Георг (Бранденбург-Ансбах-Кулмбах)
_-_Georg_der_Fromme_-_Jagdschloss_Grunewald_-_1564.jpg)
Георг Благочестиви (на немски: Georg der Fromme, der Bekenner; * 4 март 1484, Ансбах, Средна Франкония; † 27 декември 1543, Ансбах) е от 1515 до 1543 г. маркграф на франкското княжество Бранденбург-Ансбах, от 1527 до 1541 г. маркграф на княжество Бранденбург-Кулмбах като опекун на малолетния си племенник Албрехт Алкибиадес, син на по-големия му брат Казимир. Като привърженик на Мартин Лутер той въвежда протестантизма в своята територия.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Той е вторият син на маркграф Фридрих II Стари (1460 – 1536) от род Хоенцолерн и принцеса София Ягелонка (1464 – 1512), дъщеря на крал Кажимеж IV от Полша (Ягелони). Той е също роднина с императорската фамилия Хабсбурги. По-малкият му брат Албрехт е велик магистър на Тевтонския орден.
Георг е погребан в манастир Хайлсброн. [1]
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Първи брак: през 1509 г. сБеатриса де Франкопан (1480 – 1510) от Хърватия, вдовица на Янош Корвин, крал на Босна (1473 – 1504), извънбрачен син на Матяш Корвин. Те нямат деца.
Втори брак: през 1525 г. с принцеса Хедвиг фон Мюнстерберг-Оелс (1508 – 1531), дъщеря на Карл I фон Мюнстерберг-Оелс. С нея той има две дъщери:
- Анна Мария (1526 – 1589)
- ∞ 1544 херцог Христоф фон Вюртемберг (1515 – 1568)
- Сабина (1529 – 1575)
- ∞ 1548 курфюрст Йохан Георг фон Бранденбург (1525 – 1598)
Трети брак: на 25 август 1533 г. с Емилия Саксонска (1516 – 1591), дъщеря на Хайнрих Благочестиви. Те имат четири деца:
- София (1535 – 1587)
- ∞ 1560 херцог Хайнрих XI от Лигница (1539 – 1588)
- Барбара (* 1536, † 17 юни 1591 в манастир Химелкрон)[2]
- Доротея Катарина (1538 – 1604)
- ∞ 1556 Хайнрих V фон Плауен, бургграф на Майсен (1533 – 1568)
- Георг Фридрих I Стари (* 5 април 1539, † 25 април 1603), маркграф на Бранденбург-Ансбах-Кулмбах
-
Беатриса Франкопан,
първа съпруга -
Емилия Саксонска,
трета съпруга
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Gottlieb Biermann: Geschichte der Herzogthümer Troppau und Jägerndorf. Teschen 1874, S. 316 – 321.
- Wolfgang Huber: Georg (der Fromme). In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 30, Bautz, Nordhausen 2009, ISBN 978-3-88309-478-6, Sp. 472 – 484.
- Hermann Markgraf: Georg der Fromme, Markgraf von Brandenburg-Anspach. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 8, Duncker & Humblot, Leipzig 1878, S. 611 – 614.
- Louis Neustadt: Markgraf Georg von Brandenburg als Erzieher am ungarischen Hof. Dissertation, Breslau 1883.
- Gerhard Pfeiffer: Georg der Fromme (oder Bekenner). In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 6, Duncker & Humblot, Berlin 1964, ISBN 3-428-00187-7, S. 204 f. (Digitalisat).
- Ludwig Popp: Die Reformation in Kulmbach und ihre Vorgeschichte. (= Schriften zur Heimatpflege; Bd. 20). Kulturreferat, Kulmbach 1978.
- Norbert Sack, Harald Stark u. a.: Drei Hochzeiten … und eine Kirchenspaltung – Markgraf Georg der Fromme und seine Zeit. Schrift zur Sonderausstellung auf der Plassenburg (17. Mai – 4. Oktober 2009).
- Georg 5). In: Meyers Konversations-Lexikon. 4. Auflage. Band 7, Bibliographisches Institut, Leipzig 1885 – 1892, S. 139.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Uta Lehnert: Der Kaiser und die Siegesallee. Réclame Royale. Dietrich Reimer Verlag. Berlin 1998. ISBN 3-496-01189-0. S. 172.
- ↑ Theodor Zinck: Himmelkron – Beschreibung seiner Vergangenheit und Gegenwart. Bayreuth 1925. S. 31.
