Герлово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герлово — изглед над село Тушовица

Герлово (или Герилово) е хълмиста котловина и историко-географска област в Източния Предбалкан, в Търговишка, Шуменска и Сливенска области. Към края на 16 век областта се нарича Герилово. Името вероятно е от тракийски произход и се дължи на коритообразната форма на долината.

Географска характеристика[редактиране | edit source]

Котловината е разположена между Котленската и Върбишката планина на юг, Лиса планина на запад, Преславска планина на север и Драгоевска планина на североизток. На изток чрез нисък вододел се свързва с Ришката котловина. Площта на областта е около 650 km³ с дължина 30-35 km и широчина 10-20 km[1]. Надморската ѝ височина е от 250-280 м до 400 m.

Byala reka 2.jpg
Герлово предлага добри условия за почивка и туризъм

Герлово представлява дълбоко разчленена от плоски моноклинални ридове коритообразна долина, разполжена в посока запад-изток. Изградена е върху глинесто-песъчливи долнокредни седименти. Основна речна артерия е река Голяма Камчия (Тича), заедно със своите притоци: Драгановска река (ляв), Герила и Елешница (десни). Голяма Камчия притича през цялата котловина от югозапад на североизток, като преди да я напусне преминава през лежащия в Герлово голям язовир "Тича". В областта има и множество микроязовири ("Красноселци", "Вардун", "Черковна", "Станянци", "Нова Бяла река" и др.). Климатът е умерено-континентален. Почвите са сиви горски, силно еродирани. Естествената растителност е антропогенно променена.

История[редактиране | edit source]

Възрожденската църква „Св. Димитър Солунски“ във Върбица

На юг от днешният град Върбица се е намирал красив крепостен град на име Герилград. Последният му владетел бил войводата Герил. Според изследванията на Минко Пенков, старши научен сътрудник при Окръжния исторически музей в Шумен, турците са превзели града след продължителна обсада. Разорили го и осквернили светините му. Част от населението му избягало, а друга част били избити. Оцелелите основали ново селище и го нарекли Герилово на името на войводата. Съществуването му се потвърждава в Годишника на Дунавския вилает (Салнамето), издаден през 1874 година. В него се съобщава, че през 18 век срещу името му е отбелязано: „изчезнало“. Това документирано свидетелство съвпада с местното предание за ислямизирането му. Историкът изследовател потвърждава преданието с думите: „Жителите му отказали да приемат исляма“. Много християни от Герилово предпочели мъченическата смърт, но не дали християнската си вяра. Клането е било масово, за да изчезне от лицето на земята това село. Броят на мъчениците следователно не бил малък[2].

Установено е, че турскоезичното население в Герлово представлява потурчени и ислямизирани българи. В северната част на тая последна област потурчването е било завършено навярно в 18 век, като за това свидетелствува не само нейната топонимия и много чисто български остатъци в говора на местното туркоезично население, но и запазени сред тях български фамилии имена[3].

Селища[редактиране | edit source]

В административно отношение по-голяма част от областта попада в областите Търговище (западната част) и Шумен (източната част) и малка част в Област Сливен.

Население[редактиране | edit source]

Мнозинството от населението са турскоговорящи. В почти всички села са предимно мюсюлмани, в южните части се срещат и големи алевитски общости. Интересен е антропологическия тип на мнозинството от населението.

През втората половина на 20 век тук се преселват и помашки семейства от района на общините Велинград и Якоруда. Например през периода от 1962–1982 година от село Бел камен са се преселили семейства в селата Маломир и Нова Бяла река.

Транспорт[редактиране | edit source]

През историко-географската област Герлово преминават участъци от 3 пътя от Държавната пътна мрежа:

  • От север на юг, през средата на котловината, на протежение от 24,5 км — участък от първокласен път № 7 СилистраШуменЯмбол — ГКПП "Лесово".
  • От изток на запад, през средата на котловината, на протежение от 17,7 км — участък от третокласен път № 704 МенгишевоОмуртаг.
  • От изток на запад, в южната част на котловината, на протежение от 21,2 км — участък от третокласен път № 706 МенгишевоЯблановоТича.

Други[редактиране | edit source]

Герловски бряг на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на областта Герлово.[4]

Топографска карта[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Голяма енциклопедия България“, БАН, том 4 (БЪЛ-ГЪР), ИК "Труд", София 2011, ISBN 978-954-8104-26-5
  2. http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=23358&edition_id=359&format=html
  3. http://www.kroraina.com/knigi/pm3/pm_seldzhuci_6_3.htm
  4. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Gerlovo Beach.