Германска колониална империя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Флаг на Германските колонии
Германската колониална империя през 1914 г. преди Първата световна война

Германската колониална империя е отвъдморска територия, формирана в късния 19-ти век като част от Германската империя. В предишните векове има краткотрайни колониални усилия от индивидуални германски държави, но колониалните усилия на Имперска Германия започват през 1884 г. Въпреки че повечето африкански и тихоокеански колонии на Германия са окупирани от враговете на Германия в първите седмици на Първата световна война, Германската колониална империи официално се прекратява с ефективната дата на Версайския договор от 10 януари 1920 г. след войната.

Германското обединение[редактиране | edit source]

Грос Фридрихсбург, бранденбургска колония в съвременна Гана, 1683-1717

До обединението германските държави не са могли да се концентрират върху развитието на флота и това по съществото си изключва германското участие в по ранни колониални надпревари за далечни колониални територии — тяхното така наречено "място под слънцето" Съдбата на Германия е да догонва. Германските държави до 1870 г. са запазили отделни политически структури и цели, и германската външна политика до и включително епохата на Ото фон Бисмарк се концентрира върху разрешаването на „Германския въпрос“ в Европа и осигуряването на германските интереси на континента.

От друга страна германците имат традиции на външна презокеанска търговия, датиращи до Лигата на Ханзата; съществува традиция на германска емиграция (на изток към Русия и Трансилвания и на запад към Америка) и северногерманските търговци изразяват интерес към отвъдморски ангажименти. Над всичко републиките от Ханзата Хамбург и Бремен изпращат търговци по земното кълбо. Тези търговски постове се държат като успешни Privatkolonisatoren (независими колонизатори) и сключват договори и закупуване на земя в Африка и Тихия океан с вождове и други племенни водачи. Тези ранни споразумения с местни представители обаче в последствие формират основата за анексиращи договори, дипломатическа поддръжка и военна подкрепа от Германската империя.

Надпреварата за колонии[редактиране | edit source]

Kladderadatschкарикатура 1884. Бисмарк е щастлив други нации да са заети „там долу“

Мнозина германци в късния 19-ти век гледат на колониалните придобивки като на истински показател за придобиване на статут на нация. Общественото мнение достига до разбирането, че престижните африкански и тихоокеански колонии вървят ръка за ръка с мечтите за Флот за открито море. И двата стремежа се превръщат в реалност, подхранвани от преса, изпълнена с Kolonialfreunde  (поддръжници на колониални придобивки) и от многочислени географски асоциации и колониални дружества. Бисмарк и много депутати в Райхстага нямат интерес към колониални завоевания с цел само да се придобият квадратни километри територия.

По същество колониалните мотиви на Бисмарк са неясни, тъй като той многократно е казвал „... Аз не съм човек за колонии" и „останал така презрителен към колониални мечти както винаги." През 1884 г. обаче той се съгласява на придобиването на колонии от Германската империя, за да защитава търговията, да осигури суровини и експортни пазари и за да използва възможности за капиталови инвестиции, сред други причини. През следващата година Бисмарк се отърсва от личното си участие, когато "той изоставя колониалния си напън така внезапно и случайно, както го е започнал" сякаш е допуснал грешка в преценката, която може да обърка същността на неговите по-значими политики.  „Наистина, през 1889 г., [Бисмарк] се опитва да даде Германска Югозападна Африка на британците. Тя е, той казва, бреме и разход с които би искал да натовари някой друг.“

Германски колониализъм[редактиране | edit source]

Придобиване на земя от компанията и попечителство[редактиране | edit source]

Издигането на германския империализъм и колониализъм съвпада с късните етапи на „надпреварата за Африка“, по време на която предприемчиви германци, а не правителствени организации, се състезават с други вече установени колонии и колониалистки предприемачи. Когато германците се присъединяват към състезанието за последните некартографирани територии в Африка и Тихия океан, които не са все още поделени, в състезанието за колонии участват всички големи европейски нации и няколко по-малки.

Германското усилие включва първите търговски предприятия през 1850-те и 1860-те години в Западна Африка, Източна Африка, островите Самоа и неизследваната суша в североизточната четвърт на Нова Гвинея с близките острови. Германски търговци започват да се установяват в африканската камерунска делта и брега на материка срещу Занзибар. В Апия и селищата Финскхафен, Симсонхафен и островите Ной Померн и Ной Мекленбург, търговски компании, усилени с кредит започват експанзията в крайбрежната територия. В Карибско море Германия се опитва да установи Германската Карибска колония в близост до територии, заети от холандците, но това продължава само за кратък период през 1888 г. Следват големи придобивки на африканския континент — най-вече в ущърб на местните жители. В Източна Африка империалистът и „мъж на действието“ Карл Петерс натрупва огромни парчета парцели земя за своята колонизационна група, "излизайки от гората с X-знаци [поставени от неграмотни племенни вождове] на документи ... за над 60 хиляди квадратни мили от континенталния имот на Занзибарския султанат." Такива изследователски мисии изискват мерки за сигурност, които може да се разрешат с малки, частни, въоръжени контингенти, набрани главно в Судан и водени от авантюристичен бивш военен персонал от по-нисши чинове. Бруталността, обесванията и бичувания преобладават по време на тези експедиции с цел завземане на земя под контрола на Петерс, както и други, тъй като никой „не държи монопол на малтретирането на африканци.“

След привличането на Бисмарк към колониалната идея до 1884, той предпочита управление на земята от чартърна компания, а не от колониално правителство по финансови съображения. Въпреки че процъфтява култивацията на умерената зона, честите провали на тропическите предприятия допринася за промяна на виждането на Бисмарк. Той неохотно се съгласява с молби да помогне за разправа с бунтове и въоръжени враждебни действия от често могъщи управители, чиито доходоносни робски дейности изглеждат заплашени. Германските местни военни сили първоначално се заемат с десетки наказателни експедиции за задържане и наказване на въстанически водачи и техните последователи, понякога с британска помощ. Авторът Чарлс Милър предлага теорията, че германците са имали пречката да се опитват да колонизират африкански райони, обитавани от агресивни племена, докато техните колониални съседи имат досег с по-покорни народи. По това време германската склонност да предпочитат силата пред търпението допринася за продължителни безредици. Няколко от африканските колонии остават бурета с барут през цялата тази фаза (и отвъд нея). Преминаването към официално приемане на колониализма и към колониално правителство става по време на последната четвърт от управлението на Бисмарк.

Колониални правителства[редактиране | edit source]

Того 1904: пътят към двореца на губернатора
Хендрик Уитбуи вдига тост с германския губернатор на Югозападна Африка Теодор Лойтвайн

Наследникът на Бисмарк през 1890 г., Лео фон Каприви, е склонен да поддържа колониалното бреме на това, което вече съществува, но се противопоставя на нови начинания. Други, които следват, особено Бернхард фон Бюлов, като външен министър и канцлер, одобряват придобиването на колонии в Тихия океан и осигуряват значителни средства за подпомагане на съществуващите протекторати за наемане на администратори, търговски агенти, топографи, местни „пазители на мира“ и събирачи на данъци. Кайзер Вилхелм II разбира и съжалява за позицията на страната си като колониални последователи, а не лидери. В интервю със Сесил Роудс през март 1899 той заявява дилемата ясно; „... Германия е започнала колониалното си предприятие много късно и следователно има недостатъка да намери всички желани места вече окупирани.“

Въпреки това, Германия създава отвъдморска империя в Африка и Тихия океан (вижте Списък на бившите германски колонии) в последните десетилетия на 19-ти век; „създаването на германската колониална империя произлиза с минимални търкане“. В резюме, придобивките и разширението на колониите се постигат по различни начини, но основно чрез търговска доминация и претексти, които винаги са икономически. Споразумения и договори с други колониални сили или интереси последват, и покупки на земя или островни групи. Само Тоголанд и Германска Самоа става печеливши и самостоятелни, бюджетът на колониите като цяло показва нетна фискална загуба за империята. Въпреки това лидерите в Берлин посвещават нацията на финансова подкрепа, поддръжка, развитие и отбрана на тези владения.

Германско колониално население[редактиране | edit source]

Колониите са предимно търговски и плантационни региони и не привличат голям брой германски заселници. Мнозинството от германските емигранти избират Северна Америка като своя цел, а не колониите – от 1,085,124 емигранти между 1887 и 1906, 1,007,574 отиват в Съединените щати. Когато имперското правителство кани 22 000 войници, мобилизирани да потушат племето хереро да се заселят в Германска Югозападна Африка и предлага финансова помощ, само 5% приемат.

Германското колониално население наброява 5,125 през 1903 и около 23,500 през 1913 г. Германското колониално население от преди Първата световна война се състои от 19,696 германци в Африка и тихоокеанските колонии през 1913 г., включително повече от 3,000 полицаи и войници и 3806 в Кяучоу (1910), включително 2275 флотски и военен персонал. В Африка (1913), 12 292 германци живеят в Югозападна Африка, 4,107 в Германска Източна Африка и 1643 в Германски Камерун. В Тихоокеанските колонии (1913) живеят общо 1645 германци.

След Първата световна война, военните и „нежеланите лица“ са изгонени от германските протекторати. През 1934 г. бившите колонии се обитават от 16 774 германци, от които около 12 000 живеят в бившата Югозападна африканска колония. Щом новите собсвеници на колонията отново позволяват имиграция от Германия, броят нараства през следващите години над общия брой от преди Първата световна война.

Медицина и наука[редактиране | edit source]

В своите афркански и южноморски колонии Германия установява биологични и земеделски станции. Специалисти и понякога посещаващи университетски групи извършват почвени анализи, развиват растителни хибриди, екпериментират с торове, изучават растителни вредители и провеждат курсове по агрономия за заселници и местни жители и извършват редица други задачи. Успешни германски плантационни оператори осъзнават ползите от систематичното научно почване и основават и поддържат свои собствени станции със собствен персонал, който по-нататък се ангажира в изследване и документация на местната фауна и флора.

Проучвания от бактериолозите Роберт Кох и Паул Ехрлих и други учени е финансиран от имперската хазна и е свободно споделян с други нации. Повече от три милиона африканци са ваксинирани против едра шарка. Лекари от целия свят е възползват от пионерската работа в тропичните болести и германските фармацевтични открития „стават стандартна терапия за сънна болест и повтаряша се треска. Само на основата на постиженията в медицината и земеделието, германското присъствие [в Африка] изглеждаше повече от основателно.“

Загуба през Първата световна война[редактиране | edit source]

Декември 1914: Австрийски лейтенант бомбардира Южноафрикански военен лагер при железопътната станция Чаукаиб, Германска Югозападна Африка

В годините преди избухването на Първата световна война, Британските колониални офицери гледат на германците като недостатъчно „колониално пригодени“, но “чието колониално управление въпреки това превъзхожда управленито на други европейски държави.” Англо-германските колониални проблеми в десетилетието преди 1914 са малки и двете империи възприемат помирителни отношения. Външният министър сър Едуард Грей, считан все още за умерен през 1911 г., е склонен да „изучава картата на Африка в про-германски дух“. Великобритания признава, че Германия има малко ценни за придобиване териториални транзакции, но съветите към Грей и министър-председателя Аскуит се втвърдяват до началото на 1914 г. „за спиране на тенденцията на това, което съветниците считат за вземане от Германия и даване от Великобритания.“

Убийството на Хабсбургския ерцхерцог „подхлъзва“ Европейските нации, както пише Дейвид Лойд Джордж, „през ръба във врящия казан на войната.“ На 5 август 1914 г. Великобритания решава да пренесе борбата в Африка и Тихия океан, започвайки колониални кампании с флотска мощ и жива сила от доминионите за покоряване на протекторатите на Германия.

В Британската империя и в Съединените щати има страх, че Германия ще „направи заявка за световна хегемония“. До края на 1916 г. всички германски колонии, с изключение на тази в Източна Африка са се предали на големи нахлуващи войски. Източна Африка е окупирана две години по-късно и германското знаме изчезва от Африка.

Конфискация[редактиране | edit source]

Отвъдморската империя на Германия е разпусната след поражението на Германия през Първата световна война. С Версайския договор, член 22, германските колонии се разделят между Белгия, Обединеното кралство и определени Британски доминиони, Франция и Япония с решителността да не ги видят върнати на Германия – гаранция осигурена от член 19.

В Африка Великобритания и Франция разделят Германски Камерун и Тоголанд. Белгия получава Руанда-Урунди в северозападна Германска Източна Африка, Великобритания получава най-голямата територия от тази колония, придобивайки по този начин ‘липсващата връзка’ във веригата британски владения от Южна Африка до Египет (Кейп до Кайро), Португалия получава Триъгълника Кионга, част от Германска Източна Африка. Германска Югозападна Африка е анексирана от Южна Африка.

В Тихия океан Япония придобива германските острови на север от екватора (Маршаловите острови, Каролинските острови, Марианските острови, островите Палау) и Кяучоу в Китай. Германска Самоа е предадена на Нова Зеландия, Германска Нова Гвинея, Архопелагът Бисмарк и Науру на Австралия.

Вижте също[редактиране | edit source]

WP-TranslationProject TwoFlags.svgТази статия включва текст, преведен от статията „German colonial empire“ в Уикипедия на английски (автори).