Геро I (Саксонска източна марка)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Геро, картина от 1540 г.

Геро I (на немски: Gero I der Große, * 900, † 20 май 965), наричан Велики (на латински: Magnus) или Железния, е първият и единствен маркграф на Саксонската източна марка‎ от 937 до смъртта си 965 г. Марката се нарича също и Марка Геро (Marca Geronis).

Геро е син на саксонския граф Титмар († 1 юни 932) и на съпругата му Хилдегарда, снаха на граф Ервин от Мерзебург. Баща му е възпитател и довереник на Хайнрих I Птицелов, херцога на Саксония и на първата му съпруга Хатебурга от Мерзебург. Брат е на Зигфрид I (граф на Мерзебург, † 10 юли 937).

През 937 г. източно-франкският крал Ото I Велики създава маркграфството Саксонска източна марка‎ (на латински: Marchia orientalis) на територията на бившата франкска Сорбска марка и назначава Геро за маркграф. Това води до въстание на Танкмар, по-голямият полубрат на Ото Велики, който очаквал да получи тези територии.

През 939 г. Геро получава от крал Ото командването на войната против славяните Венди на Елба и Долна Заале. След жестоки боеве Геро подчинява славяните. Според Видукинд той нарежда една вечер убийството на почти тридесет славянски князе на един банкет. Между 939 и 965 г. той потушава непрекъснато въстания. През 955 г. след битката при Ракса той пленява 700 славяни и нарежда обезглавяването им. През 962/963 г. той побеждава полския херцог Мешко I.

След смъртта на двата му сина Зигфрид и Геро II (през 959 г.) той основава женския манастир Св. Кириак в Гернроде, поставя снаха си Хадвиг (Хатуи, + 1014), съпругата на Зигфрид и дъщеря на Вихман I Стари от Билунгите, за абтеса и му дава според документ от 25 март 964 г. собственост в 76 места, църкви и земи.

Малко преди смъртта си Геро предприема поклоническо пътуване до Рим. Той умира през 965 г. и е погребан в манастирската църква Св. Кириаку в Гернроде. На манастира той завещава наследствените си земи (алоди). Саксонската източна марка след неговата смърт ‎е разделена на пет марки. Създават се Северна марка, Марк Лужица, Марк Майсен, Марк Цайц и Марк Мерзебург.

Геро е женен вероятно за Юдита. Двата му сина умират преди него. Неговата сестра Хида († 970) е омъжена с маркграф Христиан († 950) от гау Зеримунт, и нейният син Титмар наследява чичо си 976 г. като маркграф на Майсен и Мерзебург.

Източници[редактиране | edit source]

  • Видукинд, Die Sachsengeschichte des Widukind von Corvey, in: Quellen zur Geschichte der sächsischen Kaiserzeit, Albert Bauer, Reinhold Rau (Freiherr vom Stein-Gedächtnisausgabe 8), Darmstadt 1971, S. 1–183.
  • Gero I. der Große, Markgraf der Ostmark (936-965), genealogie-mittelalter
  • Lexikon des Mittelalters, IV, Sp. 1349

Литература[редактиране | edit source]

  • Gerd Althoff, Saxony and the Elbe Slavs in the Tenth Century, in: Timothy Reuter, The New Cambridge Medieval History, 3: c. 900–c.1025, Cambridge 1999, S. 267–292, 771–775.