Георг Щуме

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георг Щуме
германски генерал

ЗваниеГенерал от танковите войски
Години на служба1906 – 1918; 1919 – 1942 г.
Служи на Германска империя
Ваймарска република
Нацистка Германия
Род войски Райхсхер (1918)
Райхсвер (1932)
Вермахт (1945)
Военно формированиетанкови войски
Командвания7 танкова дивизия
танкова армия „Африка“
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
НаградиРицарски кръст

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Георг Щуме в Общомедия

Георг Щуме (на немски: Georg Stumme) е немски офицер, служил по време на Първата и Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Георг Щуме е роден на 29 юли 1886 г. в Халберщат, Германска империя. Присъединява се към армията през 1906 г. като офицерски кадет. През следващата година е произведен в лейтенант. Участва в Първата световна война и след нея се присъединява към Райхсвера.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

На 1 октомври 1938 г. става първият и единствен командир на 2-ра лека дивизия.

Втора световна война (1939 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

С нея участва в кампанията в Полша. На 18 октомври 1939 г. дивизията е реформирана и преименувана в 7 танкова дивизия. Щуме я ръководи до 5 февруари 1940 г., когато е заменен от ген. Ервин Ромел. На 15 февруари 1940 г. поема командването на 40 танков корпус, който ръководи по време на битката за Франция, операция Марита и по време на нападението над СССР. През 1942 г. е изправен пред военен съд за сериозни нарушения на сигурността и прекарва кратко време в затвора.[1] От 20 септември 1942 г. поема командването на танкова армия „Африка“.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Умира от сърдечен удар на 24 октомври 1942 г. близо до Ел Аламейн, Египет.[2]

Военна декорация[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mitcham 2007, стр. 83
  2. Lannoy 2001, стр. 102

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]