за информационни технологии като консултативен орган към президентството 2001 г.

Иницииране на Тройната коалиция (2005)[редактиране | edit source]

Тройна коалиция и Формиране на тройната коалиция.

След като се провалят два проучвателни мандата за създаване на правителство, Първанов връчва на 15 август 2005 г. трети на третата по големина парламентарна група ДПС (съгласно чл. 99, ал. 3 от Конституцията за последния опит той не е обвързан с големината на групата), като посочен от ДПС за министър председател е Сергей Станишев [7]. Това става след като КБ и НДСВ постигат споразумение за коалиционно управление и са проведени преговори между четири парламентарни партии за кабинет от третия мандат БСП, НДСВ, ДПС и БНС [8]. Все пак коалицията БСП-НДСВ-ДПС, която управлява България след парламентарните избори през 2005 г., широко се приема като инициирана от Първанов и като негова отговорност, заради неговото активно участие в инициирането ѝ; но въпреки че тя първоначално въплъщава идеята за социаллиберален модел, който Първанов лансира още като лидер на БСП [9], коалицията се концентрира основно върху европейската интеграция и приемането на България в ЕС и се отклонява сериозно от идеята за социаллиберална политика [10], което обаче не е коригирано с вето върху закони или забележки от страна на президента, за разлика от политиката му по време на първия мандат на НДСВ. [11] Това се смята обичайно и за негова „мълчалива подкрепа“ на коалиционното управление с основно участие на БСП.

Преизбиране за президент (2006)[редактиране | edit source]

Президентски избори в България (2006)

Гласуване по райони – първи тур, 22 октомври 2006

През лятото на 2006 г. обявява намерението си да се кандидатира за втори президентски мандат. Участва в изборите през октомври 2006 г., като кандидатурата му е издигната от инициативен комитет и е подкрепена от БСП и ДПС.

По време на кандидат-президентската кампания през 2001 г. отказва явяване на предизборен телевизионен дебат, а през 2006 г. се среща на дебат с Неделчо Беронов в Нова телевизия [12].

п  б  р
Резултати от президентските избори в България на 22/29 октомври 2006 година
Кандидат-президент Кандидат-вицепрезидент Издигнати от: Гласове на I тур Процент гласове на I тур Гласове на II тур Процент гласове на II тур
Неделчо Беронов Юлиана Николова Инициативен комитет 271 078 9,753%
Любен Петров Нели Топалова Инициативен комитет 13 854 0,498%
Георги Първанов Ангел Марин Инициативен комитет 1 780 119 64,047% 2 050 488 75,948%
Григор Велев Йордан Мутафчиев Целокупна България 19 857 0,714%
Петър Берон Стела Банкова Инициативен комитет 21 812 0,785%
Волен Сидеров Павел Шопов ПП „Атака“ 597 175 21,486% 649 387 24,052%
Георги Марков Мария Иванова Ред, законност и справедливост 75 478 2,716%
Общо: 2 779 373 2 699 875

  Десница и център   Крайно дясно   Левица

В първия етап на президентските избори на 22 октомври двойката Първанов-Марин получава 1,780,119 гласа от 6,450,920 избиратели според основните избирателни списъци [13]. Поради ниската избирателна активност (под 50%) на 29 октомври се провежда балотаж между действащата президентска двойка и следващите в класирането, двойката Сидеров-Шопов. Първанов-Марин печелят втория етап с 2,050,488 гласа от общо 2,757,441 подадени [14] и стават първите български президент и вицепрезидент, преизбрани за втори мандат. Президентът полага втора клетва на 19 януари 2007 г. Официално встъпва в длъжност за втория си мандат на 22 януари 2007 г.

Отношение към Православното Християнство и БПЦ[редактиране | edit source]

Подкрепа за БПЦ, 2001-2003 г.[редактиране | edit source]

В края на 2002 г. Първанов подписва приетия от Народното събрание „Закон за вероизповеданията“, въпреки протестите на 18 религиозни и неправителствени организации [15]. В закона Българската православна църква (БПЦ), при твърдяно противоречие с Конституцията на Република България, според която източноправославното вероизповедание е традиционна религия в България (чл. 13), е определена като представител на „традиционното вероизповедание“ в страната. Законът трябва да съдейства и за преодоляване на разкола в Българската православна църква, като разрешението е в полза на БПЦ с ръководител патриарх Максим. По този повод, разколниците на Инокентий заплашват с „кръв ще се лее“ [16].

Прилагането на закона довежда до отказ за регистрация на т. нар. алтернативен синод на Инокентий. Впоследствие, през нощта на 20 срещу 21 юли 2004 г., от храмовете са принудително изведени отлъчени като разколници православни свещеници. По-късно се установяват груби злоупотреби с имуществото на църквата от страна на разколниците, включително откриване на баничарница в криптата на черквата „Света Неделя“.

Като президент Първанов е избран за лауреат на премията на Международния фонд за единството на православните народи, между 2000–2001 и през 2002 г.[17] На церемонията, на 21 януари 2003 г. патриархът на Москва и на цяла Русия Алексий II пояснява, че премията се дава за личните заслуги в укрепването на единството и авторитета на Българската православна църква. В отговора си Първанов обрисува премията като израз на високите отношения между църква и държава, каквито могат да бъдат проследени в съвременната динамика [17]. Паричната част от премията е 20,000 щатски долара, според информация в някои печатни медии [18].

Решение на ЕСПЧ и среща с Московския патриарх[редактиране | edit source]

През 2009 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ), със седалище в Страсбург установява накърняване на правото на вероизповедание от българската държава и я отсъжда да плати обезщетение. Заинтересовани страни коментират, че българските институции вероятно няма да разпоредят връщане на имотите от БПЦ[19].

По време на посещението си в Москва през февруари 2009 г. Първанов моли новоизбрания руски партиарх Кирил I за намеса срещу разкола на Българската православна църква и съдействие във връзка с решението на ЕСПЧ. С тази си постъпка според някои български медии Първанов не зачита българската конституция.[20].

От решението на Съда в Страсбург не произтича автоматично едно или друго задължение на българското правителство. Разбира се, това е формално-правната страна на въпроса. Другата, морално-политическата страна е нещо, върху което ние, държавниците, политиците, трябва сериозно и стратегически да помислим.

—Георги Първанов

[21]

По повод това изказване в. „Капитал“ пише дописка, озаглавена „Първанов открито нападна съда в Страсбург“ [22].

Религиозно обучение в училищата[редактиране | edit source]

Запазвайки тенденцията да подкрепя БПЦ през септември 2010 г. Първанов подкрепя идеята за задължително религиозно обучение в училищата. [23]

Българската Коледа (2003 – 2010)[редактиране | edit source]

Джордж У. Буш и Първанов (11 юни 2007 г.)

Георги Първанов е автор на инициативата за благотворителна дейност „Българската Коледа“. Със средствата от кампанията се осигурява лечение на тежко болни деца, организира се модернизация на здравни заведения и др. През 2006 г. са събрани рекордните 2,473,982 лева (в предишните три години бяха събрани общо 4,734,953 лв., с които е подпомогнато лечението на над 80 български деца). Списъкът на 35 деца, които ще бъдат лекувани с парите от 2006 г. и на болничните заведения, които ще получат нова техника, е публикуван във вестник Дума на 3 януари 2007 г. [24]

Други[редактиране | edit source]

Също както и всички предишни президенти, правителства и депутати до 2009 г. не е предлагал на Народното събрание насрочване на референдум. Съгласно Закона за допитване до народа (чл. 6 и сл.), междувременно отменен, предложението до Народното събрание за произвеждане на Национален референдум подлежи на гласуване от парламента, при което именно парламентът определя въпроса, на който гласоподавателите трябва да отговорят.

Тъй като няма право да се кандидатира за трети-последователен мандат Георги Първанов планира след приключването на мандата му да се завърне в БСП, в позицията си на партиен лидер [25].

Спорни въпроси[редактиране | edit source]

Отношение към НАТО, 1999-2006 г.[редактиране | edit source]

По време на въздушните бомбени атаки над Югославия през 1999 г. Първанов и парламентарната му група гласуват против резолюцията, позволяваща на НАТО да навлиза в българското въздушно пространство. В сръбската преса се появява писмо до Слободан Милошевич, което обяснява, че БСП е за неучастие на България във войната, а приобщаването към НАТО е „авантюристично решение, което създава трайни предпоставки за застрашаване на националната сигурност на страната“ [26].

Раздухването от страна на управляващите на моето писмо до югопрезидента Милошевич е активно мероприятие, което има за цел да отклони общественото мнение от проблема Косово.

—Георги Първанов

[27]

По-късно, през 2006 г., твърди, че не е бил против НАТО, а само против военната операция на НАТО в бивша Югославия [28].

През 1999 г. БСП се обявява категорично за европейска и евроатлантическа интеграция на България, но през 2000 г. Георги Първанов е на мнение, че трябва да се отчете мнението на Русия за приемането на България в НАТО и с него да се съобразят темповете на интеграцията [29].

Подкрепа за изборите и помилване на Цветелин Кънчев, 2001-2005 г.[редактиране | edit source]

На 14 ноември 2001 г., след потвърждаване на окончателната му присъда за побой и изнудване, с което става първият осъден след 1947 г. действащ български народен представител, Цветелин Кънчев – лидер на ромската организация Евророма, дава подкрепата си за Първанов на предстоящите президентски избори [30]. Осъдилата Кънчев съдия Нели Куцкова, кандидат за вицепрезидент (на кандидантпрезидента и президент от периодна 1997–2002 г. Петър Стоянов и опонент на Първанов), изпраща отворено писмо до Първанов, в което го укорява за това, че приема политическа подкрепа от престъпник, с въпрос дали ако бъде избран няма да го помилва [31]. Синият вестник Демокрация излиза със статия, озаглавена „Подкрепа за помилване?“ [32]

През април 2005 г. остатъкът от присъдата на Цветелин Кънчев е помилван от вицепрезидента Ангел Марин. Според някои, помилването е с цел Кънчев да се кандидатира за депутат, въпреки че по това време той е бил предсрочно условно освободен от съда [33]. Самият Ангел Марин заявява, че мотивът за помилването е доброто поведение на Кънчев в затвора [34]. Някои медии определят помилването му от Ангел Марин като сделка между Кънчев и президента Първанов за гласовете на ромската общност в България на президентските избори през октомври 2006 г.[35]

Назначаване на Никола Филчев за посланик, 2006 г.[редактиране | edit source]

На 21 март 2006 г. президентът Георги Първанов подписва указ за изпращането на скандалния бивш главен прокурор Никола Филчев за посланик в Казахстан [36], като номинацията, както и всички други предложения за посланици, е направена от Министерския съвет – правителство на Сергей Станишев [37]. С това назначение де факто е прекъснато съдебно дело в което към Филчев са отправени обвинения за убийство [38]. Назначението и последващото поведение на Филчев предизвикват серия от скандали – Филчев първоначално се укрива в България [39] и не изпълнява задълженията си; псува журналист по време на телефонно интервю, излъчено от БНР [40]. По-късно при заминаването си за Казахстан, той се връща в София още на следващата седмица и отново е в неизвестност. Първанов и българските власти като цяло не реагират и Филчев остава посланик до „оставката си“, след като от месеци не изпълнява задължението си и е освободен в началото на 2009 г. от поста посланик с указ на Първанов [41]. По-късно Европейския съд по правата на човека [42] осъжда Р. България да заплати обезщетение, че не е независимо проверена версия за поръчка на убийство от Филчев, Филко Славов и Алексей Петров (понастоящем следствен по други дела) [43] и на прокурор от ВКП Николай Колев.

Подкрепа за министър Румен Петков, 2008 г.[редактиране | edit source]

След разкрития за връзки с престъпността по най-високите етажи на МВР и много обвинения срещу самия министър на вътрешните работи Румен Петков, Първанов заявява, че в президентството не е постъпила информация по случая и че той бил целенасочено изолиран [44]; няколко дни по-късно заема позиция, че Петков може да реформира системата и проблемът е в липсата на доверие в МВР сред обществото[45]. Това става само ден преди показното убийство на писателя Георги Стоев (7 април 2008 г.), който в предаване на Би Ти Ви („Сеизмограф“) седмица преди това също обвинява Петков (и други) във връзки с престъпността [46].

Скандали[редактиране | edit source]

Сътрудник на Държавна сигурност 1989 – 1993 (2006)[редактиране | edit source]

След дългогодишно мълчание по темата, но под натиска на опозицията, през 2006 г. Първанов съобщава, че съществува папка под псевдоним „Гоце“ за него в архива на Държавна сигурност (ДС), но тя била съставена без неговото знание [47]. Една година по-късно, на 19 юли 2007 г., Комисията по досиетата установява официално неговата принадлежност към ДС в периода 1989–1993 г., като става ясно, че Първанов изрично е демонстрирал желание за сътрудничество [48]. Така с Решение №7 от 19 юли 2007 г. и Решение №12 от 1 август 2007 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (КРДОПБГДСРСБНА) се оповестява агентурната дейност на Георги Седефчов Първанов в качеството му секретен сътрудник с псевдоним „Гоце“ [49][50][51].

Това разобличава Първанов в лъжа, защото по време на предизборната си кампания за втори мандат той изрично декларира, че не е знаел, че работи за тайните служби [52].

През април 2011 документалистът и журналист Христо Христов публикува в сайта Държавна сигурност.com досието на Георги Първанов - Гоце.[53]

Според досието, достъпно и на сайта на президентството [54], сътрудничеството на Първанов е в качеството му на специалист от Института по история към Българската академия на науките, добре подготвен по македонския въпрос. Задачата му е да помогне при написване на биографична книга за българския македонец Методи Димов чрез издирване на исторически източници; с което се е занимавал от 1989 до 1990 г. През 1990 г. връзката с него е била прекратена, а делото е свалено в архив през 1993 г. Остават основателни съмнения, че досието е непълно, тъй като по номерацията на страниците може да се види, че някои липсват[55].

Петрол срещу храни, 2004 г.[редактиране | edit source]

През 2004 г. доклад на Специалната комисия на Организацията на обединените нации (ООН) относно машинациите със средствата по програмата „Петрол срещу храни“ уличава във взимане на подкупи от режима на Саддам Хюсеин ръководената (през 1998 г.) от Първанов БСП и близки до нея фирми [56].

Първанов отрича ръководството на БСП да е получавало подобни средства [57]. Казусът остава не разяснен поради факта, че българската прокуратура, начело с главния прокурор Борис Велчев (бивш президентски съветник на Първанов), отказва да инициира разследване по случая по искане на парламентарната група на ДСБ [58]. Прокуратурата постановява, че няма доказателства, които да свързват партията със злоупотребите в „Петрол срещу храни“.[59]

Скандалът около журналиста Иво Инджев, 2006 г.[редактиране | edit source]

По време на кандидатпрезидентската кампания през 2006 г. на 8 октомври в предаването „В десетката“ по Би Ти Ви водещият Иво Инджев съобщава, че е получил анонимни електронни писма, в които се твърди, че Георги Първанов притежава мезонет на стойност 100 хил. евро на централен булевард в София, подарен му от наградения от него с орден оръжеен търговец Петър Манджуков. От предизборният щаб на президента обявяват информацията за клевета. Впоследствие Инджев доброволно напуска Би Ти Ви, а по новините е прочетено изявление на управителя на телевизията, в което той изказва съжаление за това, че Инджев си е позволил „грубо нарушаване на журналистическата етика и основни принципи на сериозната журналистика.“ Според Инджев върху Би Ти Ви е оказван натиск, а той самият е уволнен от Първанов [60]. Случаят предизвиква скандал, тъй като напускането на Инджев е определяно като политическо уволнение. Комисията за етика в електронните медии (чийто член е и Инджев), сезирана по случая от Българската медийна коалиция (БМК), излиза с решение, че Иво Инджев е спазил напълно изискванията на Етичния кодекс на българските медии. Според БМК, за да свали от себе си отговорността за свалянето на предаването, президентът трябва да се застъпи пред обществото и пред Би Ти Ви за връщането на Инджев на екран. Първанов обаче отговаря, че не се меси в работите на една частна медия [61] В крайна сметка Манджуков в свое интервю във вестник „Уикенд“ признава, че във въпросната сграда апартамент има Марияна Николаева Добрева – работеща в протокола на президентството – сестра на Кирил Добрев и дъщеря на Николай Добрев. (Петър Манджуков: Някои жени плащат данък на амбициите си за кариера в. “Уикенд”,13 юни 2009), публикува го и в блога си. В него Манджуков практически потвърждава, че Иво Инджев е прав и наистина става дума за апартаменти на близки до президента „закупени“ в неговия бизнес център. По-точно той казва:

В тази сграда са закупили апартаменти дъщерята на покойния Николай Добрев, апартамент има и бившият вицепремиер Костадин Паскалев.

—Манджуков

През 2010 г. Инджев издава книга „Президент на РъБъ“, в която чрез журналистически разследвания до разяснява детайли около мезонета (оказват се два) и други скандали около Първанов.

Лов[редактиране | edit source]

На лов по време на траур, 2008 г.[редактиране | edit source]

На 5 март 2008, няколко дена след пожара във влака София – Кардам, в регионалния вестник „Струма“ излиза информация, че на 1 март Георги Първанов е бил на специално организирана за него ловна дружина в околностите на Симитли. В отговор на официално запитване, президентството първоначално отрича, но по-късно уточнява, че президентът е бил в Симитли, но не на лов. Депутатът от БСП Стоян Проданов потвърждава, че той самият е бил на хайка за лов в Симитли. На въпроса дали е бил в компанията на президента той отговаря: „Дори и да знам, не ми е работа да давам информация дали президентът е бил“ [62][63]. Според Правилника за приложение на Закона за лова организирането на хайки за вълци е забранено в периода от 1 февруари до 30 септември [64].

Обстрелване на животно от Червената книга, 2003-2008 г.[редактиране | edit source]

Преди официалната си визита в Узбекистан от 24 до 26 ноември 2003 с официална цел „стимулиране на търговско-икономическите отношения между двете държави“ [65], Първанов посещава на 7 ноември 2008 Нуратинския държавен резерват (Нуратинский заповедник) [66]. Първанов отстрелва архар, вид, класифициран в Червената книга като „почти застрашен“, според информация съобщена от руски сайтове през 2008 [67][68]. Администрацията на президента нито отрича, нито потвърждава случая:

По време на посещението си в Узбекистан президентът Георги Първанов е следвал предложената му от домакина програма и през цялото време на визитата е бил придружаван от министър-председателя на Узбекистан. [69]

По-късно (март 2010), на пресконференция свързана с предложението за импийчмънт, Георги Първанов заявява, като отговор на зададен въпрос, „не съм убил архар“ [70]. На 1 юни 2010 Фергана.Ру отново повдига темата за отстрелването на архара след направено журналистическо разследване и съобщава, че президентът е пристигнал в Аяркул (в щраусова ферма за ВИП-гости там), където е бил охраняван от няколко стотин полицая и още при пристигането му за разгрявка са пуснати 40 питомни зайци, по които Първанов стреля. За два дни трасето Джизак-Фариш е било затворено. На следващата сутрин Първанов с още 12 българи посетил таджикското село Хает, Фарширски район, с което впечатлил местните, които по-рано не били удостоявани с подобни височайши визити. Според чиновник от Нуратинския държавен резерват това било заповед от високо (министър-председателя Мирзияев) и те не са били в състояние да направят каквото и да било.[71]

Орден „Стара планина“ за Ахмед Доган[редактиране | edit source]

Награждава Ахмед Доган с орден „Стара планина“ I степен „за заслуги към етническия мир и демокрацията в България“. По-късно, през 2004 г. удостоява със същия орден и професора по трудово и осигурително право Васил Мръчков. С патетичната си реч против удостояването му, тъй като Мръчков е бил главен прокурор на НРБ по време на „Възродителния процес“, Иван Костов предизвиква политически скандал, Доган се отказва от ордена [72]. Впоследствие Първанов изменя собстения си указ и награждава Мръчков с орден „Кирил и Методий“.

Скандали между Симеон Дянков и Първанов[редактиране | edit source]

След поредица от словесни атаки между Президента и финансовия министър Симеон Дянков, в които септември 2009 по повод икономическия доклад на президента за кризата Дянков заявява, че икономическите идеи на експертите на Първанов са „малоумни“ [73], Първанов (октомври 2009) казва например, че Дянков трябва да си „влезне в нишата“ [74], а Дянков посочва, че приятелите на Първанов от БАН са „феодални старци“, „но това не е наука“ [75]. напрежението между двамата кулуминира след предаване на Шоуто на Иван и Андрей, където на въпрос „Млад милиардер ли е Първанов?“, мин. отговаря „не е млад, определено“ [76] (бел. Първанов е на 52 г.). Първанов отговаря (2 март), че „Това са накърняващи авторитета на държавния глава внушения, направени в едно телевизионно предаване на 1 март“, искайки оставката на Дянков, както и споделяйки, че иска извинение от Дянков за казаното на премиера Бойко Борисов. На 5 март Дянков отива за да изясни „недоразумението“ в президентството, където казва, че приписваните му думи от Иван и Андрей за „милиардер“ по отношение на Първанов не са негови, без обаче да му се извинява, като напускайки президентството казва пред журналисти, че разговорът е бил „конструктивен“. Първанов, обаче, посреща министъра в присъствието на двама свои съветници, секретарка и вместо да го изслушва държи монолог, който и записва и по-късно дава на медиите за публикуване под формата на стенограма. Това предизвиква скандал, както и искане за импийчмънт.

Макар че според някои анализатори скандалът е основно заради АЕЦ „Белене“ [77] (Дянков: „Няма да дам нито стотинка за АЕЦ „Белене“ [78]), искането за импийчмънт се базира на записването на разговора в Президенството без знанието на министъра и неспазване на Конституцията, поради което председателят на Парламента Цецка Цачева изисква аудиозапис от Първанов [79]. Записът е предоставен на журналистите от главния секретар на Президенството (докато Георги Първанов „се крие от журналистите“ [80]). Тъй като разпространяването на стенограмата, а по-късно още повече и записът имат изключително негативен ефект върху популярността на президента [81], а веднага след огласяването на стенограмата дори пред президентството се събира флашмоб група под надслов „Свещ за Гоце“ [82], президентът свиква пресконференция [83], на която се обявява за работа между институциите, но отказвайки диалог „под сатъра на импийчмънта“. На същата пресконференция той отрича да е убивал архар, което според някои също принципно е валиден аргумент за импийчмънт.

Предизвикана катастрофа[редактиране | edit source]

На 24 септември 2010 автомобили от кортежа на Георги Първанов предизвикват пътнотранспортно произшествие в района на Ловеч (без пострадали), информацията е съобщена от БНР и други медии на базата на споделено от свидетели на случилото се. Информацията е първоначално потвърдена от говорителя на полицията в града, но впоследствие е опровергана от началника ѝ. Същия ден Ген. Димитров от Национална служба за охрана заявява пред медиите, че кортежът не е причина за катастрофата[84]. Ръководителят на НСО също отрича кортежът на държавния глава да е замесен в катастрофата.[85] Съставеният акт, обаче, посочва като причина преминаването на кортежа на Президента, което е потвърдено от свидетели в техни интервюта в медиите. [86]

Помилвания разкрити в края на мандата[редактиране | edit source]

Седмица преди края на втория мандат на Първанов като президент президентската администрация публикува информация, според която за десет години заместникът на президента, Ангел Марин, е помилвал общо 533 души.[87][88] Скоро след това информационна агенция БГНЕС цитира списък от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието с който твърди, че разполага, в който са изброени 433-ма помилвани, предимно осъдени за тежки престъпления като убийство, кражби, измами и наркотрафик. Имената на помилваните са съобщени само като инициали с мотива, че Законът за защита на личните данни не позволява тяхното огласяване.[89] Според новопостъпилия президент, Росен Плевнелиев, помилванията се инициират от Министерство на правосъдието и не са еднолични решения на вицепрезидента. Сформирана е комисия, която да направи анализ на приложените критериите при помилванията.[90] Всъщност комисия разглежда молбите които идват от осъдени или техни роднини и дава мнение, с което обаче (вице)президентът може да не се съобрази, както е станало например при случая с Цветелин Кънчев.[91]

Преди мандатите на Първанов и Марин, от 1990 г. до 2001 г. от президента са помилвани 2515 души.[91]

Искания за импийчмънт[редактиране | edit source]

2007-2008 г.[редактиране | edit source]

През лятото на 2007 по инициатива на Нено Димов, депутат от десницата, са представени мотиви за отстраняването на Първанов като президент, свързани с доказаната му принадлежност към структури на Държавна сигурност. Тогава искането няма достатъчна парламентарна подкрепа. През юли 2008 отново се появява подобно искане след доклад на ОЛАФ за източени 32 милиона европейски пари по програмата САПАРД [92]. Докладът бива оспорван от Първанов с твърдение, че е имало два доклада на ОЛАФ, като това по-късно е опровергано от ОЛАФ [93], въпреки това лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заявава, че „оставката на Първанов няма да промени нищо“ [94] и че президентът си върши работата „дори много добре“, посочвайки, че вина за краденето на средства има станишевото правителство, което било „най-крадливото“ досега [95] и искането за импийчмънт е изоставено [96].

2009 г.[редактиране | edit source]

През ноември 2009 от ГЕРБ, „Синята коалиция“, РЗС и „Атака“ поставят въпроса за импийчмънт на президента, като това е направено във връзка с исканията за оттегляне на двама български посланици в Турция и САЩ [97]. Искането първоначално е направено от Атака на 9 ноември 2009 и е провокирано от отказа на Първанов да оттегли двамата посланици в държави, в които според Атака са налице нарушения в гласуването на предходните парламентарни избори и което според тях представлява нарушение на член 98 от Конституцията на България (което се явява правната база за искането) [98]. След постъпилото отзоваване на двамата посланици, искането за импийчмънт е оттеглено от премиера Бойко Борисов [99].

2010 г.[редактиране | edit source]

След разрасналия се скандал между Дянков и Първанов и публикуване на стенограмата от техния разговор в Президенството е поставен от парламентарни партии въпросът за импийчмънт. Седмица преди обсъждането на въпроса в парламента [100] ГЕРБ организира публична дискусия на експерти по темата. Искането се подкрепя от ГЕРБ, ДСБ, депутати от РЗС и независими депутати. Подписка [101] е внесена от депутатите [102], с което се стартира процедура по импийчмънт [103], но при гласуването [104] на 31 март 2010 в парламента не достигат гласове (6 гласа) [105] – причината е, че РЗС, които участват преди това в подписката, в последния момент променят решението си, всъщност отсъстват от залата за гласуване [106]. С това процедурата, за която са необходими гласове на 2/3 от депутатите приключва с отхвърляне на искането.

Семейство[редактиране | edit source]

Георги Първанов е женен за Зорка Първанова, с която имат 2 сина – Владимир и Ивайло.

Членства[редактиране | edit source]

От 12 май 2001 г. е член на Интернет общество - България.

През 2010 година Първанов прави опит да създаде граждански проект, наречен АБВ. Няколко години не се чува нищо по въпроса, но през 2014 година проектът е рестартиран отново във връзка с наближаващите евроизбори по-късно през същата година.[107]

Награди и отличия[редактиране | edit source]

Георги Първанов е удостоен с почетното звание доктор хонорис кауза на Прешовския университет, Словакия, Бакински университет, Азербайджан, Еревански държавен университет, Армения и големия златен медал на Университета „Томаш Гарик Масарик“, Бърно, Чехия.

Цитирана литература[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • Първанов, Георги. От Бузлуджа до театър 'Корона'. Един опит за нов прочит на страници от социалдемократическия период на БСП. София, Център за Исторически и Политологически Изследвания, 1995.
  • Първанов, Георги. Българската социалдемокрация и македонският въпрос в края на XIX век до 1918 г.. София, Графимакс, 1997. ISBN 978-954-90036-2-8.
  • Първанов, Георги. Преди и след десети. ПК „Д. Благоев“, 2001. ISBN 978-954-9786-03-3.
  • Георги Първанов, „Първият мандат на Георги Първанов“ [1], изд. Захари Стоянов, януари 2011, с.550 – сборник с речи, лекции и изявления
  • Георги Първанов, „Отчетът на президента – събития, факти, идеи“, август 2011

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в Биография, Сайт на Президентство, линк от 19 март 2010.
  2. НС на БСП констатира прекратяване на членството на досегашни членове, участващи или подкрепящи други листи, 07.03.2014
  3. Васил Тончев, „Сова Харис“: Служебен балотаж, а на него Стоянов срещу Първанов. // СЕГА. СЕГА АД, 9 ноември 2001. Посетен на 25 февруари 2012.
  4. Ибришимов, Иван. Още ли броите доклада „226“ за компромат? // 24chasa.bg. 9 август 2009. И до днес наблюдатели и журналисти с почти пълно единодушие твърдят, че основната причина за загубата на Стоянов е оповестеният от него „компромат“ срещу Богомил Бонев.
  5. “Сътрудничеството между нашите страни ще ускори процеса на интеграцията”- ексклузивно интервю на българския президент Георги Първанов пред румънския седмичник “Интеграция”. // president.bg. 9 ноември 2001. Посетен на 25 февруари 2012.
  6. "Марински прикри Първанов по време на президентските избори". // kafene.net. Посетен на 2007-3-29.
  7. Сергей Станишев получи мандат за съставяне на правителство, Сайт на Президенството, 15 август 2005, линк от 9 септември 2010
  8. Четирима лидери взимат третия мандат, в. Сега, 7 август 2005
  9. Борисова, Бисерка. Първанов сочи наследник в сряда. // Новинар, 2001. Посетен на 13 февруари 2008.
  10. Калоян Методиев, Васил Пенев: Възможно е Борисов да оглави ляво-центристко правителство, obshtestvo.net, 29 юни 2006, линк от 9 септември 2010
  11. Президент или страничен наблюдател?, в.Сега, 23 декември 2006, линк от 9 септември 2010
  12. Ива Иванова. Първанов и Беронов – 60 минути един срещу друг. // Нюз.бг, 2006-10-15.
  13. Избори 2006 – Окончателни резултати за Страната по данни на ЦИК за ИПВР
  14. Избори 2006 – Окончателни резултати за Страната
  15. Протестно писмо срещу приемането на Закона за вероизповеданията
  16. Закон за вероизповеданията от 2002 г. – хронология на разкола. // сайт Православието. Посетен на 2009-11-27.
  17. а б Фонд Единства Православных Народов – Вручение премий Фонда „За выдающуюся деятельность по укреплению единства православных народов“ за 2002 год (на руски)
  18. За наградата на Международния фонд за единството на православните народи – в. Дума, 21.01.2005
  19. Съдът в Страсбург ще оповести мотивите по делото на алтернативния синод
  20. Президентът призова руския патриарх да се намеси в българските църковни дела, mediapool.bg, 6 Февруари 2009
  21. Съвместна пресконференция на президентите на България и Македония Георги Първанов и Бранко Цървенковски, Сайт на президентството, 10 февруари 2009
  22. Първанов открито нападна съда в Страсбург, www.capital.bg, 10 февруари 2009
  23. Първанов: Религията може да помогне на държавата за излизане от духовната криза, dariknews.bg, 25 септември 2010
  24. Кой ще се лекува с парите от „Българската Коледа“. // Вестник „Дума“, 2007-01-03.
  25. Президентът Георги Първанов: „Градим България“ е по-малко въздействащо от „Строим за родината“, Новинарска агенция Фокус, 29 август 2011, линк от 5 септември 2011
  26. Част от Писмото до Милошевич, цитирана от депутат на заседание на НС от 25.07.2000 г. – на сайта parliament.bg (целия дебат)
  27. Писмото на Първанов до Милошевич било стандартно. // Вестник „Сега“, 1998-10-21.
  28. Първанов: Не съм бил против НАТО, а против операцията срещу Югославия. // mediapool.bg, 2006-10-15.
  29. БСП настоява да питаме Москва за НАТО. // Вестник „Демокрация“, 2000-07-05.
  30. Жорж, Берон и Евророма застават зад Г. Първанов. // Вестник „Сега“, 2001-11-15.
  31. Отворено писмо до Първанов от Нели Куцкова. // Вестник „Сега“, 2001-11-16.
  32. Подкрепа за помилване?. // Вестник „Демокрация“, 2001-11-15.
  33. Ангел Марин помилва Цветелин Кънчев. // Вестник „Сега“, 2005-04-29.
  34. Ангел Марин: Аз помилвах не лидера на „Евророма“, а човека Цветелин Кънчев. // Вестник „24 часа“, 2005-05-05.
  35. Ангел Марин – президентът, който ще направи от България разграден затвор. // www.razkritia.com. 2010-05-12.
  36. Никола Филчев ще става посланик в Казахстан, actualno.com, 07/06/2006, линк от 18 март 2010
  37. Никола Филчев става посланик в Казахстан, в.Сега, Йоана Гъндовска, 9 февруари 2006, линк от 18 март 2010
  38. „Никола Филчев – физическият убиец на ямболската адвокатка?“ – 10.01.2007
  39. Посланик Филчев обявен за общодържавно издирванеЙордан Велев, mediapool.bg, 15 Юни 2006, линк от 18 март 2010
  40. „Филчев напсува журналист“ – 21.06.2006
  41. Съветник на Румен Петков замести Филчев като посланик в Казахстан, dnevnik.bg, 15 януари 2009
  42. вж. решение по жалба 1108/02; към 27.11.2009 г. достъпно от сайта на Съда; към същата дата неокончателно.
  43. Делото за убийството на Николай Колев пред развръзка в Страсбург, Мирела Веселинова, „Правен свят“, mediapool.bg, 30 Октомври 2009, линк от 18 март 2010
  44. „Първанов не бил информиран за скандала в МВР: Президентът натякна, че парламентът го е изолирал от ДАНС“ – в-к За града, 28.03.2008
  45. „Недоволен от МВР, Първанов защити вътрешния министър“ – в. Сега, 07.04.2008
  46. „В последното си интервю Стоев изнесе скандални информации за Маджо“ – vsekiden.com, 07.04.2008
  47. Георги Първанов: Папка „Гоце“ съществува и в нея има информация за мен. // 2006. Посетен на 2006-06-23.
  48. Първанов бил секретен сътрудник на Първо главно. // 2007. Посетен на 2007-07-19.
  49. Решение №4 от 19.07.2007 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2007. Посетен на 14 юли 2011.
  50. Решение №12 от 1.0.2007 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2007. Посетен на 14 юли 2011.
  51. Първанов е вземал пари от Държавна сигурност, вербуван е през 1989 г., в. „Дневник“, юли 2007 г.
  52. „Нито ред, нито знак от мен“. // 2007. Посетен на 2007-09-02.
  53. Държавна сигурност.com, Христо Христов, 07 Април 2011: Досието на Георги Първанов – Гоце
  54. Личното дело на Георги Първанов като секретен сътрудник на Държавна Сигурност
  55. Папката “Гоце” прочистена месец преди отварянето на досиетата, mediapool.bg, 20 юли 2007
  56. Петродолари клатят БСП. // Вестник „КЕШ“, 30 януари 2004.
  57. Президентство на РБ – Първанов отрича БСП да е получавала финансиране от Ирак
  58. БРИФИНГ на лидера на ДСБ Иван Костов след срещата му с главния прокурор Борис Велчев. // Демократи за Силна България, 30 януари 2007.
  59. Фотогалерия: Десетте години на Георги Първанов като президент (19/53). // Дневник.БГ, 21 януари 2012.
  60. Иво Инджев е изгонен от bTV заради скандал с президента. // Нетинфо, 2006-10-10.
  61. Иво Инджев не е нарушил професионалните стандарти. // mediapool.bg, 2006-10-12.
  62. Президентът Първанов ловува по време на траур?. // 2008. Посетен на 2008-03-08.
  63. Първанов бил край Симитли на 1 март, но не на лов. // 2008. Посетен на 2008-03-08.
  64. По дирите на една хайка за вълци. Божков, Божидар. segabg.com. 11.3.2008
  65. Държавно посещение в България на президента на Узбекистан Ислам Каримов, Сайт на Президентство, 26-11-2003
  66. Според информация, получена от заместник-управителя на Нуратинския резерват – доклад на Международната работна група по дивите кози
  67. Първоначалната информация се появява в края на 2008 г. в електронното издание Фергана.Ру: ((ru)) Наумов, Сергей. Узбекистан: Страсть президента-«архаровца», или О наших баранах. // 2008-12-02. Посетен на 2010-01-24.; В броя на Newsletter of the IUCN/SSC Caprinae Specialist Group от септември 2009 г. информацията се потвърждава официално: ((en)) Stefan Michel. President of Bulgaria kills an endangered Severtzov’s argali in a supposedly protected area in Uzbekistan. // с. 5. Архив на оригинала от 2010-03-30. Посетен на 2010-01-24.
  68. За проведената ловната подготовка на мероприятието алармира и друг руски сайт – Болгарский президент за козла не ответит, 4 ноември 2008, линк от 18 март 2010
  69. Заявлението на Президенството е направено за в. Дневник Първанов world tour, 5 декември 2008, линк от 18 март 2010
  70. Пресконференция на президента Георги Първанов, Сайт на Президентство, 12-03-2010, линк от 18 март 2010
  71. Возвращаясь к горным баранам. Президент Болгарии стал гордостью узбекского кишлака Хает, Фергана.Ру, 01.06.2010
  72. Дърева, Велислава. Орденът на параноята. // Всеки ден/ в. Новинар, 2004-07-07. Посетен на 2009-11-27.
  73. Вицепремиерът накърнявал авторитета на държавния глава, в.Стандарт, 2 март 2010, линк от 19 март 2010
  74. Георги Първанов критикува Симеон Дянков, youtube.com видео
  75. „БАН не прави наука, БАН са феодални, такива, старци, които стоят там, събират някакви заплати, но това не е наука: аудио
  76. видео, Шоу на Иван и Андрей
  77. Евгений Дайнов: „Конфликтът между институциите ще продължи, защото в неговата основа стоят руските енергийни проекти.“, „Неделя 150“ на „Хоризонт“ Евгений Дайнов: Скандалът Първанов-Дянков е заради АЕЦ „Белене“, blitz.bg, 14 март 2010
  78. Симеон Дянков: Няма да дам нито стотинка за изграждането на АЕЦ „Белене“, в. Струма, 27 февруари 2010, линк от 19 март 2010
  79. Цецка Цачева поиска записа от разговора Първанов – Дянков, от „Дондуков“ 2 ѝ го обещаха, mediapool.bg, 6 Март 2010, линк от 19 март 2010
  80. Първанов прати на Цачева записите от разговора с Дянков, ekipnews.com, видео
  81. Десет на един за Дянков във „Фейсбук“, Бойчо Попов, bnews.bg, 8 март 2010, линк от 19 март 2010
  82. Facebook поддръжници на Дянков запалиха „Свещ за Гоце“, econ.bg, 8 март 2010, линк от 19 март 2010
  83. Президентът Първанов ще даде специална пресконференция, БНТ, 12 март 2010, линк от 19 март 2010
  84. Ген. Димитров: Президентският кортеж не е участвал в ПТП, КРОСС, 24 септември 2010
  85. НСО отрича пътен инцидент с кортежа на президента. // Mediapool, 2010-09-24. Посетен на 2010-09-27.
  86. Кой е виновен за катастрофата с кортежа на президента?, Нова ТВ, 27 септември 2010
  87. Дейност на Комисията по помилване за периода 22.01.2002 г. – 15.01.2012 г. // president.bg. 15 януари 2012.
  88. За десет години Ангел Марин е помилвал 533 осъдени // dnevnik.bg. 25 януари 2012.
  89. Ангел Марин помилвал предимно убийци // news.bgnes.com. 25 януари 2012.
  90. Плевнелиев: Указите на Марин може да стигнат до КС // vsekiden.com. 30 януари 2012.
  91. а б Дачкова, Доротея. 2515 са помилвани преди Ангел Марин // trud.bg. 08 март 2012.
  92. Папакочев, Георги. Хеттрик срещу Първанов, Станишев и Масларова?. // Дойче Веле/ уеб-сайт dw-world.de, 2009-11-11. Посетен на 2010-03-16.
  93. ОЛАФ: Докладът ни е само един. // Еконмедия/ в. Дневник, 2008-07-20. Посетен на 2010-03-16.
  94. Борисов: Оставката на Първанов няма да промени нищо. // уеб-сайт News.bg, 2008-07-19. Посетен на 2010-03-16.
  95. Президентът извърши държавна измяна, обяви опозицията. // уеб-сайт News.bg, 2008-07-18. Посетен на 2010-03-16.
  96. Борисов: Оставката на Първанов няма да промени нищо. // уеб-сайт News.bg, 2008-07-19. Посетен на 2010-03-16.
  97. Мнозинство в Народното събрание настоява Първанов да оттегли посланиците. // Business Post/ уеб-сайт bpost.bg, 2009-11-11. Посетен на 2010-03-16.
  98. Панайотова, Диляна. Атака поиска импийчмънт на президента Първанов. // уеб-сайт news.bg, 2009-11-09. Посетен на 2010-03-16.
  99. Първанов: Играта загрубя. // уеб-сайт mediapool.bg, 2009-12-12. Посетен на 2010-03-16.
  100. Парламентът ще обсъжда импийчмънта най-рано след десетина дни, в. Дневник, 18 март 2010, линк от 19 март 2010
  101. 162-ма депутати се подписаха за отстраняването на Първанов, news.bg, 26 март 2010
  102. Внесоха искането за импийчмънт на президента, Правен свят, 26 март 2010
  103. Причини, мотиви и аргументи за искането: 1. Статия във в.Дневник преди гласуването – Биляна Борисова,Мотивите за импийчмънт: Първанов прави полупрезидентска интерпретация на Конституцията, в. Дневник, 26 март 2010, 2. в обзор на БНТ след гласуването – Отхвърлиха искането за импийчмънт на президента, БНТ, 31 март 2010
  104. Парламентът гласува импийчмънт на президента, bnews.bg, 31 март 2010
  105. Парламентът отхвърли искането за импийчмънт на президента Георги Първанов, БНР, 31 март 2010
  106. Яне Янев осуети процедурата по импийчмънт на президента, в.Дневник, 31 март 2010
  107. Първанов реанимира АБВ с втора листа за евровота
  108. Президент Болгарии награжден орденом «Гейдар Алиев»

Външни препратки[редактиране | edit source]