Георги Тодоров (подполковник)

Георги Тодоров
	Георги Тодоров
български офицер и революционер
Звание	Подполковник
Години на служба	1899 – 1918
Служи на	България
Род войски	Пехота
Военно формирование	24-ти пехотен полк; 11-и пехотен полк; 39-а пехотен полк; 61-ви пехотен полк
Битки/войни	Балканска война; Междусъюзническа война; Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	12 октомври 1875 г. Сливен, Османска империя
Дата и място на смърт	София, България

Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Тодоров.

Георги Тодоров Тодоров е български офицер и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Тодоров е роден на 12 октомври 1875 година в Сливен, тогава в Османската империя. Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в София в 1899 година и постъпва на военна служба. Включва се във ВМОРО след възстановяването на организацията в 1910 година. През май на 1912 година капитан Тодоров напуска армията и става военен инструктор за Солунски революционен окръг при солунския окръжен войвода Ичко Димитров^[1], който е въоръжен от Константин Дзеков.^[2] Георги Тодоров е на страната на върховистката групировка на Константин Дзеков. През лятото Тодоров става войвода на чета в Гевгелийско.

След избухването на Балканската война четата става ядро на Първа отделна партизанска рота на Македоно-одринското опълчение, начело с Тодоров и Ичко Димитров^[3] и обща численост 57 души, като действа в тила на османските войски в Гевгелийско. С останалите подчети, които се ръководят от Михаил Радев, Въндо Гьошев, Константин Дзеков, Христо Аргиров и Иван Пальошев, общата численост на четата достига 128 души.^[4] Подчетите на Ичко Димитров, Михаил Радев и Георги Тодоров освобождават Гевгели на 19 или 23 октомври 1912 година. Четите на Георги Тодоров и Ичко Димитров влизат в град Солун. Георги Тодоров участва и в Междусъюзническата война.

През Първата световна война Георги Тодоров е командир на дружина в 61^-ви пехотен полк^[5] на Единадесета пехотна македонска дивизия. Стига до чин подполковник от Българската армия^[6] и с Царска Заповед №23 от 1918 г. е уволнен от служба.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Подпоручик (1899)
Поручик (1903)
Капитан (31 декември 1906)
Майор (3 юли 1907)
Подполковник (1916)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 467.
↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 62.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 707, 892.
↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 111.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 167.
↑ Биографични данни от сайта на ВМРО-БНД София^{[неработеща препратка]}

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.

[1] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 467.

[2] Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 62.

[3] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 707, 892.

[4] Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 111.

[5] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 167.

[6] Биографични данни от сайта на ВМРО-БНД София^{[неработеща препратка]}

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]