Георги Стаматов (писател)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Георги Стаматов.

Георги П. Стаматов
български писател
Роден: 25 май* 1869
Тираспол, Руска империя
Починал: 9 ноември 1942
София, България

Георги Порфириев Стаматов е български писател от семейство на бесарабски българи.

Биография[редактиране | edit source]

Учи в Южнославянския пансион. След Освободителната война, през 1879 г., се преселва в България с баща си, юриста Порфирий Стаматов.

Завършва военното училище в София и право в Софийския университет.

Сред многото познати и приятели на Стаматов и съпругата му Вера са лидерът на широките социалисти, депутатът Янко Сакъзов (1860 — 1941 г.) и съпругата му, писателката Ана Карима (1871 — 1949 г.). Те са женени от 1888-а, имат две дъщери. Вера и Янко се влюбват. Той се развежда с Ана. А Георги хваща Верочка под ръка, отвежда я при Сакъзов и си тръгва сам.

Работи като съдия в Кюстендил и Трън. След приключването на съдийската си кариера се прибира в София и наема (през 1928 г.) за свой дом третия етаж на красивата къща на улица „Юрий Венелин“ 11.

Пише основно разкази. Литературната си дейност започва през 90-те г. на XIX в. — дебютира през 1891 г. със стихотворението си „Невесел е за мен денят“.

Сътрудничи на сп. „Мисъл“, „Съвременник“, „Листопад“, „Златорог“. Първият си разказ публикува в списание „Мисъл“ през 1893 г.

Разкази[редактиране | edit source]

  • „Вестовой Димо“ — книга
  • „Паладини“
  • „Малкият Содом“
  • „Вирянов“
  • „Нарзанови“
  • „ЧАРДАФОН ВЕЛИКИЙ“ — ИСТОРИЯТА ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА ХУМОРИСТИЧНАТА ФАМИЛИАРНОСТ
  • „Picnic“
  • „Венски“
  • „В миши дупки“
  • „За едно кътче на душата“
  • „Бивши Лермонтов“
  • „Старият прокурор“
  • „Скитници — рицари“
  • „В кабинетна мъгла“
  • „Шурочка“
  • На котва"
  • сборник „Прашинки“ (1934 г.)
  • роман „Рибари“ (1942 г.).

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за