Георг Ом

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георг Ом
немски физик
Георг Ом 
Роден: 16 март 1789
Ерланген, Германия
Починал: 6 юли 1854
Мюнхен, Германия

Георг Симон Ом (на немски: Georg Simon Ohm) е германски физик.

През 1826 г. установява закона за пропорционалността между напрежението и тока през проводник (като част от електрическа верига) и през 1827 г. го обявява теоретично. Законът на Ом се признава и използва и от много други учени — Хайнрих Ленц, Борис Якоби, Карл Фридрих Гаус и пр. Те слагат закона на Ом в центъра на своите изследвания. През 1843 г. Ом показва, че сложните звуци, които възприема ухото, се разлагат на прости.

Георг Ом започнал изследванията си след изобретяването на електрохимичната клетка от Алесандро Волта. Използвайки саморъчно изработени съоръжения, Ом открил, че потокът, който тече през проводник, (или големината на тока) е право пропорционален на сечението и обратно пропорционален на дължината му — това определение днес е известно като закон на Ом.

Ранни години[редактиране | edit source]

Ом е роден на 16 март 1789 в Ерланген, Кралство Бавария, в семейството на Йохан Волфганг Ом, шлосер по професия, и Мария Елизабет Бек, дъщеря на местен шивач. Въпреки че родителите му нямат официално образование, баща му бил почитан мъж. Самоук, но високо ерудиран, той сам обучава синовете си и успява да им даде отлично образование. Някои от братята и сестрите на Ом почиват в ранното си детство и оцеляват само трима. Майка му също почива, когато той е на 10 г. Между 11 и 15 годишна възраст посещава гимназията в Ерланген. На 15 години Ом е приет в университета в Ерланген. Вместо да се концентрира върху учението си, той прекарва голяма част от времето си в танци, кънки и игра на билярд. Щом разбира това, баща му се ядосва и го изпраща в Швейцария, където през септември 1806 той става учител по математика в училище в Готщат.

Годините му на преподавател[редактиране | edit source]

На 25 октомври 1811 той защитава докторат в Ерланген и веднага се присъединява към екипа като лектор по математика. Но след три семестъра Ом се отказва от поста си в университета, тъй като едва свързва двата края. Правителството на Бавария му предлага работа като учител по математика и физика в училище в Бамберг през януари 1813.

Чувствайки се нещастен в работата си, той започва да пише елементарен учебник по геометрия като начин да докаже способностите си. Училището, в което преподава, e затворено през 1816 и правителството на Бавария го изпраща в друго училище в Бамберг, за да подпомага преподаването по математика. По същото време той изпраща ръкописите си на крал Вилхелм ІІ на Прусия. Кралят бил възхитен от работата на Ом и му предлага място в Йезуитската гимназия в Кьолн на 11 септември 1817 г. Благодарение на високата репутация на училището Ом бил търсен да преподава както математика, така и физика. Той отива в политехническото училище в Нюрнберг през 1833 г. и през 1852 г. става професор по експериментална физика в Мюнхенския университет, където по-късно почива.

Откриването на Закона на Ом[редактиране | edit source]

Известното днес като закон на Ом правило се появява за първи път в книгата „Галванична верига, математически преработена“, в която той написва пълната си теория за електричеството.

Законът на Ом гласи, че в електрическа верига електричният поток, минаващ между две точки на проводника, е право пропорционален на потенциалната разлика (пада) на напрежението, действаща между двете точки, и обратно пропорционален на съпротивлението между тях. Математическото уравнение е:

I = {U \over R},

където:

  • I е големината или потока, измервана в ампери,
  • U е потенциалната разлика между дадените точки във волтове, и
  • R е константа, измервана в омове и наречена съпротивление.

Този закон, открит през 1827 г. е наречен на името на откривателя си.

Изследвания и публикации[редактиране | edit source]

Георг Ом написва безброй трудове. Най-важният била кратка книжка, публикувана в Берлин през 1827, със заглавие „Галванична верига, математически преработена“. С този си труд Ом допринася много за развитието на теориите и проучванията на електрическите вериги. Името му било включено в терминологията на науката за електричеството. Въпреки че откритието на Ом в началото е посрещнато без ентусиазъм, по-късно трудът му е признат от Британското кралско научно дружество и той е награден със златен медал през 1841 г. в Лондон. През 1842 Ом е приет за чуждестранен член на дружеството, а през 1845 г. става пълноправен член на Баварската академия на науките.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]