Гетсиманска градина

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Гетсиманската градина в наши дни е неголяма градина (47 x 50 м) в местността Гетсимания (гр. Γεθσημανί, Gethsēmanē; от иврит: גת שמנים, Gat-Šmânim‎; арамейски: גת שמנא; класически сирийски: ܓܕܣܡܢ, Gat Šmānê, букв. „маслинови насаждения“), традиционно почитана като мястото, където Иисус Христос се моли в нощта на залавянето Му.

Днес в градината растат 8 много стари маслинови дървета, чиято възраст според някои данни е над 2000 г. [1][2] По времето на Иисус Христос целият скат към долината Кедрон на западния скат на Елеонския хълм е бил залесен с маслини. Мястото се намира източно от стария Йерусалим.

Страстите Христови[редактиране | редактиране на кода]

Гетсиманската градина е сред култовите места, свързани със Страстите Христови. Това обстоятелство я прави интересен религиозен и туристически обект.

История[редактиране | редактиране на кода]

От евангелията е известно, че тук в деня на предателството на Юда Искариотски (Велики четвъртък) Иисус произнася Гетсиманската молитва.

През IV век тук е построена византийска църква, която по време на последната Персийско-византийска война 602-628 е разрушена. В средата на XII век след превземане на Йерусалим е построена нова църква, която по-късно също е унищожена.

От 1681 г. Гетсиманската градина е собственост на Ордена на францисканците, като от 1848 г. градината е оградена с тухлена стена.

Храмове[редактиране | редактиране на кода]

В Гетсиманската градина се издигат три църкви.

Църква на всички народи[редактиране | редактиране на кода]

След края на Първата световна война по време на Британския мандат в Палестина францисканците издигат Католическата църква на всички народи (1919-1924). Пред олтара ѝ е поставен камък, на който, според преданието, Иисус произнася своята молитва. Този християнски храм винаги тъне в полумрак в памет на събитията, разиграли се през нощта на Велики четвъртък срещу Разпети петък.

Църква „Успение на Пресвета Богородица“[редактиране | редактиране на кода]

Северно от Гетсиманската градина се намира православна църква, посветена на Успение Богородично. Построена през XII век на мястото, където през 326 г. майката на император Константин Велики – Света Елена подига първата църква на мястото на Христовите страдания. Според легендата, тук са и гробовете на родителите на дева Мария – свети Йоаким и света Анна, както и на светията Йосиф. В най-ниската част на църквата е гробницата, където апостолите погребват Дева Мария. Гробницата е подигната по решение на Шестия вселенски събор (680/81). Тази църква е на Йерусалимска патриаршия и на арменската общност в Светия град.

Църква „Св. Мария Магдалина“[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Света Мария Магдалина“ е на Руската православна църква. Построена е в годините 1885-1888 от император Александър III в памет на майка му, императрица Мария Александровна и посветена на вярната мироноска Мария Магдалина. Църквата е изградена в типичния за Москва руски архитектурен стил, увенчан с куполи под формата на луковици. Интериора на иконостаса е от бял мрамор с бронзови орнаменти, а подът е от цветен мрамор. В храма се съхраняват икони на Василий Верешчагин. Днес църквата е част от женския Гетсимански манастир на Витанската общност на Задграничната руска православна църква.

Панорамен изглед към Гетсиманската градина с Елеонския хълм
Панорамен изглед към Гетсиманската градина с Елеонския хълм

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Святая Земля. Исторический путеводитель по памятным местам Израиля, Египта, Иордании и Ливана / Ред. М. В. Бибиков. М., 2000. С.64-65
  2. Русская Гефсимания

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]