Георг Базелиц
|
||||||||
Георг Базелиц (на немски Georg Baselitz, псевдоним на Ханс-Георг Керн) е съвременен немски живописец. Роден през 1938 г. в бившата ГДР. Учи в академиите в източен и след изключването му в западен Берлин. Професор по живопис в художествените академии в Берлин и Карлсруе. Един от най-известните съвременни германски художници.
Биография [редактиране]
Художникът е роден и израснал в Дойчбазелиц (на горнолужишки Němske Pazlicy) в историческата област Горна Лужица в Саксония. По-късно той превръща името на родния си град в псевдоним. През 1956 година е приет в Художествената академия Вайсензее в Източен Берлин. Базелиц се оказва неудобен за тоталитарната система студент. Само след два семестъра е изключен заради "общественополитическа незрялост" и е принуден да избяга в Западен Берлин. Там той продължава академичното си образование, занимава се с теориите на Кандински и Малевич. Учи при професор Хан Трир, пътува до Амстердам и Париж. Първата му изложба (заедно с Ойген Шьонебек) е през 1961 г.
Творчество [редактиране]
В началото на 60те години на миналия век Базелиц и неговият приятел Шьонебек публикуват два манифеста, познати под името "Пандемониум 1" и "Пандемониум 2". Тяхна обща изложба през 1963 година предизвиква скандал. Картините на Базелиц са конфискувани, прокуратурата настоява да бъдат цензурирани и преработени. Като особено провокативно е било възприето платното "Голямата нощ в кофата", която показва онаниращо момче. Според тогавашния му галерист Бенямин Кац, Базелиц е бил изненадан от разразилия се скандал.
През средата на 60те художникът се обръща към крайния експресионизъм. Индивидуалният му почерк се налага. В началото на 70те картините му стават популярни и той излага в Гугенхайм и Museum of Modern Art ( MoMa) в Ню Йорк. През 1977 става професор в Академията в Карлсруе и отново предизвиква скандал, като оттегля участието си от изложбата Документа, защото на нея официално са поканени партийни художници от ГДР. Постепенно той излиза от рамките на чистата живопис и започва да се занимава със скулптура, вътрешен дизайн, сценография, иконография.
