Георги Тенев (писател)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Тенев
Роден 1969 г.
София, България
Националност Флаг на България България
Жанр антиутопия, научна фантастика
Тема посттоталитарните общества, социалната амнезия, псевдорелигиозността и безверието, варварството и революцията, проблема за злото, теодицеята
Направление посттоталитарна литература
Известни творби „Партиен дом“ (Алтера, 2007)
Награди "Prix Europa — най-добра европейска радиодрама"
на Берлинския фестивал (1999)
Български роман на годината на фондация ВИК (2007)
Съпруга Евгения Атанасова

Георги Тенев е български писател, сценарист, режисьор и продуцент. Автор е на проза, поезия и драматургия.[1] [2]

Биография[редактиране | edit source]

Роден е през 1969 г. в София. Син е на Теньо Тенев и Божанка Константинова. Потомък е на поета Николай Лилиев и на литературния историк Георги Константинов.[3] Завършва НГДЕК „Константин-Кирил Философ” и Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1994 г. е един от абсолвентите в експерименталния клас на Маргарита Младенова и Иван Добчев в НАТФИЗ. Избран е за Хердеров стипендиант от българския носител на Хердеровата награда Константин Илиев и продължава следването си във Виенския университет през 1996/97 г.

Бил е драматург на театър „Сфумато“ (1997-1999) и асистент в НАТФИЗ (1997-2002).

Съосновател е на Триумвиратус Арт Груп (1994), заедно с режисьора Явор Гърдев и сценографа Никола Тороманов. Постановки по негови текстове са играни в Германия (Лайпциг, 1998), Франция (Париж, 2004; Нанси, 2003), Русия (Санкт Петербург, 2004).

Автор и водещ на предаването за книги и литература „Библиотеката“ по БНТ.

Продуцент на предаването „Аеро: Кино и книги“ по телевизия Re:TV.

Творчество[редактиране | edit source]

Основни теми на неговото творчество са културната и идеологическа празнина в посттоталитарните общества и постоянно появяващите се контракултури; рухването на утопиите и явлението социална амнезия. Повтарящите се наративи в неговите романи и пиеси са изградени върху псевдорелигиозността и безверието, варварството и революцията, Холокоста, проблема за злото, теодицеята. В своите последни произведения той често засяга екологични теми.

„Партиен дом“[редактиране | edit source]

Романът на Тенев „Партиен дом“ (Алтера, 2007) разглежда социалните парадокси на посткомунистическото българско общество. Ключовата метафора тук е аварията в Чернобил. Георги Тенев изследва близкото минало, като избягва табутата и фино работи с промяната на езика – „Партиен дом“ е философски опит върху паметта.

„Кристо и свободната любов“[редактиране | edit source]

В романа си „Кристо и свободната любов“ (2008) Георги Тенев драматизира връзката между живота на един журналист интелектуалец и света на големите в изкуството и политиката. От едната страна е поставен главният герой, а от другата – Христо Явашев и Фидел Кастро. В романа Кристо се готви да опакова новопостроения Световен търговски център в Ню Йорк. Чисто фикционални и онирични преживявания са преплетени с части от романа, в които персонажите са реални или и събитията са само леко модифицирани. Романът представлява своеобразен жанров експеримент в рамките на българската литература. Той е публикуван за първи път през 2008 г. като съвместен проект между списание Вагабонд и фондация „Елизабет Костова“.

„Господин М.“[редактиране | edit source]

Романът на Георги Тенев „Господин М.“ (Алтера, 2010) е книга за съдбата на Георги Марков - интелектуалец, емигрант, жертва на предизвестена смърт. Историята на М. събира малки и големи теми: спасяването на българските евреи, съдбата на царското семейство, Пражката пролет, откриването на пропагандната сила на телевизията, краха на социалистическата литература. Романът е раздвоен между слабо познатите страници на историческия архив и прикритата художествена измислица.

„Свещена светлина“[редактиране | edit source]

Неговият сборник с разкази „Свещена светлина“ (Алтера, 2009) е близък до жанра на научната фантастика. Книгата се занимава главно с въпроси от сферата на политическата коректност/некоректност и биополитиките, които са интерпретирани провокативно. Такива са расъзмът, собствеността върху човешките репродуктивни функции, сексуалното различие, дискриминацията, насилието. Други теми, засегнати в сборника, са болката и еротиката и различните политически и културни ценности, които се свързват със сексуалността. През 2010 г. преводачът на книгата на английски език Анджела Родел получава грант за превод от Пен център Ню Йорк, за да бъде подкрепено издаването на „Свещена светлина“ на английски.

Други[редактиране | edit source]

През август 2011 г. разказът „Завръщане в Хага“ от сборника „Свещена светлина“ е публикуван в онлайн изданието на списание „Гранта“.

„Вундеркинд“ е представен през май 2004 г. съвместно с премиерата на новата програма на театър Сфумато „Долината на смъртната сянка: Альоша“ (реж. Маргарита Младенова) и „Долината на смъртната сянка: Иван“ (реж. Иван Добчев) по драматургия на Георги Тенев.

Признание и награди[редактиране | edit source]

Носител е на Голямата награда „Prix Europa — най-добра европейска радиодрама“ на Берлинския фестивал (1999) за съвместния авторски проект „Атолът“, заедно с Явор Гърдев и композитора Асен Аврамов.[4]

Романът му „Партиен дом“ получава Наградата за български роман на годината на фондация ВИК (2007).[5], [6], [7]

Библиография[редактиране | edit source]

  • „Страхът на резидента от отзоваване“. Проза и драматургия. София, ИК Триумвиратус и ИК Зелена вълна. 2000[8],
  • „Цитаделата“ (2001),
  • „Вундеркинд. Роман. Книга първа: Карамазови вариации“. Оформление и фотография на корицата Борис Мисирков. Калиграфия Мариан Томов. София, Триумвиратус ООД, 2004[9],
  • „Партиен дом“ (2006, роман)[10],
  • „Кристо и свободната любов“. Роман. Редактор Калина Гарелова. София, Лексис България ООД, 2005 (2008)[11], [12],
  • „Свещена светлина“. Разкази. София, „Алтера“, 2009[13],
  • „Господин М.“. Роман. София, „Алтера“, 2010[14].

Филмография[редактиране | edit source]

Георги Тенев е режисьор и сценарист на филмите „Свещена светлина“ (2010)[15] и „Хубен рисува пари“ (2012)[16].

Източници[редактиране | edit source]

  1. Биографична бележка за Георги Тенев в сайта „Словото“.
  2. Биографична бележка за Георги Тенев в сайта theatre.art.bg.
  3. Мариана Първанова, „Мистър Голямото четене - потомък на Лилиев“, в. „Монитор“, 24 декември 2011 г.
  4. „Prix Europa — най-добра европейска радиодрама“
  5. „Георги Тенев с „Партиен дом“ спечели наградата ВИК“, Vesti.bg, 8 ноември 2007 г.
  6. За церемонията по награждаването, провела се в зала 8 на НДК, със снимки, сайт на Награда Вик, 7 ноември 2007 г.
  7. Награда на фондация ВИК за български роман на годината: Прессъобщения
  8. Николай Гочев, „Отвъд началния дар“, рец. във в. „Култура“, бр. 26, 7 юли 2000 г.
  9. Мария Попова, „Вкусът на революцията“, рец. във в. „Култура“, бр. 43, 12 ноември 2004 г.
  10. Ангел Игов, „Радиация“, рец. във в. „Култура“, бр. 34 (2428), 6 октомври 2006 г.
  11. Амелия Личева, „Самоопаковане“, рец. във в. „Капитал“, 31 октомври 2008 г.
  12. Мария Попова, „Носталгия по свободната любов“, рец. във в. „Култура“, бр. 27, 15 юли 2005 г.
  13. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. във в. „Култура“, бр. 33 (2560), 2 октомври 2009 г.
  14. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. във в. „Култура“, бр. 39 (2612), 12 ноември 2010 г.
  15. За „Свещена светлина“ на сайта imdb.com.
  16. „Хубен рисува пари“.

Външни препратки[редактиране | edit source]