Герман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Герман.

Герман
German-Bulgaria-mayors-office.jpg
България
Red pog.png
Герман
Област София
Red pog.png
Герман
Общи данни
Население 2 489 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 16,788 km²
Надм. височина 639 m
Пощ. код 1186
Тел. код 02992
МПС код С, СА (А, ААВ, АВС)
ЕКАТТЕ 14831
Администрация
Държава България
Област София
Община
   - кмет
Столична
Йорданка Фандъкова
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Герман
Божидар Зашев
(ГЕРБ)

Герман е село в Западна България. То се намира в район „Панчарево“ на Столична община, Област София.

Произход на името[редактиране | edit source]

Герман е разпространен топоним в българската езиковя територия. Смята се, че името на с. Герман е възможно да идва от тракийската дума "герма", която означава "топъл извор", по топлите извори, намиращи се на юг от селото. Паралелни имена можем да намерим и в други части на Западна България, като римското име на Сапарева баня - Германея, и името на река Джерман. Други хипотези са за произход свързан със западноевропейски етноними или със св. Герман. Популярна хипотеза е, че селището е кръстено на името на езическо божество, почитането е преминало като български фолклорен ритуал и в християнската епоха, което усмирявало природните бури и стихии. Неговото име също било Герман. Има и обичай, запазен и до днес, наречен "германе", който е свързан с измолването на дъжд от небето. Песента, която се пее, е следната:

Пеперуда, пеперуда
от орало на копало.
Дай боже дъжд!

География[редактиране | edit source]

Село Герман е разположено на десния бряг на р. Искър, там където реката напуска дефилето при с. Панчарево и навлиза в Софийското поле. То отстои на 11,5 км югоизточно от центъра на София и на 4 км източно от ж.к. "Младост". Землището му граничи на изток с това на Лозен, на запад с р. Искър и бившето землище на Горубляне, на юг с Панчаревското езеро и землищата на селата Кокаляне и Панчарево и на север с Цариградско шосе и царския дворец "Врана" (Чифлик Чардаклия).

Землището е дълго от север към юг около 8 км и широко от изток към запад около 4 км. Първата част от землището - северната част, с площ около 9 хил. декара е равна, с черноземна и глинесто-песъчлива плодородна почва. Там са нивите, ливадите, овощните и зеленчуковите градини на селото. Втората част - средната, е хълмиста с много долове, поляни, пасбища, ниви и ливади. Третата част на землището - южната, е планинска и е покрита с дъбови, букови, габърови и лескови гори. Из нея има много горски ливади и пасища.

Землището е разделено на много местности. Имената им са следните: Ливадето, Барата, Могилите, Калето, Бачовица, Габеро, Шамако, Смърдльо, Лаго, Бустаньете, Керемидница, Ридо, Лозето, Манастирска кория, Манастирски шамак, Солена вода, Гървилички дол, Бегличка лагуна, Водни дол, Бабина Могила, Пейова стрън, Дупките, Земнико, Фармазоница, Тойкини ливади, Томова сея, Мурджовица, Пункьовица, Бранов кладенец, Белата земя, Голи рид, Голио рид, Трабежо, Царева кория, Страньето, Мариова могила, Просеченик, Свинички дол, Урнова падина, Аламаново гуно, Бачуло, Усоето, Страноев гьол, Гатев гьол, Арнаутска ливада, Копчилийски рид, Манафино, Сличищата, Беликови могили, Бабин дол, Кютуко, Гражданье, Фетишица и Гарван камик.

Село Герман има продълговата форма, къщите му са разположени от двете страни на главната улица "Патриарх Герман", която при изхода от селото пресича околовръстния път, минава през м. "Царска Кория" и "Ливагето" и се съединява с Цариградско шосе.

Герман има 3 махали:

  • Горна ма'ала: В нея се намират сградите на 84 ОУ "Васил Левски, църквата "Св. Никола Летни", читалището "Иван Рилски" и сградата на кметството;
  • Средна ма'ала: Тук се намират градинката и недействащата чешма "Чучуро".;
  • Долна ма'ала: Площад Юрто.

История[редактиране | edit source]

Паметникът на падналите през войните жители на село Герман.

Герман е старо селище. В средновековните документи е означено като крепост.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Германският манастир е най-старият манастир в Софийската Света гора, строен е през 10 век, и носи името на българския светец Иван Рилски. Легендата разказва, че Иван Рилски ожаднял докато минавал през Лозенската планина. Затова се спрял да си отдъхне, погледнал към небето и се помолил за вода. Желанието му се изпълнило и изпод земята бликнала вода. Така се родил животворният извор, намиращ се в двора на светата обител.

През 1928 г. бъдещият български екзарх Стефан дарява Германският манастир на Ефория „Зограф" и по решение на Софийския епархийски съвет той е отреден за подворие на българския Зографски манастир „Св. вмчк. Георги Победоносец". В него се подготвяли монаси за служба в Атон. Днес в манастира отсядат атонски монаси.[1]

Пътят до манастира е доста дълъг, затова много хора отиващи там се отбиват да поседнат под сянката на манастирската лоза. Също както изворчето, така и лозницата си има своя легенда, свързана с големия български поет Елин Пелин, творил под нейната сянка. Тук, в Германския манастир, се е родила неговата всеизвестна творба "Под манастирската лоза".

Но разбира се ролята на светата обител в историята на България не свършва тук. Ктитори на манастира са били цар Фердинанд I и цар Борис III. В черквата на манастира, ден преди Сръбско-българската война са били осветени бойните знамена, с които българската армия тръгва на бой срещу сърбите. И както свидетелстват старите ръкописи, нито едно знаме не е попаднало във вражески ръце.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • 24 май - събор в село Герман

Местен диалект[редактиране | edit source]

Говорът на хората от с. Герман е спадал към западните български говори и с точност към Шопския/ Софийския - "Ъ" говор", като към днешна дата повечето от жителите използват повсеместно говоримия български език!

Примери:

  • Немой да окаш! - Недей да викаш!
  • Чидем у градо! - Ще ходя в града!
  • Цетата сядоа мачката — Кучетата нападнаха котката
  • Он сака да прерипне дуваро — Той иска да прескочи оградата
  • Ората че зинат връз них — Хората ще викнат срещу тях
  • Разшетари низсело возсело — Скита по селото
  • Арни ли сте? - Добре ли сте?
  • Оти си наврел кошулята на опако? - Защо си си облякъл ризата на обратно?
  • Оти забуварих! - Защото забравих!
  • Що чиниш? - Какво правиш?
  • Е,па? - Ами?

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=sofia_diocese_monasteries_23.xml

Външни препратки[редактиране | edit source]