Георг III (Анхалт-Пльотцкау)
| Георг III | |
| княз на Анхалт-Пльотцкау | |
 | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Роден | |
| Починал | 17 октомври 1553 г.
Десау |
| Други титли | съ-княз на княжество Анхалт-Десау |
| Семейство | |
| Династия | Аскани |
| Баща | Ернст от Анхалт-Десау |
| Майка | Маргарета от Мюнстерберг |
| Георг III в Общомедия | |
Георг III (на немски: Georg III von Anhalt-Plötzkau, „der Gottselige“, * 15 август 1507 в Десау, † 17 октомври 1553 в Десау) от род Аскани е съ-княз на княжество Анхалт-Десау (1530–1544) и от 1544 до 1553 г. княз на Анхалт-Пльотцкау, също свещеник и реформатор.
Георг III е син на княз Ернст от Анхалт-Десау (1454–1516) и принцеса Маргарета от Мюнстерберг (1473–1530). След смъртта на баща му през 1516 г. майка му го възпитава в католическата вяра. На 11 години (1518) той става каноник и домхер в Мерзебург и отива да следва каноническо право в университет Лайпциг при Георг Хелт. На 17 години Георг е ръкоположен през 1524 г. за свещеник и става малко след това домпропст в Магдебург.
От 1530 г. Георг III управлява Анхалт-Десау заедно с братята си Йохан IV (1504–1551) и Йоахим I (1509–1561). При подялбата на страната през 1544 г. Георг III получава Анхалт-Пльотцкау.
След смъртта на майка му през 1530 г. Георг става лутеран и от 1535 г. провежда реформацията в страна си. Георг отдавна е приятел с Мартин Лутер и Меланхтон от съседния Витенберг.
След загубата в Шмалкалдийската война Мерзебург става за кратко отново католически, и Георг загубва през 1549 г. духовническата си служба. Остатъкът от живота си той прекарва в своя дворец Вармсдорф. След смъртта на брат му Йохан през 1551 г. Георг III и Йоахим I поемат опекунството над децата му. Георг умира неженен на 17 октомври 1553 г. в двореца на Десау и след два дена е погребан с пресъствието на Меланхтон в църквата Мария.
Неговата ценна сбирка от книги е запазена като „Георг-библиотека“ в Анхалтската библиотека Десау.
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
- Auslegung des 16. Psalms. Leipzig 1553
- Predigten und andere Schriften. Zerbst 1555 u.ö.
- Von dem Hochwürdigen H. Abendmahl. Zerbst 1650
- Harmonia Publica Doctrinae Christianae, das ist: Zusammenstimmung der Christlichen Lehre. Wittenberg 1677
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Friedrich Wilhelm Bautz: Georg III. der Gottselige. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 2, Bautz, Hamm 1990, ISBN 3-88309-032-8, Sp. 210–211.
- Joachim Camerarius: Georg, der Gottselige, Fürst zu Anhalt. Zerbst 1853
- Evangelische Landeskirche Anhalts (Hrsg.): Reformation in Anhalt. Melanchthon – Georg III. Katalog zur Ausstellung der Anhaltischen Landesbücherei Dessau sowie Veröffentlichungen der wissenschaftlichen Beiträge des Kolloquiums v. 5. September 1997. Dessau 1997.
- Peter Gabriel: Fürst Georg III. von Anhalt als evangelischer Bischof von Merseburg und Thüringen. Lang, Frankfurt/M. 1997.
- Franz Lau: Georg III. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 6, Duncker & Humblot, Berlin 1964, ISBN 3-428-00187-7, S. 197 (Digitalisat).
- Emil Sehling: Die Kirchengesetzgebung unter Moritz von Sachsen und Georg von Anhalt. 1899.
- F. Westphal: Fürst Georg der Gottselige von Anhalt. 1907.
- Otto von Heinemann: Georg III., Fürst von Anhalt. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 8, Duncker & Humblot, Leipzig 1878, S. 595 f.
- Georgius, Fürst zu Anhalt[неработеща препратка]. In: Johann Heinrich Zedler: Grosses vollständiges Universal-Lexicon Aller Wissenschafften und Künste. Band 10, Leipzig 1735, Spalte 985 f.
