Герион

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Херкулес се бори с Герион, Лувъра

Герион (на старогръцки: Γηρυών, понякога Герионей) в древногръцката митология е чудовищен великан, син на Хризаор и океанидата Калироя[1]

Описание[редактиране | edit source]

Според Стесихор имал 6 ръце, 6 крака и крила [2]. Според описанието на Есхил, тялото му се състояло от 3 човешки тела. Държал 3 копия в 3 десни ръце и 3 щита в 3 леви ръце, на главите си имал 3 шлема [3].

Великанът живеел на о.Еритея. Той според представители на древните, се намирал в западния край на света.

Герион и Херкулес[редактиране | edit source]

Герион е свързан е с десетия подвиг на Херкулес. Задачата, която Евристей възложил на Херкулес била да докара в Микена кравите на Герион. Херкулес преминал през Африка. Смята се, че тогава е издигнал Херкулесовите стълбове на двата бряга на Гибралтарския проток. Стигнал Херкулес до Океана, но трябвало да премине водата -притекъл му се на помощ Хелиос и със своята златна колесница го пренесъл на острова. Там той убил двуглавото куче Орфо, което пазело стадата на Герион, а след това и пастира му — великана Евритион. Битката със самия Герион била трудна, защото великанът се прикривал с три щита, но богинята Атина помогнала на Херкулес и той го убил. Кравите били червени на цвят. В град Агирия Херкулес направил светилище на Герион [4]. След като докарал кравите до Микена, Евристей ги принесъл в жертва на Хера.

В литературата[редактиране | edit source]

На Герион е посветена поемата на Стезихор "Герионеида". Възхваляван е от Пиндар [5]. Действащо лице от трагедията на Никомах "Герион", комедията на Ефип "Герион" [6].

Бокачо в своята "Генеалогия на боговете" (I, 21) разказва, че "царуващия на Балеарските острови Герион с кротко лице и ласкави думи успокоявал всички гости, а след това убивал доверилите му се". Данте в "Божествена комедия" описва Герион като крилато чудовище с опашка на скорпион и лице на честен човек. Според него живее на скалите между седмия и осмия кръг на ада (олицетворяващи съответно насилието и измамата).[7]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Хезиод, "Теогония" 287-290. 979-983; Стезихор, Герионеида, фр.184
  2. Стезихор, Герионеида, фр.229
  3. Есхил, Хераклиди, фр.74 Радт
  4. Диодор Сицилийски, Историческа библиотека IV 24, 3
  5. Пиндар, фр.81 Бергк
  6. Афиней, Пир на мъдреците VIII 37, 346f
  7. Данте, "Божествена комедия", края на песен 16-началото на 17

Вижте също[редактиране | edit source]


12-те подвига на Херакъл, древногръцка митология

Немейски лъв, Лернейска хидра, Стимфалийски птици, Керинейска кошута, Еримантски глиган, Авгиеви обори, Критски бик, Конете на Диомед, Поясът на Хиполита, Кравите на Герион, Цербер, Ябълките на Хесперидите