Георги Първанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Георги Първанов
Георги Първанов
На служба
На функция от 
22 януари 2002
Министър-
председател:		 Симеон Сакскобургготски
Сергей Станишев
Вицепрезидент: Ангел Марин
Предшестван от: Петър Стоянов
Сменен от:
Роден 28 юни 1957 г. (1957-06-28) (на 52 г.)
Сирищник, България
Първа дама: Зорка Първанова
Политическа
партия:		 БСП

Георги Седефчов Първанов е български политик и настоящ президент на Република България.

След като е избран за първи мандат на 18 ноември 2001, Георги Първанов полага клетва на 19 януари 2002. Официално встъпва в длъжност на 22 януари 2002. Преизбран за втори мандат на 29 октомври 2006 и полага втора клетва на 19 януари 2007. Официално встъпва в длъжност за втори мандат на 22 януари 2007. Преди да стане държавен глава той е историк към Института по история на БАН, нещатен сътрудник на Държавна сигурност под псевдонима Гоце, а впоследствие - председател на Българската социалистическа партия (1996-2001).

Съдържание

[редактиране] Ранни години

Първанов е роден в село Сирищник, Община Ковачевци, Област Перник на 28 юни 1957 г. Израства в съседното село Косача, по-късно родителите му си преместват в Перник. Първанов е женен, с двама сина.

През 1975 г. Георги Първанов завършва математическата гимназия в Перник. През 1981 г. се дипломира в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. През 1988 г. защитава докторска дисертация по история на тема „Димитър Благоев и българският национален проблем 1879-1917“.

[редактиране] Научна кариера

През 1981 г. постъпва на работа в Института по история на БКП като научен сътрудник. От 1989 г. е старши научен сътрудник. През периода 1992 — 1996 е директор на Центъра за исторически и политологически изследвания към ВС на БСП.

Георги Първанов е автор на няколко монографии и книги, на десетки научни статии. Сред тях са: „От Бузлуджа до театър 'Корона'. Един опит за нов прочит на страници от социалдемократическия период на БСП“ (1995); „Българската социалдемокрация и македонският въпрос в края на XIX век до 1918 г.“ (1997), „Преди и след Десети“.

Удостоен е със следните награди:

[редактиране] Политическа кариера

Член е на БКП/БСП от 1981 до 2001. През декември 1989 е сред учредителите на националистическата организация Общонароден комитет за защита на националните интереси. На 40-ия конгрес на БСП (декември 1991 г.) е избран за член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет. На 41-ия конгрес на БСП (3-6 юни 1994) е избран за заместник-председател на ВС на БСП. На 42-ия извънреден конгрес на БСП (21 — 23 декември 1996) е избран за председател на ВС на БСП. На 43-ия (1 — 2 май 1998) и на 44-ия конгрес на БСП (6 — 7 май 2000) е преизбран за председател на ВС на БСП. Напуска БСП след избирането му за президент на България през 2001 г.

Народен представител в 37-то (1994-1997), 38-то (1997-2001) и 39-то народно събрание. Председател на парламентарната група за дружба с Гърция и член на парламентарната Комисия по радио и телевизия (1994-1997), председател на Парламентарната група на Демократичната левица (1997-2001) и на Парламентарната група на „Коалиция за България“ в 39-то Народно събрание.

[редактиране] Първи президентски мандат (2001-2006)

Избран за президент на Република България в екип с Ангел Марин за вицепрезидент на президентските избори през ноември 2001 г.

Встъпва в длъжност на 22 януари 2002 г. Обещава да бъде социален президент". През 2007 г. във връзка с разкритието, че Христо Марински (член на комисията Андреев и по-късно съветник на Първанов в ролята му на президент) е бил в резервния щат на КДС се появяват мнения, че избирането му за президент е било незаконно.[1]

[редактиране] Преизбиране за президент 2006

Гласуване по райони - първи тур, 22 октомври 2006

През лятото на 2006 обявява намерението си да се кандидатира за втори президентски мандат. Участва в изборите през октомври 2006, като кандидатурата му е издигната от инициативен комитет и е подкрепена от БСП.

По време на кандидат-президентската кампания през 2001 отказва явяване на предизборен телевизионен дебат, а през 2006 се среща на дебат с Неделчо Беронов в Нова телевизия [1].

В първия етап на президентските избори на 22 октомври двойката Първанов-Марин получава 1 780 119 гласа от 6 450 920 избиратели според основните избирателни списъци[2]. Поради ниската избирателна активност (под 50%), на 29 октомври се провежда балотаж между действащата президентска двойка и следващите в класирането, двойката Сидеров-Шопов. Първанов-Марин печелят втория етап с 2 050 488 гласа от общо 2 757 441 подадени[3] и стават първите български президент и вицепрезидент, преизбрани за втори мандат.

[редактиране] Семейство

Георги Първанов е женен за Зорка Първанова. Те имат двама сина:

  • Владимир Първанов
  • Ивайло Първанов

Владимир Първанов завърши Френската гимназия, а Ивайло Първанов учеше в Италианския лицей в София.

[редактиране] Награди и отличия

  • Орден "Изключително почетно отличие" (Ливан)
  • "Орден за граждански заслуги" - колие (Испания)
  • Орден „Св. Цар Борис Кръстител“ I степен, Българската православна църква, 2003
  • „Орден на слона“ (Дания)
  • Голям кръст на „Кралския норвежки орден Св. Олаф“ (Норвегия)
  • „Орден на Серафима“ (Швеция)
  • Орден „Огърлица на независимостта“ (Катар)

[редактиране] Събития от политическата му кариера

[редактиране] Подкрепа за Българска православна църква (2001-2003 г.)

В края на 2002 г. Първанов, въпреки протестите на 18 религиозни и неправителствени организации[4], подписа приетия от Народното събрание Закон за вероизповеданията. В закона Българската православна църква (БПЦ), пренаписвайки Конституцията на Република Бъглария, е определена като представител на „традиционното вероизповедание“ в страната. Законът трябва да съдейства и за преодоляване на разкола в Българската православна църква, като разрешението е в полза на БПЦ с ръководител патриарх Максим. По този повод, разколниците на Инокентий заплашват, че „кръв ще се лее“Български православен каталог в Интернет.

Прилагането на закона довежда до насилствено извеждане на отлъчени като разколници православни свещеници от храмовете през нощта на 20 срещу 21 юли 2004 г. По-късно се установяват груби злоупотреби с имуществото на църквата от страна на разколниците, включително откриването на баничарница в криптата на черквата „Света Неделя“. През 2009г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург отсъжда в полза на т. нар. алтернативен синод на Инокентий. Заинтересовани страни коментират, че българските институции няма да се съобразят с решението[5].

Като президент Първанов е избран за лауреат на премията на Международния фонд за единството на православните народи през 2000–2001 и през 2002 г.[6] На церемонията на 21.01.2003 г. патриархът на Москва и на цяла Русия Алексий II пояснява, че премията се дава за личните заслуги в укрепването на единството и авторитета на Българската православна църква. В отговора си Първанов обрисува премията като израз на високите отношения между църква и държава, каквито могат да бъдат проследени в съвременната динамика.[6] Паричната част от премията е 20 000 щатски долара, според информация в някои печатни медии.[7]

[редактиране] Българската Коледа (2003-2007)

С министъра на културата Стефан Данаилов, Роженски фолклорен фестивал, 2006

Георги Първанов е автор на инициативата за благотворителна дейност „Българската Коледа“ ([2]). Със средствата от кампанията се осигурява лечение на тежко болни деца, организира се модернизация на здравни заведения и др. През 2006 г. са събрани рекордните 2 473 982 лева (в предишните три години бяха събрани общо 4 734 953 лв., с които е подпомогнато лечението на над 80 български деца). Списъкът на 35 деца, които ще бъдат лекувани с парите от 2006 г. и на болничните заведения, които ще получат нова техника, е публикуван във вестник „Дума“ на 3 януари 2007 г. [8]

[редактиране] Петрол срещу храни (2004)

Доклад на Специалната комисия на Организацията на обединените нации (ООН) относно машинациите със средствата по програмата „Петрол срещу храни“ уличава във взимане на подкупи от режима на Саддам Хюсеин ръководената (през 1998 г.) от Първанов БСП и близки до нея фирми[9].

Първанов отрича ръководството на БСП да е получавало подобни средства[10]. Казусът остава неразяснен поради факта, че българската прокуратура, начело с главния прокурор (и бивш президентски съветник на Първанов) Борис Велчев отказват да инициират разследване по случая, каквото искане отправя парламентарната група на ДСБ[11].

[редактиране] Подкрепа от и помилване на Цветелин Кънчев (2001/2005 г.)

В деня в който окончателната му присъда е потвърдена (14.11.2001), първият осъден след 1947 действащ български народен представител (осъден за побой и изнудване) Цветелин Кънчев, който е и лидер на ромската организация Евророма, дава подкрепата си за Първанов на предстоящите президентски избори.[12] Изказват се мнения, че ще последва помилване за Кънчев, ако Първанов бъде избран. Осъдилата Кънчев съдия и кандидат за вицепрезидент Нели Куцкова изпраща отворено писмо до Първанов в което го обвинява за това, че приема подкрепа от един престъпник и пита дали ако бъде избран няма да го помилва.[13] Във вестник Демокрация пък излиза статия по случая със заглавие „Подкрепа за помилване?“[14]

През април 2005 г. остатъкът от присъдата на Цветелин Кънчев е помилвана от заместника на Първанов Ангел Марин. (По традиция президентът възлага на вицепрезидента правомощията за помилване.) Има мнения, че помилването е за да може Цветелин Кънчев да се кандидатира за депутат, въпреки че по това време присъдата е вече намалена на условна от съда и е спорно дали тя би била проблем.[15] Според Марин, мотивът за помилването е доброто поведение на Кънчев в затвора.[16]

[редактиране] Иницииране на Тройната коалиция (2005 г.)

След като се провалят два мандата за създаване на правителство, Първанов използва третия мандат, за да го връчи (по негов избор съгласно чл. 99, ал. 3 от Конституцията) на Движението за права и свободи (ДПС), която е трета парламентарна партия по депутати. Затова коалицията БСП-НДСВ-ДПС, която управлява България след парламентарните избори през 2005, широко се приема като негова отговорност, тъй като лично той инициира създаването ѝ. Тя е въплъщение на идеята за социаллибералния модел, който Първанов лансира още като лидер на БСП.[17]

[редактиране] Назначава Никола Филчев за посланик в Казахстан (2006 г.)

През 2006 г. президентът Георги Първанов подписва указ за изпращането на скандалния бивш главен прокурор Никола Филчев като посланик в Казахстан. С това назначение, Първанов де факто прекъства дело, в което към Филчев са отправени обвинения за убийство[18]. Номинацията, както и всички други предложения за посланици, е направена от Министерския съвет. Назначението и последващото поведение на Филчев предизвикват серия от скандали — Филчев първоначално се крие в България и не изпълнява задълженията си, а БНР излъчва псувните му по адрес на интервюиращ го журналист.[19] Първанов и българските власти като цяло не реагират и Филчев остава посланик.

[редактиране] Скандалът около Иво Инджев (2006)

По време на кандидатпрезидентската кампания през 2006 г. на 8 октомври в предаването „В десетката“ по Би Ти Ви водещият Иво Инджев съобщава, че е получил анонимни електронни писма, в които се твърди, че Георги Първанов притежава мезонет на стойност 100 хил. евро на централен булевард в София, подарен му от наградения от него с орден оръжеен търговец Петър Манджуков. От предизборният щаб на президента обявяват информацията за клевета. В последствие Инджев доброволно напуска Би Ти Ви, а по новините е прочетено изявление на управителя на телевизията в което той изказва съжаление за това, че Инджев си е позволил „грубо нарушаване на журналистическата етика и основни принципи на сериозната журналистика.“ Според Инджев върху Би Ти Ви е оказван натиск, а той самият е уволнен от Първанов. [20] Случаят предизвиква скандал, тъй като напускането на Инджев е определяно като политическо уволнение. Комисията за етика в електронните медии (чийто член е и Инджев), сезирана по случая от Българската медийна коалиция (БМК), излиза с решение, че Иво Инджев е спазил напълно изискванията на Етичния кодекс на българските медии. Според БМК, за да свали от себе си отговорността за свалянето на предаването, президентът трябва да се застъпи пред обществото и пред бТВ за връщането на Инджев на екран. Първанов обаче отговаря, че не се меси в работите на една частна медия.[21]

[редактиране] Сътрудник на Държавна сигурност

По време на първия си мандат като президент, на въпрос на журналистка от водеща българска телевизия, дали е бил агент на Държавна сигурност, Първанов отговаря решително - не.[източник?] Това е всъщност първата му лъжа по въпроса. През 2006, след дългогодишно мълчание и под натиска на опозицията, Първанов съобщава, че съществува папка под псевдоним Гоце за него в архива на Държавна сигурност, но тя е била съставена без неговото знание и без негово участие.[22]. Една година по-късно, на 19 юли 2007, Комисията по досиетата установява официално неговата принадлежност към ДС в периода 1989–1993, като става ясно, че Първанов изрично е демонстрирал желание за сътрудничество.[23] Това разобличава Първанов в лъжа, защото по време на предизборната му кампания за втори мандат той изрично декларира, че не е знаел, че работи за тайните служби.[24]

Пълното досие може да се свали на сайта на президентството.[25] Сътрудничеството на Първанов се изразява в качеството му на специалист от Института по история към Българска академия на науките, добре подготвен по македонския въпрос. Задачата му е била помагане при написване на биографична книга за българския македонец Методи Димов, чрез издирване на исторически източници, и с това се е занимавал от 1989 до 1990 г. През 1990 г. връзката с него е била прекратена, а делото е свалено в архив през 1993 г. Остават съмнения, че досието е непълно, тъй като липсват номера на страниците. [26]

[редактиране] На лов по време на траур (2008)

На 5 март 2008, няколко дена след пожара във влака София - Кардам, в регионалния вестник Струма излиза информация, че на 1 март Георги Първанов е бил на специално организирана за него ловна дружина в околностите на Симитли. В отговор на официално запитване, президентството първоначално отрича, но по-късно уточнява, че президентът е бил в Симитли, но не на лов. Депутатът от БСП Стоян Проданов потвърждава, че той самият е бил на хайка за лов в Симитли. На въпроса дали е бил в компанията на президента той отговаря: „Дори и да знам, не ми е работа да давам информация дали президентът е бил“.[27][28]. Има мнения, че ловът който се е състоял край Симитли на 1 март е бил незаконен, тъй като според правилника за приложение на закона за лова организирането на хайки за вълци е забранено в периода от 1 февруари до 30 септември.[29]

[редактиране] Подкрепа за министър Румен Петков (2008)

След разкрития за връзки с престъпността по най-високите етажи на МВР и много обвинения срещу самия министър на вътрешните работи – Румен Петков, Първанов заявява, че в президентството не е постъпила информация по случая и че той бил целенасочено изолиран,[30] а няколко дни по-късно заема позиция, че Петков може да реформира системата и проблемът е в липсата на доверие в МВР сред обществото.[31] Това става само ден преди показното убийство на писателя Георги Стоев (7.04.2008), който в предаване на Би Ти Ви – „Сеизмограф“ със Светла Петрова – седмица преди това също обвинява Петков (и други) във връзки с престъпността.[32]

[редактиране] Първанов и НАТО

По време на въздушните бомбени атаки над Югославия през 1999 г., Първанов и парламентарната му група гласуват против резолюцията, позволяваща на НАТО да навлиза в българското въздушно пространство. В сръбската преса пък се появява писмо до Слободан Милошевич, което обяснява, че БСП е за неучастие на България във войната, а приобщаването към НАТО е „авантюристично решение, което създава трайни предпоставки за застрашаване на националната сигурност на страната“.[33] Според Първанов, „Раздухването от страна на управляващите на моето писмо до югопрезидента Милошевич е активно мероприятие, което има за цел да отклони общественото мнение от проблема Косово“[34]

По-късно (2006) твърди, че не е бил против НАТО, а само против военната операция на НАТО в бивша Югославия.[35]

През 1999 БСП се обявява категорично за европейска и евроатлантическа интеграция на България, но през 2000 г. Георги Първанов е на мнение, че трябва да се отчете мнението на Русия за приемането на България в НАТО и с него да се съобразят темповете на интеграцията.[36]

[редактиране] Призив за намеса в църковните дела

По време на посещението си в Москва през февруари 2009 година, Първанов моли новоизбрания руски партиарх Кирил I за намеса в разкола на българската православна църква и съдействие във връзка с решение на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Тази молба идва след решението на съда в Страсбург срещу българската държава, като я обвинява в нарушаване правото на българските граждани на свобода на религията. С тази си постъпка според някои български медии Първанов не зачита българската конституция, с която българската държава и институции се задължава да спазва принципите на религиозна неутралност.[37] Връщайки се в България, Първанов „открито нападна“ Европейския съд по правата на човека, като заяви, че

„ ...от решението на съда в Страсбург не произтича автоматично едно или друго задължение на българското правителство... “

—[38]

.

[редактиране] Други

  • Президентът Първанов, подобно на предишните президенти, на Министерския съвет и на самите депутати през време на първия си мандат не е използвал правото си да предложи на Народното събрание насрочване на референдум. Съгласно Закона за допитване до народа (чл. 6 и сл), предложението до Народното събрание за произвеждане на Национален референдум подлежи на гласуване от Парламента, при което именно Парламентът определя въпросът, на който гласподавателите трябва да отговорят с „да“ или „не“.
  • Създава Съвет за информационни технологии като консултативен орган към президентството. От 12 май 2001 Първанов е член на Интернет общество - България.

[редактиране] Библиография

  • Първанов, Георги (1995). От Бузлуджа до театър 'Корона'. Един опит за нов прочит на страници от социалдемократическия период на БСП. София: Център за Исторически и Политологически Изследвания.
  • Първанов, Георги (1997). Българската социалдемокрация и македонският въпрос в края на XIX век до 1918 г.. София: Графимакс. ISBN 978-954-90036-2-8.
  • Първанов, Георги (2001). Преди и след десети. ПК „Д. Благоев“. ISBN 978-954-9786-03-3.

[редактиране] Бележки

  1. ↑ „"Марински прикри Първанов по време на президентските избори"“. kafene.net. Посетен на 2007-3-29
  2. ↑ Избори 2006 — Окончателни резултати за Страната по данни на ЦИК за ИПВР
  3. ↑ Избори 2006 — Окончателни резултати за Страната
  4. ↑ Протестно писмо срещу приемането на Закона за вероизповеданията
  5. ↑ Съдът в Страсбург ще оповести мотивите по делото на алтернативния синод
  6. ↑ 6,0 6,1 Фонд Единства Православных Народов — Вручение премий Фонда „За выдающуюся деятельность по укреплению единства православных народов“ за 2002 год (на руски)
  7. ↑ За наградата на Международния фонд за единството на православните народи — в-к Дума, 21.01.2005 г.
  8. ↑ "Кой ще се лекува с парите от „Българската Коледа“", Вестник „Дума“, 2007-01-03
  9. ↑ "Петродолари клатят БСП", Вестник „КЕШ“, 2004-01-30
  10. ↑ Президентство на РБ — Първанов отрича БСП да е получавала финансиране от Ирак
  11. ↑ "БРИФИНГ на лидера на ДСБ Иван Костов след срещата му с главния прокурор Борис Велчев", Демократи за Силна България, 30-01-2007
  12. ↑ "Жорж, Берон и Евророма застават зад Г. Първанов", Вестник „Сега“, 2001-11-15
  13. ↑ "Отворено писмо до Първанов от Нели Куцкова", Вестник „Сега“, 2001-11-16
  14. ↑ "Подкрепа за помилване?", Вестник „Демокрация“, 2001-11-15
  15. ↑ "Ангел Марин помилва Цветелин Кънчев", Вестник „Сега“, 2005-04-29
  16. ↑ "Ангел Марин: "Аз помилвах не лидера на „Евророма“, а човека Цветелин Кънчев", Вестник „24 часа“, 2005-05-05
  17. ↑ Борисова, Бисерка (2001). „Първанов сочи наследник в сряда“. Новинар. Посетен на 13 февруари 2008
  18. ↑ „Никола Филчев – физическият убиец на ямболската адвокатка?“ – 10.01.2007
  19. ↑ „Филчев напсува журналист“ – 21.06.2006
  20. ↑ "Иво Инджев е изгонен от bTV заради скандал с президента", Нетинфо, 2006-10-10
  21. ↑ "Иво Инджев не е нарушил професионалните стандарти", mediapool.bg, 2006-10-12
  22. ↑ (2006). „Георги Първанов: Папка „Гоце“ съществува и в нея има информация за мен“. Посетен на 2006-06-23
  23. ↑ (2007). „Първанов бил секретен сътрудник на Първо главно“. Посетен на 2007-07-19
  24. ↑ (2007). „"Нито ред, нито знак от мен"“. Посетен на 2007-09-02
  25. ↑ Личното дело на Георги Първанов като секретен сътрудник на Държавна Сигурност
  26. ↑ Папката “Гоце” прочистена месец преди отварянето на досиетата
  27. ↑ (2008). „Президентът Първанов ловува по време на траур?“. Посетен на 2008-03-08
  28. ↑ (2008). „Първанов бил край Симитли на 1 март, но не на лов“. Посетен на 2008-03-08
  29. ↑ По дирите на една хайка за вълци. Божков, Божидар. segabg.com. 11.3.2008
  30. ↑ „Първанов не бил информиран за скандала в МВР: Президентът натякна, че парламентът го е изолирал от ДАНС“ - в-к За града, 28.03.2008
  31. ↑ „Недоволен от МВР, Първанов защити вътрешния министър“ - в-к Сега, 07.04.2008
  32. ↑ „В последното си интервю Стоев изнесе скандални информации за Маджо“ – vsekiden.com, 07.04.2008
  33. ↑ Част от Писмото до Милошевич, цитирана от депутат на заседание на НС от 25.07.2000 г. — на сайта parliament.bg (целия дебат)
  34. ↑ "Писмото на Първанов до Милошевич било стандартно", Вестник „Сега“, 1998-10-21
  35. ↑ "Първанов: Не съм бил против НАТО, а против операцията срещу Югославия", mediapool.bg, 2006-10-15
  36. ↑ "БСП настоява да питаме Москва за НАТО", Вестник „Демокрация“, 2000-07-05
  37. ↑ http://www.mediapool.bg/show/?storyid=148730&srcpos=5
  38. ↑ Първанов открито нападна съда в Страсбург, www.capital.bg, 10.02.2009

[редактиране] Външни препратки

Уикицитат
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Георги Първанов
Жан Виденов >>> председател на БСП (22 декември 1996 – 15 декември 2001) >>> Сергей Станишев
Петър Стоянов >>> президент на България (22 януари 2002 – …) >>> …
п • б • р
Държавни глави на държавите-членки на Европейския съюз
Фишер (Австрия) · Албер II (Белгия) · Първанов (България) · Кьолер (Германия) · Папуляс (Гърция) · Маргрете II (Дания) · Илвес (Естония) · Макалис (Ирландия) · Хуан Карлос I (Испания) · Наполитано (Италия) · Христофиас (Кипър) · Затлерс (Латвия) · Адамкус (Литва) · Анри (Люксембург) · Абела (Малта) · Елизабет II (Обединено кралство) · Качински (Полша) · Кавако Силва (Португалия) · Бъсеску (Румъния) · Гаспарович (Словакия) · Тюрк (Словения) · Шойом (Унгария) · Халонен (Финландия) · Саркози (Франция) · Беатрикс (Холандия) · Клаус (Чехия) · Карл XVI Густаф (Швеция)

Държавни глави на преговарящи държави кандидатки: Гюл (Турция) • Месич (Хърватия)

Държавни глави на държави кандидатки: Иванов (Република Македония)
Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2“.
Лични инструменти