Герхард III (Холщайн-Рендсбург)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Печат на граф Герхард (S(IGILLUM) *GERARDI *COMITIS *HOLTSACIE *I * REYNESBORCH )

Герхард III Велики (на немски: Gerhard III, Der Große, "de groote Gert", на датски: Gerhard 3, Grev Gert eller Den kullede (skaldede) greve, * 1293, † 1 април 1340 в Рандерс, Източен Ютланд) от Рендсбургската линия на Дом Шауенбург е граф на Холщайн-Рендсбург от 1304 до 1340 г. и херцог на Шлезвиг от 1326 до 1329 г.[1] Той играе важна роля във вътрешната политика на Дания.

Герхард III е голямият син и последник на първия граф на Холщайн-Рендсбург Хайнрих I (1258–1304) и Хайлвиг фон Бронкхорст (1265-сл. 1324), дъщеря на граф Флорис фон Бронкхорст (1222-1290). След смъртта на баща му през 1304 г. Герхард става граф на Холщайн-Рендсбург, а братовчед му Йохан III управлява Холщайн-Кил.

През 1326 г. Герхард успява да постави на кралския трон малкия си племеник Валдемар III Датски (1314–1364), син на по-малката му сестра Аделхайд († януари 1350) и херцог Ерих II от Шлезвиг (1288-1325). На 15 август 1326 г. Валдемар му дава, като пръв от Шауенбургите, херцогство Шлезвиг. Граф Герхард е опекун на Валдемар. Когато Валдемар загубва кралския трон през 1330 г. той взема сам титлата херцог на Шлезвиг.

Герхард остава един от най-могъщите личности в Дания и Шлезвиг. След смъртта на крал Христоф II през 1332 г. той сам взема управлението на Ютланд и Фюн, а Йохан запазва остатъка. Опозицията на благородниците нараства и започват селски въстания. Благородниците, които до тогава го подкрепят, искат да поставят на трона Валдемар IV (1320–1375), най-малкият син на крал Христоф II. През 1340 г. Герхард III е убит от датския рицар Нилс Ебезен († 1340).

Фамилия[редактиране | edit source]

Герхард III се жени за София фон Верле († 1339), дъщеря на Николаус фон Верле († 1316) и Рихса от Дания († 1308), дъщеря на датския крал Ерик V († 1286). С нея той има децата:

  • Хайнрих II (1317–1384), граф на Холщайн-Рендсбург от 1340 до 1384 г. и херцог на Южен-Шлезвиг
  • Николаус (1321–1397), граф на Холщайн-Рендсбург
  • Адолф (* ок. 1330)
  • Елизабет (1340–1402), абтиса в Елтен

Литература[редактиране | edit source]

  • Esben Albrectsen: Abelslægten og de schauenburgske hertuger, in: Carsten Porskrog Rasmussen u.a.: De slesvigske hertuger. Aabenraa 2005.
  • Esben Albrectsen, Das Abel-Geschlecht und die Schauenburger als Herzöge von Schleswig, Marion Hartwig und Frauke Witte (Übs.), in: Die Fürsten des Landes: Herzöge und Grafen von Schleswig, Holstein und Lauenburg [De slevigske hertuger (2005); dt.], Carsten Porskrog Rasmussen (Hg.) im Auftr. der Gesellschaft für Schleswig-Holsteinische Geschichte, Neumünster: Wachholtz, 2008, pp. 52-71. ISBN 978-3-529-02606-5
  • Karl Jansen: Gerhard III. (Graf von Holstein). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 8, Duncker & Humblot, Leipzig 1878, S. 738–740.
  • Wilhelm Koppe: Gerhard III. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 6, Duncker & Humblot, Berlin 1964, ISBN 3-428-00187-7, S. 266 f. (Digitalisat).
  • Die kleine Enzyklopädie, Encyclios-Verlag, Zürich, 1950, Band 1, Seite 600

Източници[редактиране | edit source]

  1. Eduard Wippermann, Kurze Staatsgeschichte der Herzogthümer Schleswig und Holstein' S.61 Digitalisat