Геронтокрация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Геронтокра́тията (от на гръцки: γέρων, «старец» и на гръцки: κράτος, «власт»; в буквален превод на български: власт на старците) е форма на държавно управление, при която цялата власт принадлежи на съвет на старейшините.

Терминът е въведен в правото и политиката в началото на XX век от антрополога и етнограф Уилям Риверс (en:W. H. R. Rivers) за обозначение на обществения строй сред аборигените в Австралия и Океания, където върховната власт сред разните родово-племенни общности в Пасифика е съсредоточена в "мъдрите старци".

В съвременен политически и публицистичен контекст терминът се употребява за означение на формата на управление в СССР от последните години на Леонид Брежнев (означавана и като "застой"), когато на практика цялата власт принадлежала на членовете на Политбюро на ЦК на КПСС, чиято средна възраст надхвърляла 70 години.

Исторически примери за герантократии има още от Античността със спартанската герусия и картагенската адира. Геронтократията се базира на схващането, че мъдростта за управлението трябва да се базира върху преживяното - в смисъл на емпиричен жизнен опит.

Литература[редактиране | edit source]

  • W. H. R. Rivers - Reports of the Cambridge Anthropological Expedition to Torres Straits.

Вижте също[редактиране | edit source]