Георг Брандес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георг Брандес
датски литературовед, публицист
Георг Брандес 
Роден: 4 март 1842 г.(1842-03-04)
Копенхаген, Дания
Починал: 19 февруари 1927 г. (на 84 г.)
Копенхаген, Дания

Георг Морис Коен Брандес (на датски: Georg Morris Cohen Brandes, р. 4 февруари 1842 г., Копенхаген, Дания – п. 19 февруари 1927, Копенхаген, Дания) е датски литературовед, публицист, теоретик на натурализма.

Биография[редактиране | edit source]

Георг Брандес е роден в богато еврейско семейство. 17-годишен постъпва в университета на родния си град, за да следва право. След това се прехвърля към философията и естетиката. Силно влияние му оказват съчиненията на Спиноза, Хегел, Фойербах и Киркегор. [1]

Двадесет и двегодишен завършва образованието си като магистър по естетика и започва активно да пише театрални и литературни рецензии, които са събрани в книгите му „Естетически етюди“ (1868) и „Рецензии и портрети“ (1870). В този период от живота си често пътува из Европа, посещава Лондон, Париж, Рим, запознава се с видни интелектуалци като Иполит Тен и Джон Стюарт Мил. Силно повлиян от френската естетика и критика той й посвещава докторската си дисертация, която е на тема „Френската естетика в наши дни“ (1870). Веднага след това се заражда и замисълът на най-голямото съчинение на Брандес – „Главните течения в европейската литература на XIX век“, в чиято основа са лекциите, които започва да чете в Копенхагенския университет през 1871 г. [1]

През втората половина на 80-те години на XIX век пътува из Източна Европа, където събира впечатления за славянските литератури, които по-късно издава в специални книги за Полша (1886) и Русия (1887). В този период той попада под влияние на Ницше и Карлайл, което поражда интереса му към силните личности в историята и го вдъхновява да напише редица монографии за велики личности. Най-популярни сред тях са творбите му за Шекспир, Гьоте и Юлий Цезар. [1]

В навечерието и по време на Първата световна война Брандес се присъединява към групата „Кларте“ на Анри Барбюс и Ромен Ролан. След края на войната пише произведения, в които се обявява против декадентството и мистицизма в следвоенна Европа. [1]

Творчество, идеи, влияние и памет[редактиране | edit source]

Брандес става име в датската литература през 60-те години на XIX век. Влиянието му върху развитието на скандинавската литература е сравнимо с онова на Висарион Белински върху руската.

Брандес се противопоставя на естетизма в литературата и на теорията „изкуство заради самото изкуство“. В литературата той вижда орган за изразяването на „великите мисли за свободата и прогреса на човечеството“.

Сред съмишлениците му е и норвежкият драматург Хенрик Ибсен.

Днес на Георг Брандес е наречен един от площадите на датската столица.

Трудове[редактиране | edit source]

  • „Главните течения в европейската литература на XIX век“ (т. 1–6, 1872–90)
  • „Сьорен Киркегор“ (1877)
  • „Бенджамин Дизраели“ (1878)
  • „Лудвиг Холберг“ (1884)
  • „Впечатления от Полша“ (1888)
  • „Впечатления от Русия“ (1888)
  • „Уилям Шекспир“ (т. 1–3, 1895–96)
  • „Волфганг Гьоте“ (т. 1–2, 1914–15)

и др.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Георг Брандес. Литературата на XIX век. София: Наука и изкуство, 1980, 596 с.
  • Жана Николова-Гълъбова, „Георг Брандес“. - В: Преводна рецепция на европейските литератури в България в 8 тома. Том. 5: Скандинавски и прибалтийски литератури. Съставители Вера Ганчева, Георги Вълчев, Иван Троянски. София: Институт за литература при БАН, 2003, с.39-42.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Негови текстове и кореспонденция

За него

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г „Георг Брандес – мисли за четенето“ плюс кратка биографична справка, блог на Юлиян Николов, 15.01.2009 (бълг.)