Георги Трайков Гировски е български политик. Той е министър на земеделието (1946-1950), лидер на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) (1947-1975) и председател на Президиума на Народното събрание (1964-1971) в качеството на държавен глава на България от 23 април 1964 до 6 юли 1971 г..
Георги Трайков е народен представител в XXVI-тото Обикновено Народно събрание (1945-1946), VI-тото Велико Народно събрание (1946-1949) и I-то (1950-1953), II-то (1954-1957), III-тото (1958-1961), IV-тото (1962-1965), V-тото (1966-1971) и VI-тото Народно събрание (1971-1975).
Георги Трайков е роден на 14 април 1898 година в село Върбени (днес Итеа), Егейска Македония, но малко по-късно семейството му се премества във Варна. Брат е на революционера Петър Трайков. Той става член на БЗНС през 1919 година. През 1923 г. взема участие в Септемврийското въстание във Варненско, за което е осъден, но през 1924 година е амнистиран. През следващите години е редактор на вестник „Младежко земеделско знаме“.
Привърженик на лявото крило на БЗНС, през 1943 година Георги Трайков оглавява областния комитет на Отечествения фронт във Варна, а след Деветосептемврийския преврат през 1944 г. става областен директор. През 1945 г. е включен в централното ръководство на проправителственото крило на БЗНС, а през 1947 година става негов лидер.
Георги Трайков е министър на земеделието (1946-1950) и вицепремиер (1947-1949) в правителството на Георги Димитров, вицепремиер (1950-1956) в кабинетите на Васил Коларов и Вълко Червенков и първи вицепремиер (1956-1964) при Антон Югов и Тодор Живков. След това оглавява Президиума на Народното събрание (1964-1971), колективния държавен глава на страната. След приемането на новата конституция е първи заместник-председател на Държавния съвет (1971-1974).
През 1962 г. получава Ленинска награда за мир от съветското правителство.
.svg){kind=small}
