Герхард Восий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герхард Восий
нидерландски философ
Портрет на Герхард Восий от 1636 г., неизвестен автор
Портрет на Герхард Восий от 1636 г., неизвестен автор

Роден
1577 г.
Починал
19 март 1649 г. (72 г.)
Философия
Регион Западна философия
Научна дейност
Област Филология
Герхард Восий в Общомедия

Герхард Йоханес Восий (на немски: Gerhard Johannes Vossius; Gerardus Johannes Vossius, * 1577 в Шьонау (Оденвалд) при Хайделберг, † 17 март 1649 в Амстердам) e нидерландски учен, хуманист и теолог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на Йоханес Восий, който напуска Нидерландия, заради преследването на протестантите и се установява като свещеник в градче недалеч от Хайделберг. Като калвинист той има трудности с лутераните и се връща обратно в Нидерландия, следва в Лайденския университет и след следването става свещеник в Дордрехт.

Неговият син е роден в Шьонау при Хайделберг и след латинското училище в Дордрехт отива да следва в Лайден, където учи класически езици, хебрейски, църковна история и теология. Работи почти през целия си живот в Лайденския университет, където през 1622 г. поема катедрата за реторика. През 1600 г. става учител в латинското училище в Дордрехт и до 1614 г. е негов директор. От 1614 до 1619 г. е ректор на Теологическия факултет на Лайденския университет.

Става известен и в Германия, Франция и Англия. През 1606 г. пише Rhetorik. През 1607 г. излиза неговият учебник по латинска граматика. През 1618 г. е отпечатано произведението му Historia Pelagiana (посветено на пелагианството), обвинен е в ерес и след една година трябва да напусне поста си в Лайденския университет. През 1622 г. отново е назначен и изнася в университета лекции по реторика и гръцки. През 1629 г. е поканен в Кеймбриджкия университет, но отказва.

През 1632 г. вече е професор по история в Athenaeum в Амстердам. След 1632 г. написва множество произведения върху гръцката и латинската литература, De Historicis Latinis Libri и за митологията и изкуството. Восий притежавал голяма сбирка от ръкописи. Той пише също и върху християнската теология и ранната църковна история.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Oratoriarum institutionum libri VI [1606]
  • Historia Pelagiana; Historiae de controversiis quas Pelagius ejusque reliquiae moverunt, libri VII [1618]
  • Rhetorices contractae sive partitionum oratoriarum libri V [1621]
  • Aristarchus, sive de arte grammatica [1635 и 1695]; новоиздадено 1833-1835
  • Etymologicum linguae Latinae (1662; новоиздадено 1762-1763);
  • De historicis Graecis Libri III [1624]
  • De historicis Latinis Libri III [1627]
  • Commentatorium rhetoricorum [1630]
  • De theologia gentili et physiologia Christiana, sive de origine ac progressu idololatriae, deque naturae mirandis quibus homo adducitur ad Deum, Libri IV [1641]
  • Dissertationes tres de tribus symbolis, Apostolico, Athanasiano et Constantinopolitano [1642].
  • Poeticarum institutionum libri III [1647]; новоиздадено 2006
  • De artis poeticae natura ac constitutione liber [1647]; новоиздадено 2006
  • De Imitatione Liber [1647]; новоиздадено 2006

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Die kleine Enzyklopädie, Encyclios-Verlag, Zürich, 1950, Band 2, Seite 869
  • Friedrich Koldewey, Gerhard Johannes Vossius. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 40, Duncker & Humblot, Leipzig 1896, S. 367–370.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]