Георги Трайков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Георги Трайков.

Георги Трайков
Мандат
7 юли 1971 – 27 април 1972
Предшественик Сава Гановски
Наследник Владимир Бонев
Мандат
23 април 1946 – 6 юли 1971
Предшественик Димитър Ганев
Роден 14 април* 1898
Върбени, Османска империя
Починал 14 януари 1975 г. (на 76 г.)
София, България
Полит. партия БЗНС (1919-1975)

Георги Трайков Гировски е български политик. Той е министър на земеделието (1946-1950), лидер на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) (1947-1975) и председател на Президиума на Народното събрание (1964-1971) в качеството на държавен глава на България от 23 април 1964 до 6 юли 1971 г..

Георги Трайков е народен представител в XXVI-тото Обикновено Народно събрание (1945-1946), VI-тото Велико Народно събрание (1946-1949) и I-то (1950-1953), II-то (1954-1957), III-тото (1958-1961), IV-тото (1962-1965), V-тото (1966-1971) и VI-тото Народно събрание (1971-1975).

Биография[редактиране | edit source]

Георги Трайков е роден на 14 април 1898 година в село Върбени (днес Итеа), Егейска Македония, но малко по-късно семейството му се премества във Варна. Брат е на революционера Петър Трайков. Той става член на БЗНС през 1919 година, един от основателите на Земеделския младежски съюз през 1922 година. През 1923 г. взема участие в Септемврийското въстание във Варненско, за което е осъден, но през 1924 година е амнистиран. През следващите години е редактор на вестник „Младежко земеделско знаме“. До Деветнадеспетомайския преврат от 1934 година работи като съюзен деец във Варна, а идейно се сближава с комунистите[1].

Привърженик на лявото крило на БЗНС, през 1943 година Георги Трайков оглавява областния комитет на Отечествения фронт във Варна, а след Деветосептемврийския преврат през 1944 г. става областен директор. През 1945 г. е включен в централното ръководство на проправителственото крило на БЗНС, а през 1947 година става негов лидер.

Георги Трайков е министър на земеделието (1946-1950) и вицепремиер (1947-1949) в правителството на Георги Димитров, вицепремиер (1950-1956) в кабинетите на Васил Коларов и Вълко Червенков и първи вицепремиер (1956-1964) при Антон Югов и Тодор Живков. След това оглавява Президиума на Народното събрание (1964-1971), колективния държавен глава на страната. След приемането на новата конституция е първи заместник-председател на Държавния съвет на НРБ (1971-1974)[2].

През 1962 г. получава Ленинска награда за мир от съветското правителство.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Куманов, Милен. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879 - 1949, Просвета, София, 1991, стр.218.
  2. Куманов, Милен. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879 - 1949, Просвета, София, 1991, стр.219.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.