Германски въпрос
Германският въпрос (на немски: Deutsche Frage) е един от най-важните геополитически проблеми на Европа, а и в света през XIX-XX век. Засяга в основата си въпросите за политическия статус и граници на Германия и в Германия, които са съществували под различни форми, и които въпроси се обострят след края Свещената Римска империя през 1806 г. Решаването на германския въпрос преминава през двете обединения на Германия през 1871 и 1990 г.
След неуспешната за Руската империя Кримска война, руската геополитика променя фундаментално концепцията си. Целта е да се извадят от строя всички преки руски противници, както и подкрепящите ги велики сили. В Централна Европа Цар Освободител и руската външна политика залагат на обединението на Германия под егидата на Прусия в противовес на Австро-Унгария. Същевременно това обединение минава през успешното отразяване на френския шовинизъм във Френско-пруската война и разгрома на бонапартистите подкрепящи Френската империя и експанзионизъм. За целта Русия оказва дискретна логистична подкрепа за провежданата политика от Бисмарк.
Версайският договор освен, че залага капана на нови бъдещи конфликти премахва и монархията в Германия. Ваймарската република и конституция се оказват институтоционално неспособни да разрешат наново възкресения германски въпрос и логично се стига до установяването на Трети Райх през 30-те години на 20 век. Следва Втората световна война с още по-жестоко парчетосване (вече и по идеологически съображения) на Германия, като с падането на Берлинската стена в края на 1989 година отново става възможно обединението на германската нация през 1990 година.
Източници [редактиране]
- Сбогуване със стария ред. Обединението на Германия. Преломните промени на Изток.
- „Пролетта на народите” в германските държави 1848
- Германия и Германският въпрос след края на Втората световна война до началото на 50-те години. Берлинска криза 1948 – 1949 г.
