Георги Стоянов (Аврен)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Стоянов.
| Георги Стоянов | |
| български духовник и революционер | |
| Роден |
1874 г.
|
|---|---|
| Починал | 24 февруари 1937 г.
|
Георги Стоянов е български духовник, участник в борбата за утвърждаване на Българската екзархия в Одринско, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Кърджалийско.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1874 г. в село Аврен, което заедно със съседното Черничево, са единствените християнски села в района, обкръжени от плътни мюсюлмански маси. Той е най-малкото от четири деца в семейството. Учи в четирикласното българско училище в Одрин. В 1889 година Георги Стоянов подготвя отказването на Аврен от Патриаршията и изработва и изпраща заявлението за приемане на Екзархията в Одринската българска митрополия.
Става свещеник и служи в родното си село. В 1900 година при обиколка в Гюмюрджинско в Кушланли е привлечен към ВМОРО от свещеник Павел Николов. Заедно с дееца на ВМОРО Ангел Попкиров от Малък Дервент, учител в Аврен, организират в селото революционен комитет. В 1902 година комитетът е реорганизиран от нелегалните дейци Марин Чолаков и Стойчо Караиванов. По-късно Георги Стоянов служи като протойерей в Кърджали.[1]
Умира на 24 февруари 1937 г. в Кърджали. Гробът му е в двора на енорийската черква „Свети Георги“ в Кърджали.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 232 – 233.
