Георг (Бранденбург-Ансбах-Кулмбах)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георг Благочестиви, маркграф фон Бранденбург-Ансбах

Георг Благочестиви (на немски: Georg der Fromme, der Bekenner, * 4 март 1484 в Ансбах, Средна Франкония, † 27 декември 1543 в Ансбах) е от 1515 до 1543 г. маркграф на франкското княжество Бранденбург-Ансбах, от 1527 до 1541 г. маркграф на княжество Бранденбург-Кулмбах като опекун на малолетния си племеник Албрехт Алкибиадес, син на по-големия му брат Казимир. Като ранен привърженик на Мартин Лутер той въвежда протестантизма в своята територия.

Той е вторият син на маркграф Фридрих II Стари (1460–1536) от род Хоенцолерн и принцеса София Ягелонка (1464–1512), дъщеря на крал Кажимеж IV от Полша (Ягелони). Той е също роднина с императорската фамилия Хабсбурги. По-малкият му брат Албрехт е велик магистър на Тевтонския орден.

Георг е погребан в манастир Хайлсброн. [1]

Фамилия[редактиране | edit source]

Беатриса Франкопан, първата съпруга на Георг
Емилия Саксонска, третата съпруга на Георг

Георг се жени три пъти. През 1509 г. той се жени за Беатриса де Франкопан (1480-1510) от Хърватия, вдовица на Янош Корвин крал на Босна (1473–1504), извънбрачен син на Матяш Корвин. Те нямат деца. През 1525 г. той се жени втори път за принцеса Хедвиг фон Мюнстерберг-Оелс (1508–1531), дъщеря на Карл I фон Мюнстерберг. С нея той има две дъщери:

  • Анна Мария (1526–1589)
∞ 1544 херцог Христоф фон Вюртемберг (1515–1568)
  • Сабина (1529–1575)
∞ 1548 курфюрст Йохан Георг фон Бранденбург (1525–1598)

Георг се жени трети път на 25 август 1533 г. за Емилия Саксонска (1516–1591), дъщеря на Хайнрих Благочестиви. Те имат четири деца:

  • София (1535–1587)
∞ 1560 херцог Хайнрих XI от Лигница (1539–1588)
  • Барбара (* 1536, † 17 юни 1591 в манастир Химелкрон)[2]
  • Доротея Катарина (1538–1604)
∞ 1556 Хайнрих V фон Плауен, бургграф на Майсен (1533–1568)

Литература[редактиране | edit source]

  • Gottlieb Biermann: Geschichte der Herzogthümer Troppau und Jägerndorf. Teschen 1874, S. 316–321.
  • Wolfgang Huber: Georg (der Fromme). In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 30, Bautz, Nordhausen 2009, ISBN 978-3-88309-478-6, Sp. 472–484.
  • Hermann Markgraf: Georg der Fromme, Markgraf von Brandenburg-Anspach. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 8, Duncker & Humblot, Leipzig 1878, S. 611–614.
  • Louis Neustadt: Markgraf Georg von Brandenburg als Erzieher am ungarischen Hof. Dissertation, Breslau 1883.
  • Gerhard Pfeiffer: Georg der Fromme (oder Bekenner). In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 6, Duncker & Humblot, Berlin 1964, ISBN 3-428-00187-7, S. 204 f. (Digitalisat).
  • Ludwig Popp: Die Reformation in Kulmbach und ihre Vorgeschichte. (= Schriften zur Heimatpflege; Bd. 20). Kulturreferat, Kulmbach 1978.
  • Norbert Sack, Harald Stark u. a.: Drei Hochzeiten … und eine Kirchenspaltung – Markgraf Georg der Fromme und seine Zeit. Schrift zur Sonderausstellung auf der Plassenburg (17. Mai – 4. Oktober 2009).
  • Georg 5). In: Meyers Konversations-Lexikon. 4. Auflage. Band 7, Bibliographisches Institut, Leipzig 1885–1892, S. 139.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Uta Lehnert: Der Kaiser und die Siegesallee. Réclame Royale. Dietrich Reimer Verlag. Berlin 1998. ISBN 3-496-01189-0. S. 172.
  2. Theodor Zinck: Himmelkron – Beschreibung seiner Vergangenheit und Gegenwart. Bayreuth 1925. S. 31.

Външни препратки[редактиране | edit source]