Герман (дем Синтика)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Герман (Ном Сяр))
Вижте пояснителната страница за други значения на Герман.
Герман
Σχιστόλιθος
— село —
Гърция
41.2719° с. ш. 23.407° и. д.
Герман
Централна Македония
41.2719° с. ш. 23.407° и. д.
Герман
Сярско
41.2719° с. ш. 23.407° и. д.
Герман
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСинтика
Географска областМървашко
Надм. височина187 m
Население18 души (2001)

Гѐрман (на гръцки: Σχιστόλιθος, Схистолитос, до 1927 година Γέρμανι, Германи[1]) е село в Гърция, в дем Синтика област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Герман е най-западното село в историко-географската област Мървашко, разположено по долината на река Белица (на гръцки Крусовитис). Намира се на височина на 4 километра североизточно от демовия център град Валовища (Сидирокастро). Землището на селото е осеяно с пещери.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според българския езиковед Йордан Н. Иванов, името на селото има вероятно тракийски произход и е образувано от прилагателното *gwhermo - ′горещ′. На 2 километра западно от селото при някогашния чифлик Пулево има минерални извори, които до възникването на чифлигарското селище са били в землището на Герман.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Село Герман е селище с древна история. За първи път се споменава в османски източник от втората половина на 15 и началото на XVI век под днешното си име Герман със 70 регистрирани лица, глави на домакинства[3]

До средата на XIX век Герман е един от центровете на железодобивната индустрия в областта Мървашко. До същото време на река Белица, източно от селото е фунционирал един самоков. Местното име Мадането, свидетелства, че в землището на селото е имало и железообработване.[4]

През XIX век е чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Герман (Guërman) е посочено като село с 85 домакинства и 300 жители българи.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„ Герман, село на разстояние 3/4 час към СИ от Валовища. Планинско място; няколко градини с овощия и нивя по Белица. В черквата и училището четат смесено; има до 40 ученика. 60 къщи българе.[6] “

Съгласно статистическите изследвания на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година селото брои 590 жители, всичките българи-християни.[7]

По-голямата част от населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Герман се състои от 640 жители, от които 600 българи екзархисти и 40 българи патриаршисти гъркомани. В селото функционира едно българско начално училище с един учител и 16 ученици.[8]

Село Герман е освободено от османска власт през 1912 година по време на Балканската война. При избухването на войната дванадесет души от Герман са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Междусъюзническата война в 1913 година селото е разорено и опожарено от гръцката армия, а част от населението му е избито.[10] След войната то попада в пределете на Гърция. Към 1918 година селото брои 150 къщи с около 1000 жители.[4] През същата година местното население се изселва в България. Най-компактни групи гѐрманци се установяват в Петрич и района, Мелник и района, Сандански и други.[11]

На мястото на изселилите се българи са заселени гърци-бежанци от Мала Азия. Според преброяването от 1928 година Герман е изцяло бежанско село с 29 бежански семейства със 121 души.[12]

През 1927 година селото е прекръстено от гръцките власти на Схистолитос.[13]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Свидетелство за участие в Македоно-одринското опълчение на Павел Георгиев от Герман
Родени в Герман
  • Андрея Сотиров (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Крум Пчелински, Трета рота на Петнадесета щипска дружина[14]
  • Георги Апостолов, македоно-одрински опълченец, 30-годипен, земеделец, четата на Георги Занков, Първа рота на Четвърта битолска дружина[15]
  • Георги Иванов (? – 1913), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Пета одринска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 14 юли 1913 година[16]
  • Иван Костадинов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[17]
  • Кичо Георгиев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[18]
  • Кочо Георгиев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[19]
  • Павел Георгиев, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Единадесета сярска дружина[20]
  • Тодор Великов (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Втора рота на Четвърта битолска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 22 юни 1913 година[21]
  • Тома Иванов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[22]
  • Тома Костадинов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Пета одринска дружина[23]
  • Тома Ставрев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Четвърта рота на Четвърта битолска дружина[24]
  • Христо Атанасов, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, четата на Георги Занков, Трета рота на Четвърта битолска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година[25]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 97.
  3. ↑ .Гандев, Христо. "Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване", Наука и Изкуство, II изд., София, 1989
  4. ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 24.
  5. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 134-135.
  6. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 852.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.
  10. ↑ Иванов, Йордан. „Населението в югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско)“. София, 1917, стр.22.
  11. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 25.
  12. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  13. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 620.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 47.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 278.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 364.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 157. Вероятно идентичен с Кочо Георгиев.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 159.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 163.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 120.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 301.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 367.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 633.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 72.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Герман_(дем_Синтика)&oldid=12188456“.