Германос Каравангелис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Германос Каравангелис
костурски митрополит
Германос Каравангелис 
Роден:
Починал:

Германос Каравангелис (на гръцки: Γερμανός Καραβαγγέλης) е виден гръцки духовник, костурски митрополит и основен двигател на Гръцката въоръжена пропаганда в Западна Македония.

Съдържание

[редактиране] Биография

[редактиране] Ранни години

Роден е под името Стилианос Каравангелис (Στυλιανός Καραβαγγέλης) в село Стипси на остров Лесбос в 1866 година, но в 1868 година семейството му се мести в Адрамити в Мала Азия, където той израства. В 1888 година завършва семинарията в Халки, хиротонисан е за дякон под името Германос и заминава да учи теология и философия в Лайпциг и Бон. В 1891 година се връща в Константинопол и започва да преподава в училището в Халки. След четири години става епископ на Пера и работи за неутрализирането на френската католическа пропаганда в района.

[редактиране] Костурски митрополит

Каравангелис с турски офицери. Снимка на Леонидас Папазоглу.

В 1900 година Каравангелис става патриаршески митрополит в западномакедонския град Костур. Каравангелис става основен оргинизатор на Гръцката въоръжена пропаганда в Костур, като сътрудничи активно с гръцкия Македонски комитет, начело с Павлос Мелас, Йон Драгумис и Ламброс Коромилас. Каравангелис организира посрещането в Костурско на първите гръцки чети, съставени от гръцки военни, и привлича с пари някои дейци на ВМОРО в Костурско и Леринско като Коте Христов, Вангел Георгиев, Геле Търсиянски и Павел Киров и с тяхна помощ организира местни гъркомански чети. Каравангелис посочва за унищожение около 30 села в Костурско като Апоскеп, Бобища, Българска Блаца, Вишени, Дреновени, Загоричани, Дъмбени, Косинец, Мокрени, Орман, Смърдеш и други. За постигане на тази цел той казва на своите агенти

Всяка постъпка, без оглед от характера на деянието, предварително е благословена от Бога

.

В помощ на гръцките интереси естествен съюзник са турската армия и администрация. Пред британския журналист Хенри Брайлсфорд Каравангелис заявява, че

съюзът с турците е само временен. Ще дойде великият ден, когато елинизмът ще предяви своите права. Но е необходимо първо да се смажат българите.[1]

Германос Каравангелис по-късно отрича да е говорил за това с Брайлсфорд и го нарича „враг на гърците“[2].

Германос Каравангелис директно координира действията си с турските офицери и организира съвместни акции срещу ВМОРО. На 10 август 1902 година той пише послание до Солунския митрополит:

Текст от Алманах Македония:„Костурскиятъ гръцки митрополитъ, каймакаминътъ и воен. комендантъ при топа, насоченъ срещу български села“.
Турският всеобщ главатар Несат паша чрез моите разузнавачи поиска да узнае моето мнение за изпращане на поделение да прогони българските шайки. Отговорих му, за да се унищожат българските шайки, ще трябва в една нощ да се обсадят поне 40 села и да се хванат живи всички членове на шайките. Изпратих и каталог на тези села. Разбрах от каймакамина, че предстои пристигането на войскова сила от 1000 войници с цел да подгонят Комитета... след няколко дни ще имаме чудесно разтрисане из селата.[3]
Бюст на Каравангелис в Солун.

С пари и насилие Каравангелис се опитва да спре преминаването на българските села в Костурско към Българската екзархия. По време на потушаването на Илинденско-Преображенското въстание Каравангелис присъства на опожаряването на селата Българска Блаца, Черешница и Вишени, като лично настоява за убийството на по-видните българи. Заедно с подпомагащата османците чета на Вангел Георгиев, Каравангелис придружава османските потери и предлага на заплашените от опожаряване села ходатайство срещу минаване под лоното на Патриаршията[4]:

Откажете се от анатемосаната Екзархия и се завърнете в светото лоно на Светата Ортодоксална църква, ако не искате да изгорите живи като мишки в кафез.

По този начин около 140 села са били принудени да признаят своя „елински произход“. Същите тези села, след като им е дадена султанска амнистия по настояване на Великите сили, отново масово и писмено се приобщават към Българската екзархия.[5]

В 1903 година Каравангелис плаща 50 лири на Коте Христов да убие войводата Лазар Поптрайков и окачва снимка на отрязаната му глава в кабинета си. Признава това в спомените си[6], но го отрича пред британски журналист[7]. Каравангелис е и организатор на кървавата сватба в село Зелениче и клането в Загоричани[8].

[редактиране] По-късна дейност

Статуя на Каравангелис в Костур.

Заради почти откритата ревоюлюционна дейност в 1907 година Патриаршията е принудена да отзове Каравангелис от Костур и го изпраща като митрополит в Амасия. В 1914 година Каравангелис успява да спре настаняването на турски бежанци в гръцките села в Понт, а в 1916 година спасява град Самсун от опожаряване. По време на арменския геноцид се опитва да помога на арменското население. В 1917 година е арестуван от турските власти, а по време на Гръцко-турската война е осъден на смърт, но е спасен от Патриаршията като е назначен за Янински митрополит. В 1913 и в 1921 година е сред кандидате за патриаршеския престол, а в 1923 година е предложен за архиепископ на Гърция, но не е избран. В 1924 година е назначен за Унгарски митрополит и екзарх на Централна Европа със седалище във Виена.

Умира във Виена в 1935 година. В 1959 година костите му са пренесени в Костур. Днес в Гърция Каравангелис е смятан за национален герой.

[редактиране] Източници

Открийте още информация за Германос Каравангелис в нашите сродни проекти:

Wikisource-logo.png Уикиизточник
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)

[редактиране] Бележки

  1. Brailsford, Henry N. Macedonia: Its Races and Their Future, Methuen & Co., London, 1906, p.194.
  2. Upward, Allen. The East End of Europe: The report of an unofficial mission to the European provinces, London, J. Murray, 1908, стр.102-103.
  3. Тзавелла, Христофор, „Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски“, Македония прес, София 2003 г., стр. 33-34
  4. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр.44-45.
  5. Тзавелла, Христофор, „Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски“, Македония прес, София 2003 г., стр.27-28
  6. Каравангелис, Германос. „Македонската борба (спомени)“, в: Васил Чекаларов, Дневник 1901-1903 г., Съставителство Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр.344
  7. Upward, Allen. The East End of Europe: The report of an unofficial mission to the European provinces, London, J. Murray, 1908, стр.103-4.
  8. Каравангелис, Германос, „МАКЕДОНСКАТА БОРБА (СПОМЕНИ)“, приложение към „ВАСИЛ ЧЕКАЛАРОВ, ДНЕВНИК 1901-1903 г.“, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001 г., стр.359
Атанасиос костурски митрополит
(1900 – 1908)
Йоаким
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици