Гещалт терапия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Гещалт терапията се заражда в клиничната дейност на Фриц Перлс в началото на 40-те години. Перлс разглежда човека като единен организъм, интегриращ психичните, физическите, емоционалните и сетивни процеси, изразявани в настоящия момент. Тя е екзистенциален и феноменологичен подход, подчертаващ принципите на центрираното върху настоящия момент възприятие и непосредствения опит. Гещалттерапията е неаналитична и неинтерпретативна. Тя насърчава пациента да открие собствен смисъл, да поставя собствени цели и да прави собствени избори. Според нея емоционалните разстройства се причиняват главно от:

  • „трябва“ като нагласа към живота;
  • обсебеност от мисли вместо от действия;
  • отказ да се живее в настоящето и концентриране върху миналото или бъдещето;
  • реформиране на себе си или другите вместо приемане на себе си такъв, какъвто си;
  • отказ да се поеме отговорност за собствените решения.

Главните техники на гещалттерапията са: подпомагане на клиентите да съзнават напълно чувствата си тук и сега — да осъзнават повече процеса, отколкото съдържанието на живота; да се показва на клиентите как да отхвърлят когнитивните интерпретации и обяснение на трудностите си;дишане и работа с тялото; подпомагане на клиентите да постигат интеграция, тоест идентификация с всички свои жизнени функции и приемане на всички по-рано отчуждени части от себе си.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Енциклопедия Психология, ред. Дж. Корсини, 1998

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.