Германска революция от 1918-19

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ноемврийската революция в Германия, 1918

Ноемврийската революция, избухнала в края на Първата световна война, води до сваляне на конституционната монархия и установяване на парламентарна република в Германия. Ноемврийската революция започва на 3 ноември 1918 г. с въоръжено въстание на моряците в Кил. Тя преминава в 3 фази :

  • I фаза : От началото на революцията до създаване на правителство на Народните пълномощници на Фридрих Еберт на 10 ноември 1918.
  • II фаза: Завършва с първия конгрес на Съветите в Германия проведен в средата на декември 1918.
  • III фаза: Тя се отъждествява с Януарско въстание в Германия 1919 ръководено от социалдемократическия съюз "Спартак".

След 10 ноември 1918 в Германия се очертават две тенденции за развитие на събитията. Прерастване на т.нар. буржоазно-демократична революция в такава от типа на Октомврийската революция в Русия, или стабилизиране на буржоазната република. В публичното пространство тези възможности получават своето отражение съответно в болшевишкия лозунг "цялата власт на съветите" или "свикване на национално учредително събрание". Зад първата възможност стоят представителите на съюза "Спартак", а втората възможност е подкрепяна от социалдемократическа партия и по-голяма част от германските собственици. Германските работодатели са принудени да направят редица отстъпки пред работещите като 8-часов работен ден, признаване правото на профсъюзите да представляват работниците, създаване на система от трудови договори. В крайна сметка на 15 ноември 1918 се сключва споразумение между двете страни. Германия не тръгва по стъпките на Октомврийската революция.

От 16 до 21 декември 1918 се провежда първият конгрес на съветите, който гласува за прехвърляне на цялата изпълнителна и законодателна власт в ръцете на Съвета на народните пълномощници, като приема решение за свикване на национално учредително събрание. На 6 февруари 1919 във Ваймар е свикано такова събрание, което в обстановка на силно политическо и социално напрежение на 31 юли с.г. приема конституция, която влиза в сила на 11 август 1919 г. Ваймарската конституция отразява актуалното разположение и съотношение на силите и е естествена стъпка по пътя на демократизиране на отношенията в страната.

Вижте също[редактиране | edit source]