Георги Сотиров
| Георги Сотиров | |
| общественик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 10 октомври 1986 г.
|
| Научна дейност | |
| Област | езикознание, икономика, история, право |
| Работил в | ООН |
| Публикации | „Езикът на Константин Велики“ |
| Известен с | Автохтонна теория за произхода на българския народ |
Георги Д. Сотиров (на английски: George D. Sotiroff) (27 юли 1910 г. София[1] – 10 октомври 1986 г. Квебек[2]) е деятел на ООН и канадски общественик от български произход.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Георги Сотиров е роден в София на 27 юли 1910 г. Следва икономика и право в България, след което емигрира в Швейцария, където сключва брак с унгарката Ирене Тордай. Учи история и международни икономически отношения като следдипломна квалификация в Университета в Женева, а след това получава докторска степен по финанси от университета във Фрибур през 1943 г. След Втората световна война Сотиров остава в Швейцария, където работи в Международния Червен кръст и в централата на Организацията на обединените нации в Женева.
По линия на ООН Сотиров е изпратен от Женева в централата в Ню Йорк. Впоследствие той се мести в Канада където работи като икономист за провинциалните правителства на Саскачуан и Британска Колумбия, а по-късно и в областта на обществено здравеопазване. Той също така работи няколко години за Кралската комисия по двуезичието и бикултурализма и в по-късните си години е гостуващ професор по лингвистика в Университета в Лавал. Сотиров умира на 10 октомври 1986 г. в Сейнт Фоа, предградие на град Квебек.
Исторически публикации[редактиране | редактиране на кода]
Сотиров пише няколко книги с историческа тематика, свързана с античната и доантична балканска история. През 1986 г. излизат „Езикът на Константин Велики“, заедно с монографията му „Elementa Nova Pro Historia Macedono-Bulgarica". Книгата е насочена към разкриване на сведения за езика, обичаите, именната система и други културни пластове, свързани с древните трако-македонци. Представлява сборник от различни статии, включващи „Езикът на Константин Велики“, „Орбини и Одисей в Огигия-Преслав“, „Предкирилска писменост в славянските земи“ и „Имената на езическите божества“. Друг принос в древната балканска история Георги Сотиров прави със своята книга „Убийството на Юстиниановата самоличност“. Книгите му имат ревизионистичен характер и са с автохтонистки уклон, подобно на трудовете на Ганчо Ценов. Като цяло Сотиров подкрепя тези сходни с идеите на илиризма и македонизма.[3] Подобни ревизионистични възгледи са поддържани и от други учени в Канада, като историка-македонист Андрю Росос.[4]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- „Убийството на Юстиниановата самоличност“ (1974) LYNN
- „Elementa Nova Pro Historia Macedono-Bulgarica“ (1986), Канада
- „Омирово ехо в съвременната трако – македонска топонимия“
- „Slavonic names in Greek and Roman antiquities“
- „Кому принадлежи Линеар Б“
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ George Sotiroff Bursary (03626)[неработеща препратка]
- ↑ George D. Sotiroff.
- ↑ The Eye Expanded: Life and the Arts in Greco-Roman Antiquity, Authors: Frances B. Titchener, Richard F. Moorton, University of California Press, 1999, ISBN 0-520-21029-8, pp. 255; 263.
- ↑ Щефан Трьобст (Stefan Troebst): Рецензия на книгата „Macedonia and the Macedonians: A History“, 2008.
